Личното състояние на Бил Гейтс, което се оценява на над 80 млрд. долара, се равнява на БВП на Еквадор и е по-голямо от БВП на Хърватия.

Фондацията Bill and Melinda Gates, която той основава заедно със съпругата си през 1997 г., дарява за благотворителност по около 4 млрд. долара на година.

Financial Times писа, че "чрез драсването с химикал в чековата си книжка в момента Гейтс вероятно притежава силата да влияе върху живота и благосъстоянието на по-голям брой хора, от който и да било друг човек в историята."

Как най-богатият човек в света стига до това положение?

Следващите цитати, подбрани от интервюта на Гейтс през последните 20 години, разкриват как той израства от основател на новосъздадена компания до софтуерен титан и впоследствие до активист, който може да променя историята.

За пътя дотук

"Доста изумително е да преминем от свят, в който хората не бяха чували за компютри и те бяха нещо доста сложно, до свят, в който те са инструмент от ежедневието. Това бе мечтата, която аз исках да сбъдна и до голяма степен всичко се разви, както го очаквах.

Може да се поспори за бизнес моделите на реклама или за това кой мрежов протокол ще се използва, или какъв размер екрани ще се използват за различни неща. В момента има по-малко роботи, отколкото очаквах."

За това защо Microsoft успява

"Повечето от нашите конкуренти имаха само по един продукт. Те създаваха техния единствен продукт, но така и не разрешаваха инженерния си проблем.

"Те не мислеха за софтуера в такъв общ план. Те не мислеха за инструменти или ефективност. По тази причина създаваха един продукт, но не го подновяваха за следващото поколение."

За ранното сътрудничество с Apple

"Бяхме заложили бъдещето си на успеха на Macintosh и след това евентуално и на успеха на интерфейса като цяло, но на първо място, нещото, което да популяризира това, бе Macintosh.

Затова работехме заедно. Планът не бе сигурен. Качеството не бе сигурно. Цената. Когато Стив се появи за първи път, щеше да е много по-евтин компютър (Macintosh - бел. ред.), отколкото се оказа, но това беше окей."

За работата със Стив Джобс

"Със Стив бяхме много различни. И двамата обаче бяхме добри в подбора на хора. И двамата бяхме супер енергични и работехме здраво. Партнирахме си по софтуера на първия Mac и това беше невероятно, защото ние имахме повече хора, които работеха по него, отколото Apple.

Бяхме обаче много наивни. Стив ни обеща, че това ще е компютър за 499 долара, а после се оказа, че е за 1 999 долара. Във всеки случай проектът Mac бе невероятно изживяване."

За растежа на Microsoft

"Дори и когато в Microsoft през 1975 г. написахме "компютър на всяко бюро и във всеки дом", не осъзнавахме, че ще трябва да сме голяма компания. Всеки път си мислех "О, Господи, може ли компанията да удвои размера си?"

За това да се наслаждаваш на неща, които променят света по-малко

"Да играеш бридж е нещо доста старомодно по начин, по който наистина ми харесва... Аз мия чините всяка вечер. Други хора изявяват желание, но на мен ми харесва начина, по който аз го правя."

За успеха

"Успехът е лош учител. Той увлича умните хора да си мислят, че не могат да изгубят."

За неговото греховно удоволствие

"Да притежаваш самолет е греховно удоволствие. Уорън Бъфет нарича неговия самолет "Неизвинимият". Посещавам много места заради фондацията, до които нямаше да мога да стигам без моя самолет."

За ролята на технологиите

"Добре, отидете в Бангалор и вижте онези центрове на Infosys, но просто ей така, отклонете си и пет километра встрани, и вижте човека, който живее без тоалетна и течаща вода...Земята не е плоска и персоналните компютри не са сред първите неща йерархията на човешките нужди."

За това защо иска да "изкорени" болестите

"Изкореняванията са нещо специално... Нулата е магическо число. Или правиш каквото е необходимо, за да стигнеш до нула и си доволен, че си го направил; или се доближаваш, след което се отказваш и всичко се връща там, където е било преди, като в този случай си похабил всичките тези действия, пари и т.н., които са могли да бъдат насочени за други неща."

За ролята на парите

"Със сигурност съм добре осигурен по отношение на храната и дрехите... За мен от парите няма полза след определен етап. Ползата от тях е да се изгради организация и ресурсите да стигнат до най-бедните в света."

За работата на живота му

"Най-важната работа, която съм имал възможност да върша, независимо с какво се занимавам, е персоналният компютър. Това е нещото, с което израснах, като тийнейджър, след като навърших 20 г., след като навърших 30 г. Дори се ожених по-късно, защото бях толкова обсебен от това. Това е работата на живота ми."

За правителството

"Човек трябва до известна степен да е реалист, че правителството е един доста груб инструмент и без постоянното внимание на висококвалифицирани хора с подходящите качества, то в крайна сметка няма да върши нещата много добре."

За развитието срещу рисковия капитал

"На развитието понякога се гледа като на проект, в който даваш на хората различни неща и не се случва нищо особено, което е напълно солиден аргумент, но ако се концентрираш просто върху това, трябва да признаеш, че рисковият капитал също е доста глупаво нещо.

Процентът на успех там е жалък. От време на време има и успешни проекти, както Google или нещо такова, и изведнъж рисковият капитал се счита за най-невероятната сфера на всички времена. Нашият процент на успех при развитието е по-добър от техния, но трябва да се стремим да го увеличим още повече."

За стойността на недоволните клиенти

"Най-недоволни ви клиенти са големият източник, от които ще научите най-много."

За конкуренцията

"Microsoft е имала ясно изразени конкуренти в миналото. Добре е, че имаме музеи, които да документират това."

За неговото място във Вселената

"Възможно е, човек никога не може да знае, вселената да съществува само заради мен. Ако е така, трябва да призная, че нещата със сигурност се развиват добре за мен."

За интелектуалната собственост

"Интелектуалната собственост има живот на рафта, колкото един банан."

За това да си в бизнеса

"От мисловните ми цикли посещавам около 10% на бизнес мисленето. Бизнесът не е толкова сложен. Не бих искал да фигурира във визитката ми."

За ограниченията на капитализма

"Пазарът не е движещата сила на учените, на мислителите и на правителството, за да върши правилните неща. Само като обръщаме внимание на тези неща и като имаме брилянтни хора, на които им пука и въвличат и други хора, можем да постигнем такъв прогрес, от какъвто имаме нужда."

За важността на иновациите

"Модерният ни начин на живот не е политическо дело. През 1700 г. всички са били невероятно бедни. Животът е бил кратък и скотски. Това не е било така, защото човечеството не е имало добри политици; имали сме наистина добри политици.

Тогава обаче започва ерата на иновациите — електричеството, парните двигатели, микропроцесорите, разбирането на генетиката и медицината и т.н. Да, стабилността и образованието са важни, иновациите са истинският двигател на прогреса."