Във вторник вечерта, точно в девет, нощното небе над Техеран се изпълва със звуци на празненства по повод 47-ата годишнина от Иранската революция. От балкона на хотела си Лиз Дусет, главен международен кореспондент на BBC, слуша как възгласите „Аллах е велик“ се надигат от покривите. Фойерверки избухват в калейдоскоп от ярки цветове.

Но тази година, в този ежегоден взрив от светлина и звук, се долавя и фалшива нотка.

От някъде в тъмнината на града, от безопасността на закрити пространства, се чуват и възгласи „Смърт на диктатора“.

Представители на двете страни ще се срещнат по-късно днес в Оман, но засега не е ясно дали основните противоречия между Вашингтон и Техеран са изгладени преди началото на диалога

Преговорите между САЩ и Иран ще започнат на фона на продължаващите опасения от директен конфликт

Този призив е драматично ехо от извънредната вълна от протести, която заля някои улици и площади в Техеран, както и градове и населени места в цялата страна миналия месец. Те бяха посрещнати с безпрецедентна смъртоносна сила и доведоха до огромни загуби на човешки живот, невиждани при предишни демонстрации.

Това е първото посещение на екип на BBC в Иран след началото на протестите. Властите започват поетапно да отменят мащабното прекъсване на интернет – определяно като едно от най-продължителните блокирания на дигиталните комуникации досега – и постепенно възстановяват достъпа на ограничен брой международни медии в страната.

Настроението в столицата рязко се различава от ситуацията през юни миналата година, в края на 12-дневната война с Израел, белязана и от американски удари срещу ирански ядрени обекти.

Смъртоносният конфликт разтърси населението и принуди част от него да напусне столицата в търсене на по-безопасно място. Същевременно обаче укрепи привързаността към родината въпреки ожесточените атаки.

Getty Images | Символични ковчези на настоящи и бивши висши представители на американското военно командване са изложени по маршрута на шествието, отбелязващо 47-ата годишнина от Ислямската революция в Иран на 11 февруари 2026 г. в Техеран.

Сега Техеран, разположен на фона на впечатляващия, заснежен връх Дамаванд, е украсен със знамена и гирлянди по случай честванията на т.нар. „Десет дни на зората“.

През 1979 г. този период поставя началото на историческа революция, която сваля шаха, напълно трансформира Иран и създава радикална „Ос на съпротивата“ сред неговите съюзници в региона.

Тази година обаче честванията са засенчени от недоволство и неподчинение, предизвикани от от рязкото поскъпване на ежедневните стоки. Вътрешният натиск, съчетан с предупреждението на американския президент Доналд Тръмп за възможни военни действия при провал на дипломацията, поставя сериозно предизвикателство пред застаряващата иранска теокрация.

В сряда, в последния ден от честванията, улиците на столицата и други големи градове се изпълват с най-лоялните поддръжници на властта – политически отговор на протестите, пише Дусет.

Според дигитални специалисти и активисти страната е поставила основите на инфраструктура, която напълно ще откъсне иранците от международния интернет

Иран започва да излиза от дигиталното затъмнение, но бъдещето на мрежата остава несигурно

В този официален празничен ден цари почти фестивална атмосфера, докато семейства се разхождат под мекото зимно слънце. Деца и възрастни развяват ирански знамена и портрети на върховния лидер аятолах Али Хаменеи, скандирайки познатите лозунги „Смърт на Америка“ и „Смърт на Израел“.

„За мен и за всички иранци революцията означава възраждане на живота; нов живот беше вдъхнат на нашето общество и страна, а вярвам и на ислямския свят, и на целия свят“, коментира пред BBC усмихната млада жена, облечена в дълъг черен воал, както много други участнички в митинга.

Попитана за демонстрациите, тя отговаря: „Имаше хора, които протестираха, защото бяха недоволни от икономическата ситуация, и техният протест беше легитимен.“ Но добавя: „Ясно е, че онези, които предизвикаха безредици и хаос, имаха намерения, идващи извън нашите граници.“

Президентът на Иран Масуд Пезешкиан, говорейки от трибуната на площад „Азади“ пред огромна емоционална тълпа, също изрази подобна позиция. Той обвини „злонамерена пропаганда“, разпространявана от враговете на Иран – обикновено кодови думи за САЩ и Израел – за разпалването на безредиците.

Този високопоставен представител, който е считан за реформатор и се стреми към по-умерен тон от началото на протестите, същевременно поднесе извинение за допуснатите пропуски в управлението. „Готови сме да чуем гласа на народа“, подчерта той.

Той заяви, че се полагат „всички възможни усилия“ за разрешаване на текущите проблеми – по-конкретно срива на валутата и икономическата криза. Тези фактори доведоха до търговска стачка на 28 декември, която впоследствие прерасна в масово обществено движение.

В духовническата система на Иран обаче реалната власт се намира по-високо — при 86-годишния върховен лидер. Той и ръководителят на съдебната власт обещаха, че няма да има снизхождение към хората, определени като терористи и нарушители на реда.

Ден по-рано екипът на BBC посещава и площад „Енгелаб“ (Революция), за да усети настроението в града. Гигантски цветни стенописи на усмихнати тълпи доминират фасадите около оживеното кръгово кръстовище. Но над пространството сякаш тегне мрачно настроение.

Някои иранци, бързащи по ежедневните си дела, отказват да говорят с медията. Една жена признава, че е твърде „опасно“ да разговаря с журналист в този момент.

Според свидетели броят на убитите надхвърля 30 000, като властите активно се опитват да заличат следите от случващото се. Налице е информация за организирането на масови гробове

Тайна мрежа от медицински лица разкрива чудовищните мащаби на репресиите в Иран

Но много други, попитани „какво е най-голямото ви притеснение“, почти веднага изливат своя гняв и болка.

Раха избухва в сълзи: „Мина вече месец, откакто не съм яла и не съм спала нормално. Погледнете ме – млада съм, само на 32. Защо трябва да съм толкова съсипана и депресирана?“

„Кълна се в Бога, казват, че това са били бунтовници. Но хората не бяха въоръжени. Какъв беше грехът им?“, попита тя.

20-годишната Дори, която вече не носи задължителната забрадка, коментира: „Миналият месец беше ужасен.“

„След като интернетът беше възстановен, видяхме много ужасяващи видеа и снимки на хора, които са били нападани. Това ни накара да плачем“, обяснява тя.

Правозащитни активисти твърдят, че най-малко 6 490 протестиращи са били убити при безпрецедентната репресия от страна на силите за сигурност.

62-годишната Ахтар, със забрадка в розов цвят, също изразява тревогите си: „Толкова много млади хора бяха убити.“

Тя допълва: „Цената на олиото се учетвори. Месото и пилешкото също. А безработицата е толкова висока.“

Много хора искат властите да се вслушат в исканията им. „Мисля, че трябва да чуят гласа ни“, посочва 20-годишният Амир.

Неговият 19-годишен приятел добавя: „Просто искам основните ни нужди и свободи.“

Овладяването на икономическата криза, допълнително изострена от недостига на ресурси като вода и електроенергия, остава затруднено от десетилетията международни санкции и въпросите около ядрената програма на страната. Към тези фактори се прибавят корупцията и системни административни проблеми.

 В момента Ислямската република е изправена пред едно от най-значимите си предизвикателства от създаването си преди близо половин век, заключава Дусет.