Регулирането на AI е изключително актуална тема. След успеха на ChatGPT на OpenAI вниманието на обществеността беше привлечено от удивлението и притеснението за това какво могат да направят тези мощни инструменти. Генеративният AI се смята за ново еволюционно ниво на платформите за продуктивност и творческите асистенти.

Но той вече ясно демонстрира и някои от начините, по които може да причинява вреда. Генеративните модели са използвани за генериране на дезинформация, както и за разпространение на спам и измамни съобщения, които залягат в основата на голяма част от фишинг кампаниите.

През последните седмици всички - от главните изпълнителни директори на технологични компании до американските сенатори и лидерите на срещата на Г-7 - призоваха за международни стандарти и по-силни предпазни огради за технологията, а добрата новина е, че не се налага политиците да започват от нулата.

MIT Technology Review анализира шест различни международни опита за регулиране на изкуствения интелект и излага плюсовете и минусите на всеки от тях.

Правно обвързващ договор за изкуствения интелект

Съветът на Европа, организация за защита на правата на човека, в която членуват 46 държави, завършва работата по правно обвързващ договор за изкуствения интелект. Договорът изисква от подписалите го страни да предприемат стъпки, за да гарантират, че технологията се проектира, разработва и прилага по начин, който защитава правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. Договорът може потенциално да включва мораториуми върху системи, които представляват риск за правата на човека, като например лицевото разпознаване.

Ако всичко върви по план, организацията може да завърши изготвянето на текста до ноември, казва Натали Смуха, учен-юрист и философ от Юридическия факултет на KU Leuven, съветник на организацията.

Плюсове: Съветът на Европа включва много неевропейски държави, включително Обединеното кралство и Украйна, и е поканил на масата за преговори други като САЩ, Канада, Израел, Мексико и Япония.

"Това е силен сигнал", казва Смуха.

Минуси: Всяка страна трябва поотделно да ратифицира договора и след това да го въведе в националното си законодателство, което може да отнеме години. Съществува и вероятност държавите да могат да се откажат от някои елементи, които не им харесват, като например строги правила или мораториуми. Преговорният екип се опитва да намери баланс между засилването на защитата и привличането на възможно най-много държави да подпишат договора, казва Смуха.

Принципи на ОИСР за изкуствения интелект

През 2019 г. страните, които членуват в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се споразумяха да приемат набор от необвързващи принципи, в които се залагат някои ценности, които следва да са в основата на развитието на AI. Съгласно тези принципи системите от този тип следва да бъдат прозрачни и обясними; да функционират по надежден, сигурен и безопасен начин; да разполагат с механизми за отчетност; и да бъдат проектирани по начин, който зачита върховенството на закона, правата на човека, демократичните ценности и многообразието. В принципите се посочва също, че AI трябва да допринася за икономическия растеж.

Плюсове: Тези принципи, които представляват своеобразна конституция на западната политика в областта на AI, определят политическите инициативи в областта по целия свят. Правното определение на ОИСР за AI вероятно ще бъде възприето в Закона за AI на ЕС.

ОИСР също така проследява и наблюдава националните нормативни актове в областта на технологията и провежда изследвания за икономическото ѝ въздействие. Организацията разполага с активна мрежа от глобални експерти по AI, които извършват изследвания и обменят най-добри практики.

Минуси: Мандатът на ОИСР като международна организация не е да измисля регулации, а да стимулира икономическия растеж, казва Смуха.

Превръщането на принципите на високо ниво в работещи политики изисква много работа от страна на отделните държави, добавя и Фил Доусън, ръководител на политиката в платформата за отговорен AI Armilla.

Глобално партньорство за AI

Дело на канадския министър-председател Джъстин Трюдо и френския президент Еманюел Макрон, Глобалното партньорство за AI (GPAI) е създадено през 2020 г. като международен орган, който да споделя изследвания и информация за технологията, да насърчава международното сътрудничество в областта на отговорния AI и да консултира създаването на политиките в областта по света. Организацията включва 29 държави, някои от които в Африка, Южна Америка и Азия.

Плюсове: Стойността на GPAI е потенциалът му да насърчава международните изследвания и сътрудничество, казва Смуха.

Минуси: Някои експерти по AI призовават за създаване на международен орган, подобен на Междуправителствения панел по изменение на климата към ООН, който да споделя знания и изследвания за AI, и GPAI има потенциал да се впише в този проект. Но след стартирането си с бляскава помпозност, организацията запази нисък профил и през 2023 г. не публикува нито един доклад.

Законът за изкуствения интелект на ЕС

Европейският съюз финализира Закона за изкуствения интелект - мащабен регламент, който има за цел да регулира най-рисковите употреби на системите, базирани на тази технология. Предложен за първи път през 2021 г., той регулира използването на технологията в сектори като здравеопазването и образованието.

Плюсове: Законопроектът би могъл да потърси отговорност от зловредните участници и да предотврати най-лошите проявления на AI чрез налагане на огромни глоби и предотвратяване на продажбата и използването на несъответстващи на изискванията технологии в ЕС.

Той също така ще регулира генеративния AI и ще наложи някои ограничения на системите, за които се счита, че създават "неприемлив" риск, като например тези за лицево разпознаване. Тъй като това е единствената цялостна регулация на AI, ЕС има предимството на първия.

Има голяма вероятност режимът на ЕС в крайна сметка да се превърне в световната де факто регулация, тъй като компаниите в страни извън блока, които искат да правят бизнес в мощния търговски блок, ще трябва да адаптират практиките си, за да се съобразят със закона.

Минуси: Много от елементите на законопроекта, като например забраните на системите за лицево разпознаване и подходите за регулиране на генеративния AI, са изключително спорни и ЕС ще се сблъска с интензивно лобиране от страна на технологичните компании за тяхното смекчаване.

Ще са необходими поне няколко години, преди законът да си проправи път през законодателната система и да влезе в сила.

Технически индустриални стандарти

Техническите стандарти на стандартизиращите органи ще играят все по-решаваща роля за превръщането на нормативните актове в ясни правила, които компаниите могат да следват, казва Доусън.

Например, след като бъде приет Законът за изкуствения интелект на ЕС, компаниите, които отговарят на определени технически стандарти, автоматично ще бъдат в съответствие с него. Вече съществуват много стандарти за изкуствен интелект, а други са напът да бъдат въведени.

Международната организация по стандартизация (ISO) вече е разработила стандарти за това как компаниите трябва да извършват управление на риска и оценка на въздействието и да насочват развитието на AI.

Плюсове: Тези стандарти помагат на компаниите да превърнат сложните разпоредби в практически мерки. И тъй като държавите започват да пишат свои собствени индивидуални закони в сферата, стандартите ще помогнат на компаниите да създават продукти, които работят в различни юрисдикции, казва Доусън.

Минуси: Повечето стандарти са общи и се прилагат в различни отрасли. Така че компаниите ще трябва много да се потрудят, за да ги направят използваеми в техния специфичен сектор. Това може да се окаже голяма тежест за малките предприятия, казва Доусън.

Един от спорните въпроси е дали техническите експерти и инженерите трябва да изготвят правила за етичните рискове.

"Много хора се опасяват, че създателите на политики просто ще прехвърлят много от трудните въпроси за най-добрите практики към разработването на индустриални стандарти", смята Доусън.

Организацията на обединените нации

Организацията на обединените нации, в която членуват 193 държави, иска да бъде онази международна организация, която да подкрепя и улеснява глобалната координация в областта на AI. За тази цел през 2021 г. ООН създаде поста пратеник по технологиите.

Същата година агенцията на ООН ЮНЕСКО и страните членки приеха и доброволна етична рамка за AI, в която страните членки се задължават например да въведат етични оценки на въздействието на технологията, да оценят въздействието ѝ върху околната среда и да гарантират, че тя насърчава равенството между половете и не се използва за масово наблюдение.

Плюсове: ООН е единственото значимо място на международната сцена, където страните от Глобалния юг са в състояние да влияят върху политиката в областта на AI. Докато Западът се е ангажирал с принципите на ОИСР, етичната рамка на ЮНЕСКО за AI има огромно влияние в развиващите се страни, които са по-нови в областта. Забележително е, че Китай и Русия, които до голяма степен са били изключени от дебатите за етиката на изкуствения интелект на Запада, също са подписали принципите.

Минуси: Това повдига въпроса доколко искрено страните следват доброволните етични насоки, тъй като много от тях, включително Китай и Русия, използват AI за наблюдение на хора.

Освен това ООН има нееднозначен опит, когато става въпрос за технологии. Първият опит на организацията за глобална координация в областта на технологиите претърпя фиаско: дипломатът, избран за пратеник, беше отстранен само след пет дни след скандал за тормоз. Опитите на ООН да изготви правила за смъртоносните автономни дронове (известни още като роботи-убийци) от години не отбелязват никакъв напредък.