На Баки Байрактари и през ум не му е минавало, че наличието на водород в хромовата мина Bulqize, където работи в Североизточна Албания, може да се смята за добра новина - негов колега загива при експлозия през 2011 г., когато екип попада в газов джоб.

Но Байрактари променя мнението си, след като проучване, публикувано в списание Science през януари, разкрива резервоар, съдържащ между 5000 и 50 000 тона водород, заключен под мината, който в крайна сметка може да помогне да се намери отговор на въпроса за намаляването на емисиите от региона.

"Ако успеят да вкарат този водород в тръбопроводите, това е голяма инвестиция и печалба за Bulqize и за Албания", казва Байрактари пред Reuters.

Тъй като страните от Западните Балкани бързат да изпълнят целите на ЕС за емисиите, те се присъединяват към редиците на държавите по света, които искат да експлоатират нестабилния газ.

Геоложкият водород – нова „златна треска“ или недоказана алтернатива?

Водородът се произвежда чрез електролиза на вода и се счита за чист, ако е произведен с помощта на възобновяема или ядрена енергия, или природен газ с технология за улавяне на въглерод.

ЕС планира да инвестира до 470 млрд. евро във възобновяем водород до 2050 г. Миналия месец Съединените щати заявиха, че ще отпуснат 750 млн. долара за проекти, които изграждат капацитет за производство и използване на чист водород.

Енергийни експерти твърдят, че Балканите разполагат с голям потенциал за възобновяема енергия, който може да увеличи производството на енергия от водород, но че все още остават предизвикателства, включително увеличаване на частните инвестиции и разширяване на мрежата.

Ерик Рахоу, експерт по водород и декарбонизация на газовия пазар от Бостънската консултантска група, заявява, че правителствата трябва да стимулират промишлеността да използва водород за гориво

"Дали водородът е единственото решение? Абсолютно не", посочва Рахоу. "Винаги е второто най-добро, но все пак е част от идеята за декарбонизация и енергиен прагматизъм."

Белият водород може да спаси света. Учени са на крачка от огромно находище

Добро откритие

Политическият импулс за водорода с ниски емисии нараства, но прилагането му се забавя от несигурната перспектива за търсенето и липсата на инфраструктура за доставка на горивото до потребителите, посочват от Международната агенция по енергетика през януари, понижавайки прогнозата си за растежа на технологията.

Въпреки това балканските страни продължават напред, отчасти водени от целта да намалят силната си зависимост от изкопаеми горива за производство на електроенергия.

В Сърбия, където димните комини на въглищните електроцентрали изхвърлят замърсяване над големите градове, местни и китайски компании се споразумяха за инвестиция на стойност 2 млрд. евро, която включва изграждане на съоръжение за производство на водород с годишен капацитет от около 30 000 метрични тона до 2028 г.

Хърватия планира да инсталира 70 мегавата (MW) мощности, задвижвани с водород, до 2030 г. и 2750 MW до 2050 г. Северна Македония и Хърватия търсят инвеститори, които да превърнат въглищните електроцентрали в газови и водородни инсталации. Скопие също така изгражда 123-километров газопровод с Гърция, по който се надява един ден да се транспортира и водород.

Защо зеленият водород остава трудно достъпна алтернатива

Количествата, открити в мината Bulqize в планините на Северна Албания, са малки и добивът им ще бъде скъп. Но те дават известна надежда.

"Концентрацията на такова високо ниво на H2 в един резервоар е добро откритие, което ще подтикне повече изследователи да търсят подобни находки и на други места", казва Бардил Муцеку, един от авторите на изследването.