Световният дълг се е увеличил с около 1,3 трилиона долара през първите три месеца на тази година, достигайки нов рекорден връх от 315 трилиона долара, сочи нов доклад на Института за международни финанси (IIF), цитиран от Еuronews.

След три последователни тримесечия на спад съотношението на световния дълг към БВП възобновява възходящата си траектория от януари до март. Според IIF тази тенденция се дължи на развиващите се пазари, като най-голямото увеличение идва от Китай, Индия и Мексико.

Зрелите пазари, макар и да отбелязват по-малки увеличения, все пак имат по-високи нива на задлъжнялост в сравнение с нововъзникващите икономики. IIF причислява САЩ, еврозоната, Япония и Обединеното кралство към тях.

При развитите икономики най-голямото увеличение на дълга през това тримесечие е регистрирано в САЩ и Япония, следвани от Ирландия и Канада. Спад се наблюдава в Швейцария и Германия.

Светът е изправен пред десетилетие на нисък растеж, ако не бъдат приложени правилните икономически мерки, каза Бьорг Бренде

Президентът на WEF: „Не сме виждали такъв глобален дълг от Наполеоновите войни“

Високите лихвени проценти натоварват държавните бюджети

Разглеждайки дълга по сектори, през това тримесечие държавните разходи са довели до увеличаване на общите стойности на зрелите пазари, тъй като лихвените проценти остават исторически високи. Това може да доведе до увеличаване на държавния дълг, тъй като разходите на правителствата за заеми се увеличават, което води до намаляване на държавните бюджети.

По-добрите резултати в други сектори обаче смекчават държавния дълг в няколко развити икономики, според IIF.

"Общите равнища на дълга на развитите пазари останаха като цяло стабилни през първото тримесечие, тъй като намаляването на разходите на домакинствата и нефинансовите предприятия компенсира продължаващото нарастване на задлъжнялостта на правителството и финансовия сектор."

Пандемията и руската инвазия в Украйна са нарушили световните търговски отношения по начин, невиждан от времето на Студената война

МВФ: Сблъсъкът между САЩ и Китай заплашва глобалния икономически растеж

Търговското напрежение може да подхрани инфлацията

В перспектива институтът също така предупреди, че глобалният дълг може да се раздуе допълнително поради "нарастващите търговски търкания и геополитическото напрежение".

Той специално отбеляза, че масовият износ на зелени технологии от Китай, който подхранва протекционистичните тенденции в Европа, може да доведе до увеличаване на дълга.

Ако Европа реши да наложи мита на китайски продукти от съществено значение за екологичния преход, това вероятно ще доведе до повишаване на цените на вносните и местните стоки.

Това от своя страна би могло да подхрани по-широка инфлация, стимулирана и от глобалната борба за ограничени суровини, посочва Еuronews.

Друг риск за дълга според IIF е, че промяна в паричната политика на ЕС може да засили долара. Това означава, че за държавите ще бъде по-скъпо да изплащат деноминирани в долари дългове.

"Рязка промяна в политиката ... може да предизвика поскъпване на щатския долар, да стимулира по-нататъшно изтичане на капитали към американски активи и да окаже допълнителен натиск върху балансите на неамериканските кредитополучатели със значителен дълг в щатски долари", смята IIF.

Подобрените перспективи се дължат главно на продължаващата сила на американската икономика

МВФ: Световната икономика набира скорост, но най-бедните страни изостават

Призив за фискална предпазливост

Страните могат да бъдат тласнати към по-нататъшно задлъжняване поради високите лихвени проценти, но големите купчини дълг също увеличават таксите, което означава, че държавите могат да се окажат в омагьосан кръг.

Миналия месец Международният валутен фонд, както и IIF, алармираха за дълговото бреме.

"Страните се нуждаят от решителни усилия за запазване на устойчивите публични финанси и възстановяване на фискалните буфери", предупреди институтът.

"Правителствата трябва незабавно да премахнат наследството от фискалната политика от времето на кризата, включително енергийните субсидии, и да продължат реформите за ограничаване на нарастващите разходи, като същевременно защитят най-уязвимите. Напредналите икономики със застаряващо население следва да ограничат натиска върху разходите за здравеопазване и пенсии чрез реформи на правата и други мерки."

Тъй като през 2024 г. в повече от 50 държави се провеждат важни избори, правителствата се ориентират към политики на намаляване на данъците и пръскане на пари.

Докато се опитват да угодят на избирателите, МВФ предупреждава, че политиците не трябва да губят от поглед дългосрочните цели.