„Госпожиците от Авиньон“ на Пикасо, които предизвикват „шок и отвращение“ и поставят началото на кубизма

През 1907 г. Пабло Пикасо кани малък кръг от художници и приятели в ателието си в Париж. Той искал да им покаже картина, върху която е работел в продължение на шест месеца. Реакцията на присъстващите била почти единодушна – шок, ужас и отвращение. Френският художник Жорж Брак сравнил преживяването с „пиене на бензин“, а Анри Матис нарекъл жените в картината „грозни“. Творбата не била показана публично чак до 1916 г.

Повече от век по-късно тя се е превърнала в една от най-разпознаваемите и противоречиви творби на Пикасо. Днес тя е преосмислена от признатия американски художник Хенри Тейлър, чиято версия е част от голяма изложба в Националния музей „Пикасо“ в Париж. Тейлър подчертава един ключов момент: картината дължи на африканското изкуство много повече, отколкото Пикасо някога е признавал.

Картината, която Пикасо представя пред своите съвременници, е „Госпожиците от Авиньон“ (Les Demoiselles d'Avignon, 1907 г.) – голямо маслено платно, в което пет голи жени в барселонски публичен дом приковават вниманието на зрителя. Две от жените са с лица, наподобяващи маски, три гледат право в наблюдателя, а всички те са с ръбести и разпокъсани тела. Тази творба бележи рязък завой в творческия път на Пикасо и драматично отстъпление от художествените норми на онова време, пише BBC. 

1 Пикасо за 100 евро – благотворителната томбола, която дава картини на прочутия испански художник

„Пикасо се отдалечава от емоционалната, фигуративна живопис и започва да разчупва формите и да преосмисля начина, по който се представят пространството и телата“, обяснява кураторът Жоан Снреч от музея в Париж. „Тази промяна е ключова за развитието на кубизма и модерното изкуство като цяло.“

Първоначално картината носи заглавието Le Bordel d’Avignon („Публичният дом на Авиньон“), но през 1916 г. е преименувана, за да звучи по-малко провокативно. Днес тя се смята за основополагащо произведение за възникването на кубизма – направление в изкуството на XX век, което изоставя реалистичното изображение в полза на фрагментирани и геометрични форми.

Точно както Пикасо прави в „Госпожиците“, кубизмът слива множество гледни точки към даден обект или човек в едно единствено изображение. „Част от причината за толкова силната реакция е, че Пикасо не променя просто едно нещо – той променя всичко наведнъж“, обяснява Снреч. „Дори за творците, които вече експериментират с нови стилове, това се усещаше като твърде крайна стъпка.“

Но иновациите на Пикасо не се появяват от нищото. Може да се твърди, че някои от тях идват директно от Африка.

Месеци преди създаването на тази картина, у Пикасо се заражда особен интерес към африканските маски и скулптури. Този интерес е провокиран от малка фигурка от територията на днешна Демократична република Конго, която Матис купува в Париж през 1906 г. Пикасо започва редовно да посещава африканската секция на Етнографския музей „Трокадеро“, създавайки стотици предварителни скици за новия си шедьовър. 

„Това, което го впечатлява, не е само външният вид, а начинът, по който функционират тези форми – лицата са опростени, изкривени и често тревожни“, уточнява Снреч. „Този подход му позволява да се отдалечи от натурализма и да създаде нещо по-абстрактно и провокативно.“

Въпреки очевидното влияние, Пикасо често омаловажава ролята на африканското изкуство. През 1920 г. той дори твърди пред критик, че „никога не е чувал за него“. Нежеланието на Пикасо да признае въздействието на африканското изкуство върху работата си, докато директно се възползва от него, по-късно провокира обвинения в културно присвояване. Критиците подчертават културното, религиозното и социалното значение на предметите, които Пикасо е наблюдавал, но привидно е игнорирал, и как това е подхранило по-широкия наратив за африканското изкуство, разглеждано по онова време като „примитивно“. 

Скулптура на Банкси се появи в Лондон

Преосмислянето на „Госпожиците от Авиньон“

Хенри Тейлър се завръща към емблематичната картина на Пикасо по време на посещението си в Париж за своята първа самостоятелна изложба в Европа през 2007 г. – почти точно век след създаването на оригинала. Версията на американския художник, озаглавена From Congo to the Capital and Black Again (2007), в момента е изложена в Националния музей „Пикасо“ в Париж като част от „Хенри Тейлър: Където мислите провокират“ – неговата първа голяма ретроспекция в Европа. Той запазва основната структура и позите на петте голи жени, както и двете характерни лица, наподобяващи маски. Първоначално белите фигури обаче тук са черни, което е много по-директна препратка към африканското изкуство. 

Известен с изследването на живота на чернокожите в САЩ, Тейлър преосмисля композицията през своята собствена перспектива на творец с различен културен и социален опит. „Работата на Тейлър често се фокусира върху хора, които исторически са били недостатъчно представени, като им дава присъствие и индивидуалност“, казва Снреч. „Поставени една до друга, творбите на Пикасо и Тейлър подчертават не само артистичните различия, но и по-широки въпроси за властта, влиянието и това чии истории биват разказвани.“

Двете произведения обаче разкриват и различно отношение към жените. Исторически проблемните връзки на Пикасо с противоположния пол вече са неизменна част от съдбата на неговите картини във времето. Известен с поредица от бурни и мъчителни романси, испанският творец според сведенията е казал на художничката Франсоаз Жило, че всички жени са или „богини, или изтривалки“ и „машини за страдание“. За някои критици насилието в фрагментираните тела се усеща по-скоро като лично, отколкото като естетическо решение.

„Темата – група голи жени в публичен дом – сама по себе си е провокативна, но Пикасо е премахнал всякаква мекота“, отбелязва Снреч. В новата версия, макар и абстрактни, телата са по-малко разпокъсани – резултатът е по-скоро въздействащ, отколкото агресивен.

Централната фигура в картината на Тейлър стои с ръце, частично прибрани зад гърба. Късата ѝ коса напомня на Жозефин Бейкър – американско-френска танцьорка и певица, известна като първата чернокожа жена, станала световноизвестна суперзвезда. Правейки това, художникът „внася въпроси за идентичността, расата и репрезентацията“, уточнява Снреч.

„Копието е оригинал“: Четири века по-късно Рембранд изненадва света на изкуството

Заглавието на Тейлър – From Congo to the Capital and Black Again, 2007 – е препратка към конгоанската фигура на Матис, която разпалва интереса на Пикасо към африканското изкуство и проследява пътя ѝ от Африка до Париж. То също така се отнася до начина, по който самият Тейлър прави картината „отново черна“, включвайки чернокожи хора. В същото време, в далечния ляв ъгъл се вижда безтелесна бяла мъжка ръка със златен часовник, която докосва една от фигурите. Това вероятно е препратка към двамата мъже – моряк и студент по медицина – които Пикасо първоначално е мислил да включи в платното. „Той не просто се позовава на Пикасо, а го подлага на съмнение и го интерпретира наново“, добавя Снреч.

Въпреки първоначалния коментар на Брак относно „Госпожиците от Авиньон“, скоро след това самият той възприема по-ъгловат подход в своите картини. До 20-те години на миналия век това, което първоначално е предизвиквало отвращение в творбите на Пикасо, вече е преосмислено като шедьовър. Писателят и поет Андре Бретон обявява картината за революционна, убеждавайки френския моден дизайнер и колекционер на изкуство Жак Дусе да я купи. През 1939 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк я придобива като канонично произведение. Тя се съхранява там и до днес.

Повече от век по-късно, „Госпожиците от Авиньон“ остава толкова противоречива творба, че художниците все още се борят с темите в нея. Това е ярко доказателство как едно-единствено платно може да бъде едновременно отричано и боготворено – и как именно това напрежение бележи драматичен обрат в историята на изкуството.