Кои държави ще платят солената сметка за климатичните промени
Рекордни жеги в Китай. Цели швейцарски села се евакуират заради горски пожари. Суша опустошава испанските посеви.
С нарастването на разходите, свързани с изменението на климата, сред правителствата се разгаря дебат: кой трябва да плати сметката?
Въпросът беше в центъра на вниманието по време на преговорите за действията по климатичните промени между САЩ и Китай тази седмица.
Двете най-големи икономики в света се опитаха да намерят начини за съвместна работа по теми като използването на възобновяема енергия и финансирането на борбата с изменението на климата, съобщава Reuters.
Предвид бързия икономически растеж на Китай и увеличаващите се емисии, натискът върху Пекин да се присъедини към групата на страните, предоставящи това финансиране, нараства.
По време на разговорите в Пекин американският пратеник по въпросите на климата Джон Кери заяви, че двете страни ще продължат да обсъждат финансирането на борбата с изменението на климата през следващите четири месеца, преди конференцията COP28 в Дубай, която започва на 30 ноември.
"Трудно е да се твърди, че страни като Китай, Бразилия или Саудитска Арабия трябва да продължават да са поставяни на същото ниво като най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави", заяви пред Reuters дипломат от една от страните от ЕС.
Европейският съюз е най-големият донор на средства за борба с изменението на климата, затова има сериозни аргументи да лобира за разширяване на кръга от държави, които да ги предоставят.
Финансирането на борбата с изменението на климата се отнася до средства, които богатите страни плащат, за да помогнат на по-бедните да намалят емисиите на CO2 и да се адаптират към един по-топъл и суров свят.
Досега няколкото богати държави, които са задължени да извършват тези плащания, не са предоставили средствата в обещаните размери. Списъкът е съставен по време на преговорите на ООН за климата през 1992 г., когато икономиката на Китай все още е по-малка от тази на Италия, припомня Reuters. Сега някои страни призовават Китай да даде своя принос. Представители на САЩ, включително министърът на финансите Джанет Йелън, отбелязаха, че той би увеличил ефективността на фонда на ООН за климата.
Сред другите държави, подложени на подобен натиск, са Катар, Сингапур и Обединените арабски емирства – три от най-богатите държави в света по отношение на БВП на глава от населението. Досега Китай се противопоставяше на призиви, които биха могли да го поставят в една група с тях.
По време на срещата с Кери във вторник китайският премиер Ли Цян подчерта, че развитите страни трябва да поемат неизпълнените си ангажименти за финансиране на борбата с изменението на климата и да играят водеща роля в намаляването на емисиите.
Той предложи развиващите се страни да дадат принос "в рамките на своите възможности". Позицията му подсказва, че усилията на останалите държави са изправени пред сериозно съпротивление. Промяната на официалния списък на донорите на ООН ще изисква международен консенсус.
"Има твърде голяма съпротива сред страни като Китай и Саудитска Арабия", коментира един от служителите на ЕС, пожелал анонимност.
Привържениците на промяната твърдят, че разширяването трябва да стане преди новата и вероятно много по-голяма цел на ООН за финансиране на борбата с изменението на климата, която ще започне да се изпълнява след 2025 г. Страните все още не са договорили размера на тази цел и кой ще участва в нея.
"Всички държави, които са в състояние, трябва да допринесат за глобалното финансиране на борбата с изменението на климата", заяви посланик Па'олелей Лутеру, който председателства Алианса на малките островни държави. По-големият въпрос, според него, е кои от бедните и най-уязвими държави ще останат на опашката за получаване на средства.
Механизмът на ООН за финансиране на борбата с климатичните промени се основава на принципа, че богатите страни носят по-голяма отговорност, тъй като те са допринесли за по-голямата част от емисиите на CO2 от индустриалната революция насам. Историческите емисии на CO2 на САЩ са по-големи от тези на която и да е друга държава, но днес Китай е най-големият емитент на CO2 по отношение на замърсяването, произвеждано всяка година.
По време на COP28 държавите трябва да решат въпроса за историческата отговорност предвид новата цел за създаване на фонд за компенсиране на уязвимите държави за разходите, които вече са направени при природни бедствия, предизвикани от климата.
Миналата година ЕС се отказа от дългогодишната си съпротива срещу този фонд, но при условие, че по-голяма група държави плащат в него. Държавите все още не са решили кой ще прави вноски. САЩ са предпазливи по отношение на плащанията, които биха могли да се разглеждат като обезщетение за изменението на климата.
Някои държави, които не са задължени да правят вноски във фондовете на ООН за климата, все пак го направиха, включително Южна Корея и Катар. Други започнаха да насочват помощта по други канали.
През 2015 г. Китай стартира фонда за сътрудничество в областта на климата между южните страни, за да помогне на най-слабо развитите и досега е предоставил около 10 % от обещаните 3,1 млрд. долара, според мозъчния тръст E3G.
Това е малка част от стотиците милиарди, които Пекин изразходва за своята инициатива "Пояс и път", подкрепяща проекти, включително петролопроводи и пристанища.
Байфърд Цанг, старши съветник по политиките в E3G, смята, че китайското предложение за по-голямо финансиране на борбата с климатичните промени би било "печелившо" за Пекин. "Това би спечелило на Китай дипломатическо влияние и би оказало натиск върху западните донори да повишат залозите за финансиране", обяснява той.
На този фон, някои уязвими държави, разочаровани от досегашното слабо финансиране, търсят нови източници на средства. Ръководената от Барбадос Бриджтаунска инициатива настоява за реорганизация на многостранните банки за развитие, така че те да могат да предлагат по-голяма подкрепа за проекти в областта на климата. Други държави се обединиха около глобална такса за СО2 върху корабоплаването, за да наберат средства, допълва Reuters.