Джером Пауъл много би искал да не се занимава с политика, особено в година на избори.

Председателят на Федералния резерв не желае да бъде възприеман като участник в надпреварата през ноември, особено когато един от „състезателните коне“ – Доналд Тръмп - определено ще го атакува от всеки възможен ъгъл.

Пауъл, който беше назначен за шеф на Фед именно от Тръмп, а след това преназначен от Байдън, положи много усилия, за да подчертае, че поверената му институция е над политиката.

Той неведнъж е подчертавал, че заедно с останалите членове на Федералния комитет за открития пазар се фокусират единствено върху икономическите данни, когато става въпрос за решение относно паричната политика - което в момента е дали да се намалят лихвените проценти, пише Business Insider.

По време на скорошно изслушване републиканецът от Северна Каролина Патрик Макхенри, който председателства Комитета по финансови услуги към Камарата на представителите, отбеляза, че според някои прогнози Фед ще намали лихвените проценти многократно тази година, докато други отхвърлят това. Разминаването между двата лагера се превърна в най-големия икономически спор през годината.

"Какво ще отговорите?" попита Макхенри Пауъл. Председателят на Фед заяви: "Казвам, че наистина това ще зависи от икономиката."

Отвъд академичните спорове, въпросът дали Фед ще намали лихвените проценти има значително политическо значение през тази година.

Икономиката и възприятията за нея ще бъдат жизненоважни фактори, определящи действията на гласоподавателите, когато отидат до урните през есента.

Това е икономика, в чието формиране Пауъл има значителен принос и попада точно в окото на бурята.

"Пасивно или активно, Фед взема решения, които могат да окажат силно влияние върху икономиката и резултатите", коментира Сканда Амарнат, изпълнителен директор на застъпническата група "Разгърни Америка". "Фед има значение за състоянието на икономиката, а то не е без значение за изборните резултати."

В момента икономиката на САЩ е в доста добро състояние. Пазарът на труда е стабилен, а растежът силен.

Инфлацията отново се понижава, макар че все още не е достигнала целевото равнище от 2% на Фед.

Предстои меко приземяване, което означава, че нещата ще се успокоят, без да се стигне до рецесия. И все пак, макар че потребителските нагласи са се подобрили в сравнение с положението преди шест месеца, те не са добри.

Инфлацията се е понижила, но цените са по-високи, отколкото преди. Както и лихвените проценти, които Фед повиши, за да се бори с нея.

Избирателите са недоволни от по-високите цени и се чувстват обременени от високите лихвени проценти. Неотдавнашен работен документ на бившия финансов министър Лари Съмърс и група икономисти установи, че високите разходи по заемите са основен фактор, който влошава настроението на хората.

"Потребителите, за разлика от съвременните икономисти, смятат цената на парите за част от разходите си за живот", пишат авторите.

Лихвените проценти може да изглеждат абстрактни, но те оказват реално влияние върху начина, по който хората гледат на финансовото си положение. Ако в момента сте на пазара за жилища, лихвите по ипотечните кредити са главозамайващи в сравнение с преди няколко години.

Може би сте изчакали цените на автомобилите да се успокоят, за да откриете, че не можете да си позволите заем. Или пък управлявате малък бизнес и изведнъж разходите за заеми ви карат да не спите през нощта…

Белият дом не може да се върне назад във времето и да обърне внезапното покачване на инфлацията, за което пръст има Фед, който твърде дълго изчакваше да повиши лихвените проценти.

Но намаляването на лихвените проценти би трябвало да накара хората да се чувстват по-добре по отношение на икономическите условия и би могло да даде тласък на демократите и Байдън.

Макар че Фед прогнозира, че ще започне да намалява лихвите по някое време тази година, моментът е отворен.

Март? Май? Юни? По-късно? Отговорът на този въпрос би могъл да окаже сериозно влияние върху резултата през ноември.

"Лихвените проценти са основната причина за разочарованието на хората, независимо от инфлацията и другите икономически резултати", допълват експертите.

Това не е новина. И Тръмп казва същото. Той е наясно, че по-ниските лихвени проценти ще стимулират икономиката, ще подобрят настроението и в крайна сметка ще помогнат на управляващата партия.

Ето защо публично изрази притесненията си, че Фед ще понижи лихвените проценти, за да подпомогне кандидат-президентската кампания на Хилъри Клинтън преди изборите през 2016 г. и многократно ругаеше Пауъл и Фед заради повишаването на лихвените проценти, докато беше в Белия дом.

Фед е независим орган, създаден да бъде извън политиката, така че не е подложен на натиск, докато се опитва да управлява икономиката. В миналото е имало моменти, в които президентите са се опитвали да влияят – често с катастрофални резултати.

Ричард Никсън оказваше натиск върху Фед да поддържа ниски лихвени проценти преди преизбирането му, което спомогна за затвърждаването на катастрофалната инфлация през 70-те години.

Роналд Рейгън накара началника на кабинета си да каже на тогавашния председател на Фед Пол Уолкър да не повишава лихвите преди кампанията за преизбирането му. Той така или иначе не го планираше.

През последните десетилетия обаче, повечето президенти избягваха да се месят, до идването на Тръмп.

Повечето наблюдатели приемат думите на Пауъл, че Фед няма да взема предвид политиката при вземането на решения за лихвените проценти, дори в година на избори.

"Не мисля, че Пауъл разсъждава дали Тръмп или Байдън ще му кажат да намали или повиши лихвите", обяснява Елизабет Панкоти, директор на специалните инициативи в Roosevelt Forward, сестринска организация на прогресивния мозъчен тръст Roosevelt Institute.

"Това може да повлияе на начина, по който той съобщава за повишаването или намаляването на лихвите."

Дори в години без избори служителите на Фед са изключително предпазливи. Политическата оптика може да ги накара да бъдат още по-мнителни.

"Вярвам на думите на Джером Пауъл, че не правят политика с цел изрично да наклонят везната в полза на една партия или на един кандидат за президент. Но Фед със сигурност трябва да управлява политическия риск", категорична е Сара Биндер, политолог в университета "Джордж Вашингтон".

Пълните стенограми от заседанията на FOMC, които се пазят в тайна в продължение на пет години, показват, че Фед не е имунизиран срещу политическите ветрове.

Стенограмите от 2018 г. например показват, че длъжностните лица са обсъждали необходимостта от политическа подкрепа за решенията си и са били добре запознати с външния натиск.

"Фед наистина не иска да разклаща лодката, иначе казано, да разстройва Конгреса. Те се нуждаят от него на своя страна и по никакъв начин не искат да се отвори отново Закона за Федералния резерв. Фед не може да избегне политическите ветрове", допълва Биндер.

Разбира се, не всичко в икономиката е под контрола на Фед. Централната банка не може да направи много за цените на петрола и газа, които зависят от глобалните пазарни сили или геополитическите сътресения. Повечето американци дори не мислят за институцията като фактор в икономическия си живот, макар и тя да е такъв.

Джером Пауъл се движи по много тънък лед в повече от един аспект.

Икономическите рискове, свързани с решенията на Фед, са реални – ако намали лихвите твърде скоро, инфлацията може да започне да се повишава, а ако изчака прекалено дълго, може да затормози още икономиката и да тласне страната към рецесия.

"Те трябва да свършат най-доброто, на което са способни. Задачата им е да се справят по правилата, доколкото това е възможно", смята Даян Суонк, главен икономист в KPMG.

"Фед не участва в надпреварата за Белия дом и никога не е участвал, но винаги ще бъде обвиняван във влияние", допълва експертът.