Едно лятно утро, по време на „Маями Гран При“, случайно срещнах състезателя от „Формула 1“ Джордж Ръсел. „Късмет днес“, казах му и започнах да се отдалечавам.

Но тази реплика ми се стори някак нередна, затова се обърнах и добавих: „Предполагам, че късметът няма нищо общо.“


„Точно така“, отвърна той. „Всичко е въпрос на усърден труд.“

Прав е...

Тази случка разказва за Inc. Джеф Хейдън, лектор, популярен глас в LinkedIn и X, както и автор на The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win.

Това, че всичко е въпрос на усърден труд обаче не значи, че уважаваме – поне не и колкото си мислим – хората, чиито постижения се дължат почти единствено на вложените от тях усилия. Нито пък винаги се отнасяме към тях така, както заслужават - когато ги наемаме, повишаваме или оценяваме представянето им, пише Хейдън.

Според поредица от проучвания, публикувани в Personality and Social Psychology Bulletin, хората са склонни да пренебрегват по-квалифицираните кадри за сметка на такива с вроден талант.

Виновен е феноменът, наречен „пристрастност към даровитите“ – склонност да оценяваме самородните таланти по-високо, отколкото хората, които демонстрират стремеж.

Не страстта е искрата, а усилието. 5 прости съвета от милиардера Марк КюбанЗащо е важно да полагате усилия и кои са инвестициите, които ще ви се отплатят завинаги?

Участниците в първия експеримент от изследването получили биографиите на двама пианисти (нито един от които, разбира се, не е истински музикант). Единият бил описан като дарование, а другият – като изключително старателен в развиването на уменията си.

След това учените пуснали на експерименталната група един и същ запис и ги помолили да оценят уменията и шансовете на мнимите пианисти да намерят заетост и постигнат успех в бъдещето. Какво се случило? Въпреки че единствената разлика между двамата била в биографиите им, анкетираните – професионални музиканти, предпочели самородния талант. Странен извод е, че колкото по-квалифицирани да оценят изпълненията били участниците в експерименталната група – макар че поставяли усърдието над таланта – толкова по-пристрастни били в полза на дарованието.

Успехът на жената, която чу много пъти „не“, преди Бъфет да каже „да“Когато постоянството и „дебелокожието“ се отплащат

По-късно учените провели още един експеримент, който е по-приложим в сферата на бизнеса. Този път използвали двама мними предприемачи с едни и същи умения и качества. Според описанията им единствената разлика между тях била, че единият е „чудо“, а другият е инвестирал много време и труд в развитието си. Експерименталната група – този път състояща се от истински предприемачи, изслушала два пъти едно и също представяне и трябвало да оцени шанса на двамата за успех, демонстрацията на качества, таланта им и тяхната (теоретична) склонност да инвестират. Макар да споделили, че ценят усърдието повече от дарбата, анкетираните отново предпочели самородния талант, въпреки че имал по-малък лидерски опит, 30 пункта по-нисък коефициент на интелигентност и $30 000 по-малък капитал.

9 фрази, които ви правят по-уверениХарвардският психолог д-р Кортни С. Уорън и нейните градивни съвети за придобиване на по-голяма емоционална стабилност в ежедневието

Тези резултати ни отвеждат до следните изводи: Когато описвате себе си, добавете щипка „самородност“ Представете си, че сте собственик на отбор от „Формула 1“ и разглеждате кандидатура на състезател като Джордж Ръсел за едно от свободните места. Когато го помолите да опише досегашната си кариера, неговата скромност може да го подтикне да се фокусира изцяло върху вложения труд. Може дори да каже: „В началото се представях ужасно на картинг пистата, но работих много здраво през годините.“ Звучи като чудесен отговор, но вашата подсъзнателна склонност да предпочитате вродения талант – според науката всички я имаме – може да занижи личната ви оценка за Джордж. Какъв тогава е по-добрият отговор? Той би могъл да каже: „Осъзнах, че имам дарба, и през годините работих здраво, за да я развия.“ Същото важи и за вас. Ако сте способен програмист, не избирайте „скромния“ подход и в никакъв случай не казвайте на потенциален клиент, че сте били посредствен ученик, но оттогава сте вложили много труд в развитието си. Обяснете му, че програмирането ви се е отдавало още в гимназията и оттогава сте инвестирали в трупането на много опит и умения, и му разкажете за успешно изпълнените си проекти. Ако пък сте дарование, околните ще ви смятат за още по-компетентни. Накратко, използвайте подсъзнателната склонност в своя полза.

Шварценегер съветва: Не напускайте работа преди бизнесът ви да е потръгналОсвен на нечовешката упоритост и амбиция, Шварценегер е и човек на разума

Когато обаче интервюирате или оценявате някого, не позволявайте да се поддавате на „самородността“. Преди да започнете да търсите служители, решете точно какви умения, опит и качества са ви необходими – какви проблеми ще реши идеалният кандидат и каква стойност ще донесе на вашата фирма. Оценявайте всеки по предварително подбрани критерии. Преценявайте техните умения, качества и опит по тяхната същност, а не по това как са придобити. После вземете предвид естеството на позицията. Проучване, публикувано в Journal of experimental social psychology, сочи, че личности, които дължат качествата си на своето усърдие, се справят по-добре в роли, които изискват работа в екип. Те имат предимство и що се касае за нагласата, тъй като убеждението им, че интелектът, уменията и качествата се градят с труд, им помага да не се отклоняват от курса и да възприемат трудностите като предизвикателства, а не като спънки, за разлика от хората с фиксирана нагласа. Това, разбира се, не значи, че не трябва да наемате природно надарени кадри. Напълно възможно е – както Джордж доказва, човек да бъде едновременно и самороден, и изграден талант. Повечето хора, които притежават изключителни умения, особено когато се касае за физически компонент, обикновено са сплав от двете. Повечето успешни личности имат не фиксирана нагласа, а нагласа за растеж. Вас пък ви интересува преди всичко крайният резултат, а не пътят до него. Самородният талант не е по-добър или по-лош кандидат за дадена позиция от друг, който с времето е развил същия набор от умения. Как най-подходящият кандидат е станал такъв няма значение. Важно е единствено кой е най-подходящият според критериите, които сте заложили.