Китай в момента е най-големият потребител на полупроводници в света, като на него се падат над 50% от световната консумация, сочат данни на мозъчния тръст Centre for International Governance Innovation (CIGI). Наред с това страната е и петият по големина производител на полупроводници в света, след Тайван, Южна Корея, Япония и САЩ.

В миналото Китай неколкократно е подчертавал, че има за цел да се превърне в суперсила в областта на изкуствения интелект през следващите няколко години. Естествено, САЩ не приеха добре тези изявления на фона на нарастващото геополитическо и търговско напрежение между двете страни, отбелязва Euronews.

Това доведе до включването на няколко китайски компании, сред които Semiconductor Manufacturing International Co (SMIC), най-големият китайски производител на чипове, в черен търговски списък. Това означава, че големи американски производители, като Nvidia и AMD, сега са изправени пред ограничения върху продажбите и износа на чипове за Китай.

САЩ оправдаха този ход, като се позоваха на опасенията си, че Китай може да използва усъвършенстваните чипове, които получава от Nvidia и други подобни компании, за военни цели.

Според Центъра за стратегически и международни изследвания: "Тези действия демонстрират безпрецедентна степен на намеса на американското правителство не само с цел запазване на тесен контрол, но и започване на нова политика на САЩ за активно задушаване на големи сегменти от китайската технологична индустрия - с цел убиване."

Китай отговори на това със собствена забрана за износ на графит от САЩ. Във връзка с това китайското министерство на търговията заяви:

"Политиката за контрол на износа на графит е нормална корекция в съответствие със закона. Мерките за контрол на износа не са насочени към конкретна държава, регион или индустрия. Китай винаги се е ангажирал да гарантира безопасността и стабилността на световните промишлени вериги и ще издава лицензи за износ, които са в съответствие с разпоредбите."

Страната също така се опитва да увеличи възможно най-бързо вътрешното си производство на чипове. Това обаче не е лишено от значителни предизвикателства. За ужас на САЩ, една от санкционираните компании, китайският технологичен гигант Huawei, успя да предложи нов смартфон - Mate 60, който използва изключително усъвършенстван чип. Това породи допълнителни притеснения, че Китай все още успява да произвежда сложни процесори въпреки санкциите.

Въпреки това едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени китайските играчи в сектора, е, че те все още използват стари технологии за производство на чипове, тъй като САЩ отрязаха по-голямата част от достъпа на Китай до по-сложното фабрчино оборудване.

Използването на по-стара технология неизменно повишава значително разходите, което означава, че китайските производители на чипове като SMIC трябва да плащат с 40% до 50% повече от другите си конкуренти, например от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company. Това се отразява основно на производството на 7-нанометрови и 5-нанометрови чипове.

Предвижда се разходите да продължават да се увеличават с всяко ново поколение чипове. Въпреки че това ще бъде значително подпомогнато от системата за екстремна ултравиолетова (EUV) литография на ASML, САЩ също така оказват натиск върху Нидерландия да ограничи достъпа на Китай и до своите технологии за чипове.

Вследствие на пандемията китайското правителство трябваше да спре голяма част от финансирането на полупроводниковите технологии, тъй като превес взеха по-належащите разходи. Политическите проблеми и липсата на надзор, както и широко разпространената корупция, която намалява финансирането на програмите за изследване и развитие на чипове, също забавиха значително производствения процес в страната, посочва Euronews.

Освен това Китай се сблъсква с пречки, свързани с интелектуалната собственост, тъй като няколко технологии за производство на чипове вече са патентовани и строго защитени от международни компании.

Според уебсайта за външна политика и национална сигурност War On The Rocks, "китайското правителство е отделило на полупроводниковата индустрия не само един трилион юана (127 млрд. евро) чрез държавен капитал, но и висок политически приоритет, насочвайки пазара към вливане на ресурси в индустрията."

Тези усилия обаче не изглежда да са придвижили страната нагоре във веригата на стойността на полупроводниците, посочва War On The Rocks. "Дори и след като бяха хвърлени милиарди за решаване на проблема, местното производство далеч не е реалност. Въпреки известния напредък в независимото проектиране на чипове за различни продукти, вариращи от изчислителни облаци до смартфони, страната все още не може да се освободи от доминираната от чуждестранни производители верига на доставки и производство."

Каква е ползата за Европа?

Европа също е активен участник в надпреварата за независимост в сектора на полупроводниците и за доминация на изкуствения интелект. През 2020 г. делът на Европейския съюз на световния пазар на микрочипове е бил около 10%.

Очаква се Законът за европейските чипове, приложен през 2023 г., да даде значителен тласък на вътрешното производство на чипове в ЕС, като до 2030 г. делът в световен мащаб ще достигне около 20%.

Както заяви Европейската комисия: "Европейският акт за чиповете ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на Европа в областта на полупроводниковите технологии и приложения и ще спомогне за осъществяването на дигиталния и екологичния преход. Това ще стане чрез укрепване на технологичното лидерство в тази област."

Сега, когато Китай вероятно ще се забави значително в увеличаването на вътрешната си продукция поради санкциите на САЩ, това дава на Европа златна възможност да увеличи собственото си производство и да запълни празнината на пазара. По този начин тя потенциално може да произвежда, предлага и продава свои собствени чипове и да си осигури постоянни клиенти много преди Китай да навакса.

Тъй като Китай вече е възходяща световна суперсила с нарастващо влияние в Югоизточна Азия и доминиращ производител както на редкоземни минерали, така и на електромобили, през последните няколко години САЩ и ЕС се чувстват все по-застрашени от икономически и търговски дисбаланс.

Това се дължи на нарастващите опасения, че Китай може да използва господстващото си положение в сферата на редкоземните минерали като средство за отмъщение или преговори с други държави, като на практика ги откъсне от пазара, ако реши да го направи. Пример за това беше, когато през 2010 г. Китай спря износа на редкоземни минерали за Япония в спор за риболова, посочва Euronews.

Междувременно напрежението между ЕС и Китай продължава да расте по редица въпроси, като например разследванията на блока относно китайския внос на електрически превозни средства. Друг пример са опасенията относно неприкосновеността на личния живот и прозрачността на данните, като това доведе до притеснения, че Китай може да предприеме ответни мерки и срещу ЕС в близко бъдеще.