Потъналият дворец на Истанбул
Когато Истанбул е Константинопол, по време на периода на Римската, а по-късно и на Византийската империя, стотици подземни цистерни са поставени под улиците и къщите в града за съхранение на вода.
Най-голямото и най-впечатляващо водно хранилище от всички тях е Цистерната на базиликата, наречена така, защото лежи под базиликата Стоа - голям византийска обществен площад.
Тази впечатляваща конструкция с повече от триста сводести колони, гарнирани с коринтски или дорийски символи, изглежда като дворец, заслужено спечелил модерния си псевдоним "Потъналия дворец".
Вижте още: 25 града, които трябва да посетите поне веднъж в живота
На местно ниво той е известен като Йеребатан сарнъджъ – на турски "подземно казанче".
Цистерната е поръчана от император Юстиниан I и построена през 532 г., за да посрещне нуждите от вода на Великия дворец и прилежащите му сгради.
Тя е с дължина 140 метра и 70 метра широка, като има капацитет от 100 000 тона. Таванът е подкрепен от гора от 336 мраморни колони, всяка с 9 метра височина, подредени в точни редове.
Много от тях са спасени от развалините на стари сгради, вероятно донесени в Константинопол от различни части на империята - заедно с тези, които са използвани в строителството на Света София.
Може би най-забележителната гледка тук са двете гигантски глави на митичното чудовище Медуза. Те се намират в северозападния край на цистерната.
Тяхното странно позициониране и тайната на произхода им привлича най-голямо внимание от посетителите. Смята се, че са поставени така, че да се противодейства на смъртоносния поглед на Медуза.
Въпреки това истината може да би е малко по-практична от мистичността - тази ориентация осигурява необходимата подкрепа за колоните.
След като Истанбул пада в ръцете на османците през 1453 г., те създават свои собствени съоръжения за вода, защото предпочитат течаща.
Цистерната е затворена и забравена. Почти век по-късно холандски учен посещава Константинопол и чува за нея. Той решава да проучи въпроса, но дори след разгласяването на съществуването му, османците превръщат водохранилището в сметище.
По това време е възможно мястото да бъде обиколено с лодка – точно както прави Джеймс Бонд във филма от 1963 г. „От Русия с любов“.
През 1985 г., по време на възстановителни работи, близо 50 000 тона кал са извадени от водоема и са построени платформи, които да заменятлодките.
Цистерната е открита за обществеността през 1987 година. Днес струва 20 турски лири (около 20 лева) тя да бъде разгледана.