Изложението на оръжия може да съдържа всички атрибути на войната, но няма нищо общо с бойното поле.

Това е „огромна площадка за възрастни, на която има вино, кетъринг и всякакви лъскави оръжия“, разказва фотографът Никита Терьошин в новата си книга Nothing Personal - The Back Office of War.

Телата на войниците са манекени или пиксели на екрана. Автоматчета и базуки стрелят по мишени в симулация, подобна на компютърна игра, а в изкуствена среда се разиграват имитации на битки за високопоставените гости, държавни глави, министри, генерали и търговци на оръжие.

„Бих казал, че това ме разтърси“, обяснява Терьошин пред CNN, спомняйки си първото посещение на оръжейно изложение, на което се представя и продава оборудване за военните и полицията. Руският фотограф е свикнал да вижда в медиите снимки от войната – разрушени градове и окървавени хора, но е изненадан от разминаването между тези сцени и бизнес сделките зад тях.

„През повечето време виждах хора, които пиеха бира, вино и водка до картечниците и правеха солидно парти“, казва 37-годишният мъж, който близо десетилетие документира случващото се зад кулисите на военно-промишления комплекс.

Терьошин е виждал как се продават и тестват оръжия на изложения по целия свят – в Полша, Беларус, Франция, Германия, Южна Корея, Китай, ОАЕ, Перу, Русия, Виетнам, САЩ и Южна Африка.

Книгата му обрисува картина на абсурдно предприятие, ръководено от привидно безгрижни търговци на разруха.

На една от снимките се вижда наполовина изпита чаша кафе, оставена едва на метър от макетните ракети Python, Derby и Spike ER, които се продават за стотици хиляди долари за бройка. На друга е заснет мъж в лъскав сив костюм, който пълзи под брониран автомобил между две огромни гуми, които изглеждат така, сякаш всеки момент могат да го смачкат.

„Мисля, че това говори много за тази баналност на злото и как продаваме оръжия така, сякаш са прахосмукачки. От една страна, те опитват направят така, че панаирът да изглежда перфектно, а от друга, когато видиш детайлите... е някак мръсно“, казва фотографът.

Терьошин заснема тези сцени с подчертан усет – използва светкавица, за да създаде висококонтрастни, наситени изображения, някои от които заснети от неудобни ъгли, за да оставят у зрителите усещане за безпокойство.

„Колкото по-авторитарна е страната домакин, толкова по-кичозни стават нещата“, казва той.

В Русия Терьошин посещава панаир на оръжията в „Патриот парк“ - огромен тематичен парк, често описван като „военен Дисниленд“, където посетителите са насърчавани да се катерят по танкове, да участват в сценарии за градски войни и да ядат военни дажби в столовата на парка.

Именно там вижда най-голямата демонстрация на огнева мощ, на която някога е ставал свидетел: имитация на бойно поле с изкуствен терен и съвсем истински ракети.

„Това беше единственото оръжейно изложение, на което се стреляше с истински ракети на повече от 20 километра“, казва фотографът.

Според него търговците на оръжейните панаири активно се дистанцират от щетите, които нанасят тези оръжия.

„Няма връзка със смъртта и войната. Никога не се виждат кръв или тела“, обяснява Терьошин и допълва, че единственото нещо, показващо човешкото въздействие, е манекен с ампутирани крайници (наречен Маджид), използван за симулиране на катастрофални сценарии за медицинска помощ.

Той документира и лозунгите на кампаниите.

Групата „Калашников“, чиито автомати АК-47 са сред най-евтините на пазара и се смята, че са убили повече хора от всяко друго огнестрелно оръжие, използва лозунга „70 години защита на мира“, а маркетинговите материали на „Локхийд Мартин“, един от най-големите производители на оръжие в света, гласят: „Ние създаваме по-добро утре“.

Фотографът иронично подрежда лозунгите със снимки, направени по време на панаирите.

Слоганът на ITT Inc „Engineered for life“ е съчетан с близък план на манекен с дупка от куршум в главата. В същото време слоганът на Otis Defence ("Вярваме, че всеки пистолет трябва винаги да стреля като нов. Винаги. Където и да е. Винаги.") е съчетан с изображение на жени с ислямски бурки, като едната се преструва, че държи пред себе си оръжието от плаката.

През 2016 г. фотографът, който живее в Германия повече от 20 години, публикува „Синове и оръжия“ – фотосерия за ловни панаири, преди да насочи вниманието си към оръжейните изложения. Започва да прави снимки, на които се виждат лицата на купувачите и продавачите, но по-късно решава да ги скрие.

„Просто си мислех, че не става въпрос за определени хора, а за системата, която стои зад тях, това е проблемът“, казва той.

„Защото повечето от хората ще кажат: „Да, ние трябва да работим тук, трябва да изхранваме семействата си“. Но поставянето на обектите му в анонимност е също така и една метафора за индустрия, която „е малко сенчеста“ и „не иска много публичност“, допълва той.

На една от последните страници на книгата му Линда Окерстрьом, ръководител на отдела за политика и застъпничество в Шведското дружество за мир, е написала послеслов, в който подробно описва опита си от IDEX, най-големия оръжеен панаир в Близкия изток, и развитието на военно-промишления комплекс.

Тя отбелязва още, че военните разходи в света са достигнали рекордните 2,2 трилиона долара, като тези в Централна и Западна Европа са надхвърлили нивата „от края на Студената война“.

Според нея САЩ и Русия са отговорни за „повече от половината от световния износ на основни конвенционални оръжия в периода 2018-2022 г.“, а сред държавите, които са осъществили най-голям внос, са Индия, Саудитска Арабия, Катар, Австралия и Китай.

Окерстрьом заявява, че въпреки влизането в сила на Договора за търговията с оръжие през декември 2014 г., много от най-големите износители и вносители в света, включително САЩ, Русия, Индия и Саудитска Арабия, все още не са го ратифицирали и „международната търговия с оръжие остава по-слабо регулирана от тази с банани“.

Терьошин допълва, че започвайки работата си, е смятал, че оръжията нямат място в света, но с началото на войната в Украйна е променил мнението си.

„Важно е, че Украйна е в състояние да отвърне на удара и да защити демокрацията там срещу режима на Путин.“

Както казва пред Окерстрьом един неназован търговец от шведската компания BAE Systems Bofors: „Аз също бих искал свят, свободен от оръжия, но винаги се намира някой луд. Ако не отвърнеш на удара, ще те смажат“.