Хеликоптер с иранския президент Ебрахим Раиси на борда e претърпял „аварийно кацане“ в неделя, съобщиха държавните медии на Ислямската република. Метеорологичните условия усложняват спасителните усилия, става ясно от съобщенията, цитирани от световните медии.

Състоянието на Раиси все още не е ясно, според местните медии, които излъчват молитви за неговата безопасност, посочва CNBC.

Министърът на външните работи на Иран Хосейн Амир-Абдолахиан също е пътувал в хеликоптера, заедно с губернатора на Източен Азербайджан Малик Рахмати и охраната на Раиси, се казва в съобщенията. Според държавната телевизия IRIB хеликоптерът е принадлежал на иранския Червен полумесец, за който министърът на вътрешните работи на Иран Ахмад Вахиди каза, че е част от по-голям конвой.

По последна информация два от хеликоптерите от общо три, с които е пътувал президентът на Иран, са пристигнали благополучно на крайната си дестинация, съобщава иранската агенция ТАСНИМ, цитирана от БТА.

Конвоят на Раиси се е връщал от границата с Азербайджан – в северозападната част на страната, на около 600 км от столицата Техеран – където иранският президент е открил язовир на река Арас с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Това е третият язовир, изграден съвместно от Иран и съседен Азербайджан. Завършването му е отнело почти две десетилетия, според държавни медии на Иран.

„Различни спасителни групи се придвижват към мястото (на кацането), но поради мъглата и лошото време може да отнеме време, за да стигнем до района“, казва Вахиди за хеликоптера с президента на борда в коментари, излъчени в държавните медии.

Те показват спасители от Червения полумесец, движещи се през гъста мъгла само с няколко метра видимост. Според изявленията се смята, че хеликоптерът се е разбил в селска гора. Данните за точната локация все още са противоречиви.

Въпреки че Иран управлява редица хеликоптери, международните санкции затрудняват Техеран да получи необходимите части за тях. Повечето от хеликоптерите, използвани от военните, датират отпреди Ислямската революция от 1979 г.

Самият 63-годишен Раиси е под санкции от САЩ заради участието си в масовата екзекуция на хиляди политически затворници през 1988 г. в края на кървавата война между Иран и Ирак.

Той беше преизбран през 2021 г. по време на избори, които отбелязаха най-ниската избирателна активност в историята на Ислямската република. Твърдолинейният Раиси в миналото ръководеше съдебната система на страната и се смята за протеже на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

Въпреки че Раиси е избраният президент и ръководи правителството, той все още отговаря пред Хаменей.

Смъртта на Махса Амини в полицейския арест преди две години предизвика вълна от протести, които се превърнаха в най-голямото предизвикателство за теократичния режим на Иран от основаването му през 1979 г. Правителството арестува протестиращите при жестока репресия, която уби стотици хора, припомня NBC News.

В интервю за медията миналата година Раиси защити отговора на правителството, като предупреди, че онези, които се опитват да посеят нестабилност в Ислямската република, ще платят „голяма цена“.

При Раиси Иран сега обогатява уран до нива, близки до оръжейни, и възпрепятства международните инспекции, посочва още NBC News. Иран подпомага въоръжението на Русия във войната ѝ срещу Украйна. Също така започна масивна атака с дронове и ракети срещу Израел на фона на войната му срещу Хамас в Ивицата Газа. Иран също така продължава да въоръжава прокси групи в Близкия изток, включително йеменските бунтовници хути и ливанската Хизбула.