WSJ: Израел нанесе ответен удар срещу Иран
Ударът е бил в района на Исфахан, където Иран има ядрени съоръжения и фабрика за дронове
Израел отвърна тази нощ на масираната атака на Иран с дрон и ракети на негова територия.
Това съобщава The Wall Street Journal, цитирайки информиран източник и допълва, че подобен ход заплашва да вкара страните още по-дълбоко в спирала на ескалация, която може да доведе до война.
Ударът на израелските военни сили е бил насочен към района около Исфахан, според данните на източника.
Иранските медии и социалните мрежи съобщиха за експлозии в близост до града, където Иран има ядрени съоръжения и фабрика за дронове, както и за активиране на системите за противовъздушна отбрана след засичане на подозрителни летящи обекти.
Държавната агенция IRNA заяви, че няма данни за нанесени мащабни щети или експлозии никъде в страната и че не са докладвани инциденти в ядрените съоръжения на Иран.
Държавните медии съобщиха, че през нощта полетите в Иран са били спрени. Тази сутрин беше съобщено, че ограниченията са отменени. Сайтът за проследяване на полети Flight Radar 24 показа, че множество полети са били пренасочени над иранското въздушно пространство рано сутринта в петък.
Засега остават неясни подробностите за обхвата и въздействието на израелските действия, замислени като отговор на безпрецедентната директна атака от страна на Иран в събота, допълва WSJ.
Израел беше подложен на силен натиск от страна на САЩ и Европа да смекчи отговора си и беше изправен пред предизвикателството да нанесе удар, който да накаже Иран за атаката, но без да предизвика ответна реакция.
През последните дни Иран засили предупрежденията, че ще отговори агресивно на всеки израелски удар. В четвъртък ислямската държава сигнализира, че би могла да ускори работата по ядрени оръжия, ако съоръженията им бъдат обект на нападение.
В понеделник израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви че е решен да отговори на Иран, но че действията ще бъдат "разумни, а не безотговорни".
Директната размяна на удари между Израел и Иран издига конфликта, започнал с нападението на войнствената групировка Хамас срещу Израел на 7 октомври, на ново ниво, което заплашва да въвлече САЩ и държавите от Персийския залив в регионален пожар, който те усилено се опитват да предотвратят.
Иран дълго време преследваше конфликта си с Израел чрез мрежа от близкоизточни пълномощници в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен, като се опитваше да избегне пълномащабен конвенционален конфликт.
С директния удар срещу Израел той промени това уравнение, залагайки, че може да наруши неформалните правила, които през годините осигуряваха предвидимост на ударите и контраударите.
Израелски официални лица заявиха, че преките удари са изисквали отговор, а атаката от тази нощ не е първата на територията на Иран.
Според запознати, още през януари миналата година израелски дрон е нанесъл удар по съоръжение за производство на модерни оръжия в Иран. Операцията е извършена от израелската разузнавателна агенция "Мосад" и е насочена към обект на Министерството на отбраната в Исфахан в централен Иран, като с прецизни удари е поразена сграда в четири различни района, казват хората.
Израел не е признавал за операцията, която е сравнявана с израелския удар с квадрокоптер през 2022 г. по ирански обекти за производство на дронове в град Керманшах.
Израел жонглира с бързо нарастващ брой военни предизвикателства, отбелязва WSJ. Той вече се сражава на три фронта: в Газа срещу Хамас, на северната си граница с Хизбула, както и се опитва да потуши размириците на Западния бряг.
Страната е подложена на натиск да възстанови възпиращия ефект спрямо Иран, но трябва да запази крехкото стратегическо партньорство, чиито сили ѝ помогнаха да блокира иранската атака от миналата събота.
Междувременно, цените на петрола скочиха с над 3% след информацията, че Израел е нанесъл удар в Иран, предизвиквайки опасения за разрастване на войната в Близкия изток, допълва CNBC. Световният бенчмарк Брент се търгуваше с 1,73% по-високо до 88,62 долара за барел, след като по-рано надхвърли 90 долара, а американският West Texas Intermediate поскъпна с 1,75% до 84,1 долара за барел.
Активите, представляващи сигурно убежище, също поскъпнаха. Спот цените на златото се повишиха до нов исторически връх от 2 411,09 за тройунция, докато йената поскъпна с 0,45% до 153,93 спрямо щатския долар.
"С днешните очевидни удари на Израел по Иран в отговор на нападението от миналата събота, имаме пряка гореща война между нациите", заяви Клей Сейгъл, директор на Global Oil Service в Rapidan Energy.
"Войната в сянка" приключи", добави той.
Макар че Вашингтон е поел "железен" ангажимент към Израел, президентът Джо Байдън е информирал израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, че САЩ няма да се присъединят към никакви настъпателни операции срещу Иран, заяви високопоставен служител на администрацията пред NBC News.
"САЩ трябва да избягват усилията на Израел да въвлече американските военни сили в по-широка война с Иран", допълни Сара Лия Уитсън, изпълнителен директор на организацията "Демокрация за арабския свят сега".
Решението на Израел да нападне Иран въпреки призивите на основните му поддръжници е "ясен показател колко безотговорно е израелското правителство", коментира тя.
Според Сейгъл все още е твърде рано да се определи какво може да се случи по-нататък. Въпреки това той посочи, че "големият риск" за петролните пазари при разширяващата се война в Близкия изток е, че износът на петрол от Арабския залив ще бъде прекратен. Регионът е отговорен за повече от 20 млн. барела петрол на ден.
Прекъсването или затварянето на Ормузкия проток – ключов контролно-пропускателен пункт между Иран и Оман, през който ежедневно преминава една пета от световното производство на петрол, също би довело до повишаване на цените на петрола.
"Прекъсването на работата на Ормузкия проток би имало много сериозни последици за световната икономика и би могло да доведе до повишаване на цените на петрола до трицифрени стойности, които да доведат до намаляване на търсенето", обясни експертът.
Реакция на новините за израелската атака от тази сутрин дойде и от Министерския съвет.
Във връзка със ситуацията в Близкия Изток, министър-председателят Димитър Главчева и правителството са в непрекъсната координация с ресорните ведомства и службите за сигурност, и следи ситуацията, като има готовност за евакуация на българските граждани. Към момента няма пряка военна опасност за страната ни, съобщиха от пресцентъра на МС.
МВнР е в директна връзка с българските дипломатически представителства в района. Дадени са необходимите указания, в т.ч. и по отношение обезпечаване сигурността на техния личен състав и на намиращите се там български граждани. МВнР поддържа оперативен контакт и с партньорските държави и има готовност да предприеме необходимите действия съобразно по-нататъшното развитие на ситуацията, съобщиха от пресцентъра на Външното министерство.