Четири от най-големите компании, занимаващи се с разработване на модели с изкуствен интелект, отбелязват ръст на непреките въглеродни емисии с над 150% през последните три години.

Това показват резултатите в доклад на агенцията на ООН за цифрови технологии.

Международният съюз по далекосъобщения проследява емисиите, използването на енергия и ангажиментите по отношение на климата на 200 водещи цифрови компании в периода 2020-2023 г., като използва публични бази данни, отбелязва Euronews.

В доклада се констатира, че Amazon, Microsoft, Alphabet, и Meta са отбелязали увеличение на емисиите поради „разширяващата се инфраструктура за данни и използването на енергия“. Косвени емисии са тези, които идват от закупена електроенергия, топлина, пара или използване на електроенергия, като например в центрове за данни, телекомуникационни мрежи или офис сгради.

Според сенатската комисия по околна среда, става дума за „зелено изпиране“, тъй като проектът влиза в противоречие със стратегията на компанията за възоновяема енергия и нулеви емисии

Мега център за AI данни – защо новата структура на Meta е обект на разследване

В доклада се посочва още, че най-голям ръст на емисиите се наблюдава при Amazon – повече от 182% през 2023 г. в сравнение с 2020 г., следвана от Microsoft със 155%, Meta със 145% и Alphabet със 138%.

Потреблението на центровете за данни, които захранват моделите за изкуствен интелект, върху които работят тези компании, също е нараснало с 12% на годишна база от 2017 г. до 2023 г., четири пъти по-бързо от глобалния ръст на енергията.

Докладът „подчертава спешната необходимост от управление на въздействието на AI върху околната среда.“

Euronews Next се свърза със съответните технологични компании във връзка с доклада на ООН, но не получи отговор.

Потребителите в много региони са заплашени от повишени сметки заради навлизането на все повече центрове за данни, които поддържат развитието на AI

Кой ще плати сметката за гладните за електроенергия центрове за данни?

В документа се посочва също, че половината от оценените компании са поели ангажимент да постигнат нулево нетно потребление поне до 2050 г., ако не и по-рано.

Въпреки действията им, общите емисии са се увеличили, което означава, че целите за нулеви нетни емисии „не са се превърнали в реални намаления“, допълва Euronews.