Във филма на Куентин Тарантино от 2019 г. Once Upon a Time in Hollywood Брад Пит се превъплъти в ролята на Клиф Бут – чешит и супер готин каскадьор, дубльор на актьор, изигран от Леонардо Ди Каприо.

Той спечели „Оскар“ за този персонаж, към който е силно привързан, заедно със самия Тарантино.

Сега двамата се завръщат към Клиф в неговия спин-оф The Further Mis-Adventures of Cliff Booth, чийто сценарий е написан от Тарантино, а режисьор е Дейвид Финчър, пише в рецензия BBC.

През по-голямата част от 143-минутния филм няма да видите почти нищо друго, освен как Клиф се размотава с разни хора. Има четири момента свръхсилно напрежение и разтърсващо насилие, както може да се очаква от сътрудничество между Тарантино и Финчър.

Но въпреки заглавието, Клиф Бут не преживява толкова много злополуки, както и не преживява приключения. Характерната му изключителна небрежност доминира през цялото време, като придава същата тази черта на криминалната комедия.

За щастие, филмът все пак носи част от естествения чар, харизма и красота на главния персонаж, според BBC.

Действието се развива в Лос Анджелис в рамките на една седмица през юни 1977 г., осем години след сблъсъка на Клиф с последователите на Чарлз Менсън в Once Upon a Time in Hollywood. Актьорът на Леонардо Ди Каприо се е преместил в Австралия, така че Клиф вече не изпълнява каскади и води живот, който подозрително прилича на мечтания от Тарантино.

Винаги облечен в наполовина разкопчана хавайска риза, той работи като прожекционист в кино „Ню Бевърли“ – което в действителност е собственост на някой си г-н К. Тарантино. Допълва доходите си, като приготвя маргарита в оживен бар, където безброй млади жени го обожават.

В свободното си време гледа уестърни по телевизията в скромния апартамент до яхтеното пристанище, който дели с очарователно раздразнителния си баща (Питър Уелър). От време на време обаче Клиф трябва да отблъсква долнопробни мошеници, които изнудват приятелите му от филмовата индустрия, като се възползва от опита си като безмилостен боец в джунглата от Втората световна война.

Когато се разчува за тази негова странична дейност, телевизионната звезда Чарли (Скот Кен) изпраща агентката си Карън (Елизабет Дебики) да уреди среща. Тя е елегантна и неустоима, а накрая е едновременно ужасена и заинтригувана от самоуверения Клиф. Кен внася искра с типичната си маниакална енергия в сцените, като неговата глупава нетърпеливост контрастира приятно с небрежната увереност на Пит.

Оказва се, че Чарли е заплашен от двама филипински наемни убийци (Джей Би Тадена и Мат Груув) в еднакви черни костюми, подобни на тези на Винсент и Джулс от Pulp Fiction. Той се нуждае от Клиф, за да преговаря с тях по свой собствен, уникален начин – но не обяснява затрудненото си положение, докато Клиф не прекарва повече от час в бърборене, приготвяне на коктейли и, да, просто убиване на времето.

Настроението и обстановката напомнят черните комедийни трилъри, адаптирани по романите на Елмър Леонард от 90-те години, сред които Get Short, Out of Sight и Jackie Brown на самия Тарантино. Докато за разклонените сюжети на Леонард е нужно да се концентрираш, историята на Клиф Бут е тънка нишка от неприлични анекдоти, допълва BBC.

Повече от всичко друго, филмът е изпълнен с почит към онези части на Лос Анджелис от 70-те, където блясъкът на Холивуд се сблъсква с мръсната криминална бъркотия. Финчър и Тарантино се наслаждават на детайлите на ретро спортни коли, стационарни телефони и исторически кина (което е иронично за продукция, финансирана от Netflix).

Тяхното великолепно замислено празненство на носталгията винаги се гледа с лекота и не е скучно, но някои от критериите му сякаш също произхождат от 70-те: филмът не проявява особено уважение към герои, които не са хетеросексуални, бели мъже. И определено не е този разчупващ границите, достоен за „Оскар“ шедьовър, който може би сте предполагали, че сценаристът на Pulp Fiction и режисьорът на Fight Club могат да създадат заедно.

Каквото и да мислите за Тарантино, той има склонност към безкомпромисна амбиция, като налага провокативен отпечатък върху уестърна, драмата за робството, военния филм и други жанрове. От своя страна, Финчър извежда жанра, върху който работи, до великолепни крайности.

Но с The Further Mis-Adventures двамата се задоволяват да разкажат лежерна, криволичеща история, като остаряла мачо-фантазия без дълбочина и с малко нововъведения.

В един момент героинята на Дебики изнася реч защо холивудските филми са като чийзбургери. Забавно е, но Тарантино вече е написал няколко по-добри речи за чийзбургерите, завършва рецензията на BBC.

Филмът ще бъде достъпен за стрийминг в Netflix по целия свят от 23 декември