С годишна инфлация, достигаща 30%, и свободно падаща валута Нигерия е изправена пред една от най-тежките си икономически кризи от години насам, което предизвика протести в цялата страна.

В понеделник нигерийската наира достигна ново историческо дъно спрямо щатския долар както на официалния, така и на паралелния валутен пазар. Тя се понижи до почти 1600 спрямо зелените пари на официалния пазар от около 900 в началото на годината. Затова и във вторник президентът Бола Тинубу обяви, че федералното правителство планира да набере поне 10 млрд. долара, за да повиши валутната ликвидност и да стабилизира найрата.

Курсът на валутата е спаднал с около 70% от май 2023 г., когато Тинубу встъпи в длъжност, наследявайки една изпитваща затруднения държава и обещавайки редица реформи, целящи да стабилизират най-голямата африканска икономика.

В стремежа си да оправи закъсалата страна и да привлече международни инвестиции Тинубу унифицира множеството обменни курсове на Нигерия и даде възможност на пазарните сили да определят валутния курс, което доведе до рязък спад на наирата. През януари пазарният регулатор промени и начина, по който изчислява курса ѝ, което доведе до още една фактическа девалвация. Годините на валутен контрол породиха и огромно скрито търсене на щатски долари в момент, когато чуждестранните инвестиции и износът на суров петрол отслабват.

"Отслабеният обменен курс би трябвало да увеличи вносната инфлация, което ще засили ценовия натиск в Нигерия", коментира пред CNBC Питер Скрибанте, старши политически икономист в Oxford Economics.

Страната е най-голямата икономика в Африка и има население от над 210 млн. души, но разчита в голяма степен на вноса, за да задоволи нуждите на бързо нарастващото си население.

"Свиването на разполагаемите доходи и влошаването на натиска върху разходите за живот би трябвало да останат проблем през цялата 2024 г., което допълнително ще задуши потребителските разходи и растежа на частния сектор", предупреждава Скрибанте.

Междувременно инфлацията продължава да се покачва, като основният индекс на потребителските цени достигна 29,9% на годишна база през януари, което е най-високото му ниво от 1996 г. насам. Увеличението се дължи на трайното нарастване на цените на хранителните продукти, които през миналия месец скочиха с 35,4% в сравнение с предходната година.

Рязкото повишаване на разходите за живот и икономическите затруднения предизвикаха протести в цялата страна през уикенда. Също толкова бързото поевтиняване на валутата добави масло в огъня на отрицателното въздействие на правителствените реформи, като например премахването на субсидиите за газ, което доведе до утрояване на цените на синьото гориво.

В края на юли президентът Тинубу заяви, че от премахването на субсидиите правителството вече е спестило над 1 трилион наири (666,4 млн. долара), които ще пренасочи към инвестиции в инфраструктура.

Наред с рязко покачващата се инфлация и поевтиняващата валута, Нигерия се бори и с рекордни нива на държавен дълг, висока безработица, недостиг на електроенергия и намаляващо производство на петрол - основният износ на страната. Този икономически натиск се засилва от насилието и несигурността в много селски райони.

"Прекомерната ликвидност на пазара, натискът върху валутния курс и недостигът на храни и горива застрашават ценовата стабилност, а инфлацията рискува да излезе извън контрола на правителството", допълва Скрибанте от Oxford Economics. "Силното търсене на вносни стоки може да принуди Централната банка на Нигерия да въведе отново забрани за внос и валутни ограничения, за да намали тежестта върху платежния баланс. Това би могло да изостри недостига на вътрешни продукти и да увеличи допълнително инфлацията."

Според Oxford Economics през второто тримесечие на 2024 г. се очаква инфлацията да достигне своя връх от близо 33% на годишна база и може да се задържи по-висока за по-дълго време предвид множеството предстоящи икономически рискове.

"Освен това нарастващата инфлация и засиленото ястребово поведение на местната централна банка показват, че основният лихвен процент може да бъде повишен през това тримесечие", смята Скрибанте. "Очакваме общо 200 базови точки повишение на лихвения процент на следващите две заседания, насрочени за края на февруари и края на март тази година. Но смятаме, че са необходими повече повишения, за да се спре нарастващата инфлация".

Понастоящем основният лихвен процент е 18,75%.

Джейсън Тюви, заместник главен икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, на свой ред казва, че централната банка ще избере „по-голяма лихвена базука“, когато нейните представители се срещнат на 26 и 27 февруари.