Бавно, но сигурно, публичното говорене за рецесия затихва, а доверието във Федералния резерв започва да се увеличава.

Миналата седмица финансовата институция запази основния лихвен процент стабилен – както се очакваше, на фона на признаците за положителен растеж и сигнализира, че планира неколкократни намаления до края на годината.

Джером Пауъл посочи, че при положение, че икономиката все още расте със здравословни темпове, а безработицата е под 4%, Фед може да възприеме по-премерен подход при разхлабването на паричната политика, припомня CNBC.

Въпреки това, ако историята може да служи като някакъв ориентир, вероятно все още има риск от значителни икономически сътресения, преди периодът на високата инфлация да приключи, смята Марк Хигинс, старши вицепрезидент на Index Fund Advisors и автор на книгата "Инвестиране във финансовата история на САЩ: Познаване на миналото за прогнозиране на бъдещето".

Паричната политика трябва да бъде балансирана, обяснява експертът: "Когато имате продължителни периоди на висока инфлация, за да се върнете към ценова стабилност, обикновено отивате твърде далеч в другата посока."

Поне така се е случвало в миналото, допълва той.

Според Хигинс "Фед е допуснал две основни грешки в историята си" и те оказват влияние върху действията на централната банка днес.

"Първата беше, че позволи на банковата система да фалира в началото на 30-те години, което доведе до значително задълбочаване на Голямата депресия.

Втората беше голямата инфлация през 70-те години, когато инфлационният натиск се засили и Фед затегна политиката си, но се оттегли преждевременно, което е рискът, пред който е изправен сега.", смята експертът.

Макар че финансовите регулации и застраховката по депозитите биха могли да предотвратят широкомащабна банкова криза, "истинската опасност тук е Фед да се разхлаби преждевременно, което е точно това, което направи в края на 60-те години", допълва още Хигинс.

По онова време продължителната висока инфлация е толкова дълбока, че се налага Пол Уолкър, тогавашният председател на Фед, още по-агресивно да затегне паричната политика.

През юли 1981 г. референтният лихвен процент, по който банките вземат и отпускат заеми една на друга, но се използва и за много форми на потребителски дълг, достига рекордните 22,36%.

Днес той се движи в диапазона 5,25%-5,5%.

Уолкът в крайна сметка наистина успява да пресече инфлацията, но шокиращо високите лихвени проценти поставят икономиката на колене, а жилищния пазар в застой, обяснява Хигинс.

"Дълбоко в себе си Пауъл се страхува да не повтори отново действията на Уолкър", коментира наскоро пред CNBC Стивън Айзман, мениджър на Neuberger Berman.

Фед е "създал нещо, което изглежда като меко приземяване, инфлацията се понижава, икономиката все още е силна, защо да се разхищава намаляване на лихвите сега и да се рискува възобновяване на инфлацията, когато всичко, което трябва да се направи, е да се обяви победа", допълва той.

Според Хигинс днес "рискът от запазване на инфлацията е много по-голям от риска от предизвикване на рецесия. Неуспехът на Фед да направи това в края на 60-те години е един от основните фактори, позволили на инфлацията да се закрепи през 70-те години.", допълва той.

Дори в бележките си от по-рано този месец Джером Пауъл се позова на по-ранната политика на лихвените проценти на Уолкър като причина, поради която финансистите сега не искат да отслабват прекалено бързо политиката си.

"Намаляването на ограничаването на политиката твърде скоро или твърде много може да доведе до обръщане на напредъка, който наблюдаваме по отношение на инфлацията и да наложи още по-строга политика, за да се върне инфлацията към 2%", аргументира се председателят на Фед.

Този път централната банка вероятно ще остане изключително предпазлива, смята и Хигинс, дори ако това означава да задържи лихвените проценти по-високи за по-дълго време. "Моята интуиция е, че са наясно с рисковете и няма да отслабят прекалено рано", допълва той.