Норвегия твърди, че спорното ѝ решение да одобри дълбоководен добив е необходима стъпка в неизвестното, която може да помогне да се прекъсне господството на Китай и Русия в областта на редкоземните елементи.

При гласуването по-рано този месец, което привлече подкрепата на всички партии, норвежкият парламент прие с 80 на 20 правителствено предложение за отваряне на обширна океанска зона за дълбоководен добив в търговски мащаб. Така северноевропейската държава стана първата в света, която пристъпва към добив на минерали от морското дъно.

Правителството на Норвегия смята, че тази практика би могла да бъде един от начините да се улесни глобалният преход от изкопаеми горива, като добавя, че всяка страна трябва да проучва начини за устойчиво събиране на метали и минерали, с които разполага.

Учените обаче предупреждават, че пълното въздействие на дълбоководния добив върху околната среда е трудно да се предвиди, а екологичните групи заклеймяват това решение, което наричат "изключително разрушителен" процес, който изпраща "ужасен сигнал" към останалата част от света.

Рисков ход: Норвегия посяга към дълбоководния добив, а ЕС не може да я спреТя може да стане първата държава в света, която ще добива метали от океанското дъно. Планът за отваряне на 281 000 кв. км – площ с размерите на Италия, ще бъде гласуван тази есен


Основни метали като кобалт, никел, мед и манган могат да бъдат открити във възелчета с размер на картофи на морското дъно. Крайните приложения на тези метали - заедно с други стратегически минерали и редкоземни елементи - са многобройни и включват батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

В резултат на това търсенето нараства бързо. МАЕ очаква тази тенденция да се запази, тъй като преходът към чиста енергия набира скорост, като отбелязва, че търсенето на кобалт и никел е скочило съответно със 70% и 40% между 2017 и 2022 г.

"Днес ние сме почти напълно зависими от Русия и Китай и трябва да диверсифицираме производството на минерали по глобалната верига на доставки по целия свят", акцентира норвежкият министър на енергетиката Терье Аасланд пред CNBC. "От дълго време разглеждаме възможностите за добив на минерали от морското дъно. Имаме наистина надеждна традиция за това как използваме ресурсите в норвежкия континентален шелф. Правим го по устойчив начин, стъпка по стъпка."

Като част от бързото нарастване на търсенето на важни минерали, МАЕ предупреди, че днешното предлагане не отговаря на необходимото за трансформиране на енергийния сектор. Това е така, защото съществува сравнително висока географска концентрация на производството на много елементи на енергийния преход.

Виетнам – скритият претендент за короната на пазара на редкоземни металиСтраната разполага с неизползвани находища, които отстъпват само на тези в Китай


Повечето запаси от редкоземни елементи се намират в Китай, но Виетнам, Бразилия и Русия също са основни държави в това отношение.

Пропуски в знанието

Парламентарното решение на Норвегия проправя пътя на компаниите да кандидатстват за добив на полезни изкопаеми в националните ѝ води в близост до архипелага Шпицберген. Районът, който е част от разширения шелф на морското дъно на Норвегия, е по-голям от този на Обединеното кралство - приблизително 280 000 кв. км.

Правителството на Норвегия не възнамерява веднага да започне сондажи за минерали. Вместо това компаниите ще трябва да представят предложения за лицензи, които ще бъдат гласувани поотделно в парламента.

Аасланд заявява, че първите търговски лицензи за проучване на морското дъно могат да се появят "може би през следващата година", но лиценз за добив на минерали вероятно няма да бъде издаден през това десетилетие.

Одобрението на дълбоководния добив поставя Норвегия в противоречие както с Великобритания, така и с Европейската комисия, които настояват за временна забрана от съображения за опазване на околната среда.

В отговор на критиките Аасланд казва, че резултатът от гласуването ще помогне на законодателите да разберат по-добре дали добивът на полезни изкопаеми по морското дъно може да се извършва по устойчив начин.

Минната индустрия се насочва към дъното на океана. Какво може да се обърка?Можем ли изобщо да използваме ценните дълбоководни метали за бъдеще, задвижвано от възобновяема енергия?


"Един от ключовите въпроси в дебата е, че нямаме достатъчно познания, за да решим дали можем да се заемем с добива на тези минерали - и аз съм напълно съгласен", посочва Аасланд. "Трябва да съберем повече информация, преди да вземем решение за добива на тези минерали. Именно това е целта на това решение. То не е същото като да одобрим добива."

„Пирон в ковчега“ на климатичните стремежи на Норвегия

Ан-Софи Ру, ръководител на отдела за дълбоководен добив в Европа в Алианса за устойчив океан, на свой ред казва, че решението на Норвегия да даде зелена светлина на търговския дълбоководен добив е "безотговорно" и "забива пирон в ковчега" на прокламираната роля на страната като лидер в областта на климата.

"Целта на всички проучвателни дейности трябва да бъде по-доброто разбиране на мащаба на заплахите за околната среда, които дълбоководният добив представлява, а не да се оправдае практика, за която знаем, че ще има огромно отрицателно въздействие върху морския живот и здравето на планетата", казва тя пред CNBC.

Морските екосистеми не са добре проучени. Участниците в кампании за забрана на дълбоководния добив на редкоземни метали се опасяват, че дейностите по проучване и експлоатация в морските дълбини биха могли трайно да променят дома на много познати - и много все още непознати - видове.

Норвегия е открила важни минерални ресурси в континенталния си шелфСкандинавската страна обмисля дали да отвори офшорните си зони за дълбоководен добив на ресурси


"Аргументът, изтъкнат от норвежкото правителство - и от индустрията за дълбоководен добив - че "дълбоководният добив може да се извършва по устойчив начин", противоречи на големия консенсус в научната литература", казва Ру. "В наши дни няма начин за устойчиво добиване на подземни богатства в дълбоките води на морето, тъй като това неминуемо ще доведе до унищожаване на екосистемите, изчезване на видове, замърсяване и нарушаване на екосистемните услуги на климата в океана."

Мария Вартересян, заместник-министър на външните работи на Норвегия, обаче контрира, че скандинавската страна приема репутацията си на устойчива океанска нация "сериозно" дори когато се обмисля дали минералите от морското дъно могат да играят роля в енергийния преход.

"Не е започнала никаква експлоатационна дейност. Основната причина за това са огромните пропуски в знанията, които трябва да бъдат запълнени, преди изобщо да се обмисли каквато и да е дейност. Това е важно", казва Вартересян. "Независимо от възгледите за минните дейности на сушата и в морето, полезните изкопаеми ще бъдат критичен компонент в новите енергийни системи, така че основният въпрос не е дали имаме нужда от тях. Важният въпрос е дали можем да ги добиваме по устойчив начин."