Министерството на финансите (МФ) публикува макроикономическата си прогноза за пролет 2023.

Икономическата активност в ЕС и глобален план се забави съществено в края на 2022 г.

През 2023 г. се очаква все още високата инфлация и покачването на лихвените проценти значително да ограничи потреблението и инвестиционната дейност в ЕС и други развити икономики, като годишните темпове на растеж на БВП ще се забавят, смятат финансовите експерти.

Постепенно подобрение на външната среда се очаква през 2024–2026 г.

През 2022 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България беше 3.4%. През 2023 г. се прогнозира забавяне на растежа до 1.8%, под влияние на влошените външно търсене и условия на финансиране, в среда на нарастващи лихвени проценти.

МФ публикува предложенията за данъчни промени в Бюджет 2023Мерките целят запазване на заложения от министерството дефицит от 3%

В останалите години от прогнозния период повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните и инвестиции.

В резултат, растежът на БВП ще бъде между 3-3.3%.

През 2022 г. темпът на растеж на заетите лица се ускори до 1.3% след отпадането на всички ограничителни мерки срещу COVID-19.

Този темп е оценен да се забави до 0.4% през 2023 г. в съответствие с очакванията за цялостно ограничаване на икономическата активност в страната, породено от предизвикателствата във външната среда.

Коефициентът на безработица за 2023 г. е оценен на 4.1%, като до края на прогнозния период се очаква да се понижи до 3.8%.

4,3% е коефициентът на безработица за 2022 г., отчита НСИ55.7% от безработните са мъже, 44.3% – жени

След същественото повишение на компенсацията на един нает от 18.4% през 2022 г., номиналният растеж на показателя ще се забави до 11.5% през 2023 г. в съответствие с очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор.

Нарастването на доходите ще остане относително високо и през 2024 г., след което ще се забави с по-голяма стъпка.

От последното тримесечие на 2022 г. се наблюдава забавяне на инфлационните процеси в страната, свързано най-вече с тенденцията на намаление на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, която се очаква да продължи до края на прогнозния хоризонт.

Средногодишната инфлация, според ХИПЦ, се очаква да се понижи от 13.0% през 2022 г. до 8.7% през 2023 г. През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните стоки ще отчитат спад.

Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ. През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната.

940 лв. минимална заплата предлага министерството на финанситеТова е заложено в 3-годишната средносрочна прогноза

Дефицитът по текущата сметка ще се запази без съществени изменения през 2023 г., след което ще се увеличи през 2024 г., движен основно от изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки. Към края на периода се очаква балансът да е отрицателен в размер на около 2% от БВП.

Кредитът за частния сектор нарасна с 12.7% през 2022 г. в резултат на силно търсене на заемни ресурси от страна на предприятията и домакинствата. Темпът на кредитиране остана сравнително висок и в началото на 2023 г., но до края на годината се очаква да се забави успоредно с по-ниския икономически растеж, а ръстът общо на вземанията от неправителствения сектор да достигне 9%.

До края на прогнозния период вземанията от предприятия ще останат относително стабилни, повлияни както от изпълнението на дейностите от НПВУ, така и от ускоряващо се нарастване на частните инвестиции.

От своя страна, вземанията от домакинства ще се забавят през целия период. Вземанията от неправителствения сектор в края на 2026 г. ще нараснат с 8.2%.

Бюджет 2023 отвори кутията на ПандораВ сметките на държавата има голям проблем, но риск от финансов апокалипсис няма, според експерти

Изготвен е и алтернативен макроикономически сценарий, отчитащ потенциални рискове пред прогнозата. В него се разглежда вариант на по-слабо външно търсене и по-голямо понижение на международните цени на суровините.

В резултат от направената симулация и използваните допускания, растежът на БВП би бил по-нисък спрямо основния сценарий през 2023 и 2024 г., след което леко ще се повиши.

Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане по-ниско спрямо базовия до края на прогнозния период. Инфлацията леко ще се повиши през 2023 г. в резултат на обезценяването на еврото спрямо долара, но ще остане по-ниска спрямо базовия сценарий в периода 2024–2026 г.

Цялата прогноза на финансовото министерство вижте тук.