В един мокър ноемврийски следобед миналата година вицепрезидентът на САЩ Камала Харис и Ник Клег от Meta влизат в голяма шатра на територията на английска селска къща от 19-ти век северно от Лондон, сядат на кръгла маса и се заемат със задачата да спасят човечеството.

Двамата се присъединяват към елитна среща на глобални лидери, академици и технологични ръководители, за да се справят с това, което песимистите виждат като опустошителна нова заплаха за света: изпуснат от контрол изкуствен интелект, разказват журналисти на POLITICO в статия, подготвена чрез разговори с над 30 политици, технологични лидери и експерти, много от които пожелали анонимност.

Лидерите на въпросната среща се споразумяват за съвместна декларация за добри намерения след два дни разговори, но без единен отговор какво трябва да се направи. Вместо това те правят конкурентни предложения за това как да управляват технология, която ще доминира през по-голямата част от следващото десетилетие – и вероятно ще преобърне всичко – от бизнеса и здравеопазването до самата демокрация.

Клег, бивш вицепремиер на Великобритания, твърди, че управлението на AI е подобно на това да изграждаш самолет, който вече е в полет - рискована и трудна работа.

Харис изтъква усилията на Вашингтон да се справи с опасностите от AI чрез доброволни бизнес споразумения като световен златен стандарт.

Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, която също присъства срещата, призовава другите да последват новия, правно обвързващ правилник на Брюксел, за да се справят с технологията.

Дебатът представлява моментна снимка на една по-голяма истина, посочват авторите на статията в POLITICO. Тази за предимно сенчестата политическа битка как и дали да се контролира изкуственият интелект. Който я спечели, ще циментира господството си над западните правила за технология, определяща ерата. След като тези правила бъдат определени, те ще бъдат почти невъзможни за пренаписване.

Според източници на изданието, наблюдавали разговора от първо лице, пазарлъкът на британския дъждовен терен, е бил подобен на този от 19-ти век, когато европейските сили си разделят света.

„Чувствах се като в алтернативна реалност“, казва пред POLITICO Амба Как, ръководител на AI Now Institute, организация с нестопанска цел, участвала в дискусиите.

Въпросът, пред който умуващият елит е изправен, е дали САЩ, ЕС, Обединеното кралство - или някой друг - ще предложи план, с който западните демокрации да могат да се съгласят. Ако либералните индустриализирани икономики не успеят да постигнат общ режим помежду си, Китай може да се намеси, създавайки глобален наръчник с правила за технология, за която някои се страхуват, че има потенциала да изтрие човечеството от лицето на Земята.

Докато Брюксел и Вашингтон представят противоречиви планове за регулиране на AI, шансовете за сделка изглеждат далеч от обещаващи.

Престрелки в Япония

Месец преди конференцията в английския дъжд политиците трескаво се опитват да постигнат напредък в другия край на света.

Тогава чешкият политик Вера Юрова от едва няколко седмици е в новата си роля на главен технологичен пратеник на ЕС. Първата ѝ международна мисия е да продаде европейския правилник за AI на срещата на Г-7 в Япония, където западните лидери се опитаха да проектират нови глобални стандарти за най-напредналата форма на тази технология, известна като Генеративен изкуствен интелект.

Подходът на Брюксел е заложен в Закона за изкуствения интелект на ЕС, първият опит в света за обвързващо законодателство по въпроса. За разлика от позицията, предпочитана от САЩ, визията на ЕС включва забрани за най-инвазивните форми на технологията и строги правила, изискващи от компании като Google и Microsoft да бъдат по-открити за това как проектират продукти, базирани на AI.

„Генеративният изкуствен интелект нахлу в живота ни толкова бързо и имаме нужда от бързо решение“, казва Юрова пред POLITICO, след като взема двучасовия влак-стрела от Токио до Киото за срещата на върха.

В нейно лице Натаниел Фик, главният дигитален дипломат на Джо Байдън, има съперник по време на тридневната среща в Япония.

Фик, бивш технологичен директор, не предлага забрани или строги изисквания, а настоява за по-лек режим, основан предимно на доброволни ангажименти от страна на индустрията и съществуващите национални закони.

В срещи с политици от Г-7, ръководители на технологични компании и други влиятелни фигури, Юрова и Фик представят своите аргументи.

За европейският играч в дуела теренът е ясен. Брюксел вече се е определил за дигитален полицай на Запада с множество регулации за всичко - от защита на поверителността на потребителите до опитомяване на социалните медии.

Юрова твърди, че само Европа може да осигури необходимата строгост. ЕС, казва тя, може да удари компаниите с хитови глоби и да забрани най-инвазивните форми на AI – например т.нар. социално оценяване, използвано позорно в Китай, при което сложни алгоритми проследяват действията на хората.

„Тя дойде с план и той беше да ни убеди, че правилата на Европа са единствените правилни“, казва един от източниците на POLITICO, срещнали се Юрова. Друг източник от страна от Г-7 казва, че европейският дигитален ръководител е отхвърлил алтернативното предложение на Вашингтон поради липсата на обвързващо законодателство.

При контраофанзивата си Фик разчита на безспорната позиция на Америка като световна сила в развитието на AI.

Той критикува законодателството на Брюксел за налагането на твърде много регулаторни тежести върху бизнеса в сравнение с желанието на Вашингтон да позволи на компаниите да правят иновации, според източниците на POLITICO, които са се срещнали с Фик в Япония.

„Посланието беше ясно: Вашингтон няма да позволи на Брюксел да постигне своето“, казва друг западен дипломат, присъствал на срещата на върха на Г-7 в Киото.

Изискана кухня преди апокалипсиса

Обратно в Европа, усилията за постигане на консенсус продължават на разкошна вечеря с шестстепенно меню в Елисейския дворец в Париж.

По време на петчасовата среща с гурме кухня и хубаво вино през ноември Еманюел Макрон провежда разговори с 40 експерти от индустрията, включително президента на OpenAI Грег Брокман и главния гуру на Meta - Ян Лекун.

Трябва да се отбележи, че Франция има голяма местна AI индустрия и Макрон е нетърпелив да ръководи международните усилия за определяне на глобални правила за технологията. За разлика от стереотипите на френските политици, които обичат регулациите, Макрон остава предпазлив по отношение на брюкселския закон за изкуствения интелект, страхувайки се, че той ще затрудни компании като Mistral (повече за нея тук).

Докато Макрон слуша внимателно гостите си, дискусията разкрива друг ключов аспект на глобалния дебат за AI: сблъсъкът между тези, които вярват, че най-сериозните рискове са все още много далеч, и тези, които смятат, че те вече са тук. Това противопоставя онези, които възприемат по-оптимистичен подход към потенциала на AI и искат да позволят възможно най-много експерименти, срещу други, които се опасяват, че вече е твърде късно да предпазят човечеството от сериозни щети.

Брокман от OpenAI е сред онези, които са спокойни за непосредствените рискове и смятат, че фокусът трябва да бъде върху справянето с по-дългосрочните заплахи. Той казва на френския президент, че AI е сила за добро, според трима души, присъствали на вечерята, посочва POLITICO. Всяко регулиране – особено правила, които биха могли да попречат на стремителния растеж на компанията – трябва да се фокусира върху дългосрочни заплахи като AI, който в крайна сметка надделява върху човешкия контрол, добавя той.

Други обаче твърдят, че вредите в реалния свят от съществуващия изкуствен интелект – включително грешни набори от данни, които затвърждават расови и полови пристрастия – изискват от политиците да действат сега.

„Макрон взе всичко под внимание“, казва един от източниците на POLITICO, присъствал на срещата. „Той искаше хората да знаят, че Франция стои зад по-голяма регулация, но и че също така е отворена за бизнес.“

След като Брюксел постига политическо споразумение през декември относно своя Закон за AI, Макрон застава на страната на германския канцлер Олаф Шолц и италианския премиер Джорджа Мелони, настояващи за по-малко контрол върху най-новите форми на технологията.

POLITICO отваря скоба, че френският AI играч Mistral e подкрепян от Ерик Шмид, бивш главен изпълнителен директор на Google. Той е сред кръстосващите планетата технологични ръководители, които призовават политиците да не регулират прекомерно. Аргументът им е, че прекалено ревностното потискане на AI би дало на авторитарния Китай решаващо предимство в развитието на технологията.

Франция обаче в крайна сметка се поддаде на политическия натиск в началото на февруари да подкрепи правилата, макар и с големи резерви. „Ние ще регулираме неща, които вече няма да произвеждаме или измисляме“, каза Макрон пред аудитория в Тулуза, след като в последния момент осигури някои отстъпки за европейски компании. „Това никога не е добра идея.“

Биологични оръжия и големи технологии

В частно изслушване между американски законодатели и технически експерти през септември, Тристан Харис, съосновател на Центъра за хуманни технологии, организация с нестопанска цел, описва как неговите инженери са принудили най-новия AI продукт на Meta да извърши ужасяващо действие: изграждане на биологично оръжие .

Това показва, че подходът на Meta към изкуствения интелект е твърде разхлабен и потенциално опасен, посочва Харис, според източници на POLITICO, присъствали на срещата.

Технологичният гигант на Марк Зъкърбърг предпочита така наречената технология с отворен код - лесно достъпен за всички AI - с малко предпазни мерки срещу злоупотреби. Подобна откритост, според Харис, би довела до вреди в реалния свят, включително разпространението на генерирани от AI оръжия за масово унищожение.

Зъкърбърг, който също присъства на изслушването на Капитолийския хълм, бързо вади телефона си и намира същата информация за биологичното оръжие чрез просто търсене в Google. Контраударът води до смях в залата, който притъпява обвинението на Харис, че AI подходът на Meta с отворен код е заплаха за човечеството.

Сблъсъкът между Харис и Зъкърбърг улавя и друг ключов въпрос за политиците: Трябва ли AI да бъде ограничен до шепа доверени компании или отворен за всички желаещи да го експлоатират?

PowerPoint презентация, предупреждаваща, че AI модели с отворен код ще отприщят неконтролируеми биологични оръжия, достъпни за терористите, е представена пред правителствени лица в Лондон, Париж и Вашингтон, според шестима политици, участвали в тези срещи. POLITICO не може да определи коя организация стои зад тези ужасни прогнози, уточнява изданието.

Microsoft и OpenAI са сред компаниите, които предпочитат ограничаването на технологията до малък брой компании, така че регулаторите да могат да изградят връзки с иноваторите в сферата на изкуствения интелект.

„Подходът, базиран на лицензиране, е правилният път напред“, казва пред POLITICO Наташа Крамптън, която отговаря за AI разработките в Microsoft. „Това позволява тясно взаимодействие между разработчика на технологията и регулатора за реална оценка на рисковете.“

Критиците на господството на Силициевата долина твърдят, че технологичните гиганти имат личен интерес да изключат конкуренцията. Според привърженика на отворения код Марк Сърман, изпълнителен директор на Mozilla Foundation, най-големите технологични компании в света искат да завладеят новоизлюпената AI индустрия за себе си и да отрежат конкурентните новопоявили се компании.

Той призовава високопоставени лица от САЩ, ЕС и Обединеното кралство да не ограничават кой може да разработва AI модели от следващо поколение. За разлика от други гиганти от Силициевата долина, Meta на Зъкърбърг застава на страната на хора като Сърман, които искат да запазят технологията отворена за всички.

Отвореният подход печели привърженици във Вашингтон, въпреки че американските политици остават разединени по темата.

В Брюксел политиците са съгласни да освободят почти целия изкуствен интелект с отворен код от най-строгия контрол – стига технологията да не се използва в забранени практики, като масово лицево разпознаване.

Обединеното кралство обаче клони към ограничаване на най-напредналия AI до шепа страни.

„Ако оставим изкуствения интелект в ръцете на малцина, няма да има достатъчно очи, които следят какво се случва с него“, казва Сърман.

Бъдещето е тук

Ако 2023 г. беше годината, в която AI лобирането навлезе в политическия мейнстрийм, 2024 г. ще реши кой ще спечели.

Ключовите дати за вземане на решения наближават бързо. До лятото части от европейския Закон за AI ще влязат в сила.

Съперничещата изпълнителна заповед за AI на Белия дом вече променя начина, по който федералните агенции боравят с технологията. Още реформи във Вашингтон се очакват до края на годината.

Други страни като Обединеното кралство, Япония и Канада – както и Китай – правят свои собствени планове, които включват по-голям надзор върху най-напредналия AI и усилия да накарат други страни да приемат техните правила.

Това, което е ясно, според десетките експерти по изкуствен интелект, с които POLITICO разговаря, е, че през 2024 г. желанието на обществото за политически действия едва ли ще изчезне. Въздействието на AI, особено в година на масови избори от САЩ и ЕС през Филипините до Индия, е всичко друго, но не и сигурно.

„Темата за загубата на контрол върху AI внезапно започна да се приема сериозно“, казва Макс Тегмарк, президент на Future of Life Institute, организация с нестопанска цел, която се застъпва за по-големи регулации на изкуствения интелект. „Хората осъзнават, че това вече не е нещо далечно. То вече се случва."