Те са огромни, рошави и изглеждат страшни. Но всъщност не са. Тъкмо обратното, самите те са застрашени от изчезване.

За да сме точни – в наши дни са останали много малко от тях. Живеят предимно в зоопаркове и тук-там в дивата природа. Тъй като са били подложени на системно и жестоко избиване, последният див екземпляр е убит преди почти сто години – през 1927 г.

Това са зубрите или европейските бизони. Едно от малкото места, на които могат да бъдат видяни в естествена среда днес, е румънският парк Пятра Краюлуй в южната част на Карпатите. Това място напомня на американския парк Йелоустоун, но без тълпите туристи, пише Financial Times.

Повторното развъждане на европейски бизон в Румъния започва през 2020 г. Сега в Карпатите има около стотина екземпляра. А в цяла Европа тези животни са не повече от 7 хиляди.

Освен със зубрите си румънският парк е интересен и с мечките, евроазиатските си рисове и редица други животни. Екскурзии до там се организират от Европейския тръст за природа, създаден в началото на века с една основна цел – запазване на дивата природа на континента. Те работят с местните организации - Foundation Conservation Carpathia (FCC) и Tent - Travel Carpathia. Едно пътуване из румънските Карпати включва спане в хижи, посещения на някогашни имения на аристократи и много, много природа.

Някои дори се заселват зад имения, докато собствениците им релаксират в кънтри клуба

Поздрави от мечките на Калифорния, които се къпят в скъпи басейни и „хапват суши“ от декоративни езерца

Карпатите са не само румънска планина. Тази верига се простира на територията на осем европейски държави, но румънската ѝ част е най-богата на биоразнообразие. За да защити по-пълноценно тези места Foundation Conservation Carpathia купува 280 квадратни километра гори.

Така територията, на която работят нейните служители, се увеличава до 750 квадратни километра. Крайната цел е далеч по-амбициозна – 2000 квадратни километра защитена зона. Част от земите са били частни и национализирани от комунистическия режим в Румъния.

След 1989 г. започва поетапно връщане на собствениците им, но пък се стига до продажби, безразборна сеч и други проблеми. Това трябва да бъде Европейският Йелоустоун. Разбира се, с далеч по-скромни размери. За сравнение – територията на американския е почти 9 хил. квадратни километра.

По време на локдауните през 2020 г. глобалното корабоплаване е силно ограничено и шумовото замърсяване под водата почти изчезва. Вместо това морските дълбини се изпълват с песните на риби и бозайници, които учените могат да проучват

COVID 2020: Годината на тихия океан

Всичко това се случва предимно по частна инициатива. Основните виновници за основаването и разрастването на Foundation Conservation Carpathia са двама австрийци – биолозите и природозащитници Барбара и Кристоф Промбергер.

Те пристигат в Румъния за първи път в средата на 90-те години на миналия век и се влюбват в страната. През 2004 г. отварят къща за гости, но по това време реституцията на горите и сечта вече са започнали и пейзажът бързо се променя.

„Много хора бяха склонни да продадат земята си на дърводобивни компании. Тогава разбрахме, че единственият начин да защитим природата е да купим земята“, казва Барбара.

Те се свързват с швейцарския милиардер Хансьорг Вис, съсобственик на футболния клуб „Челси“ и известен с усилията си за опазване на дивата природа. Той започва да изкупува земя, която Промбергер управляват заедно с екип от специалисти. В следващите години организацията на Промбергер разширява дейността си и става все по-важен фактор в района.

Мел Бардам осиновява едно от пострадалите животни, а срещата с него ѝ припомня отдавна забравен детски спомен

Живот след огъня: Човешкият път към коалите в Австралия

Как успяват? И двамата са наясно, както казва Кристоф, че хората не могат да печелят от „буболечки и пеперуди“. Затова лобират и пред политици, и пред местните хора за развитие на екотуризъм, хотели и входни такси за природния парк (25 евро).

В общи линии – опитват са да убедят всички, че ползата от вековните гори е по-голяма, отколкото изсичането им. Проблемът е, че голяма част от местните гледат на австрийската двойка като на богати чужденци, спиращи развитието на региона. Защото има планове за строителство на зимни курорти, на хотели и на ски-писти.

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Промбергер не са единствените, които защитават запазването на този район. Грегор и Александър Рой-Чоудхури са собственици на обширен имот, притежаван от рода им в продължение на 600 години и отнет от комунистическия режим.

През 2002 г. собствеността им е възстановена и те превръщат някогашното си имение в хотел.

Докато ремонтират старите сгради, те продължават и съдебните битки за земя. До момента са успели да си върнат около 1/3 от някогашните си имоти и са ги запазили без ново строителство или друга намеса.

Но и консервацията носи проблеми. В момента в Румъния има около 13 хил. кафяви мечки, повече отколкото в която и да е друга европейска страна. Броят им рязко се е увеличил през последните години, но заедно с това и нападенията срещу хора. През последните пет години 19 души са умрели след нападения от мечки. Ловът им бе забранен през 2016 г., но позволен отново миналата година, макар и с ограничителни квоти.

По целия свят природозащитници изкупуват земеделски площи и скотовъдни ферми с цел опазване на застрашени животински видове и устойчив туризъм

Обратно в природата: Тези шест резервата връщат земята в естественото ѝ състояние

За хора като Промбергер и Рой-Чоудхури проблемът с мечките е всъщност аргумент в полза на консервацията. Те посочват, че колкото по-голяма територия е под защита, толкова по-рядко животните ще я напускат, за да вредят на хора. Но не всички са съгласни с това. И е обяснимо – едва ли са мнозина туристите, които искат да се срещнат с мечка по време на екскурзията си.

За да направиш нещо такова, но в безопасна среда, в имението на Рой-Чоудхури са построили подземно скривалище, от което мечките могат да бъдат наблюдавани и снимани. То е оборудвано със сложна вентилационна система, която отвежда човешката миризма надалеч, за да не я надушат дивите животни.

Скрит в него и без страх, че може да бъде изяден, туристът има възможност да преживее незабравима среща с дивата природа.