България може да попадне в групата на първите 20 държави в света с работеща водородна долина. Изграждането й ще започне още тази година и ще бъде съфинансирано от Европейската комисия, обявиха от Министерството на иновациите и растежа (МИР).

В рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, включително частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии, обясни Мария Тодорова, директор на дирекция „Политики и анализи“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР).

Съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. Зелен водород. Финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете.

Има огромен интерес от индустрията, а само през МИР по програмите за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация “(ПНИИДИТ) е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.

Директорът на дирекция „Политики и анализи“ към МИР посочи, че само в 20 страни в света съществуват т.нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията.

ЕС одобри Механизмът обхваща секторите, които най-силно замърсяват околната среда

„Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022 г.

Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро“, посочи тя пред Бтв и добави, че в проекта ще се включат представители на научните организации и бизнеса.

Очаква се той да стартира още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години.

Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители като електромобилността или индустрията.

„Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по ПКИП са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии“, посочи експертът.

По думите й, Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в зелен преход и кръгова икономика, както и в климатична неутралност.

Пример за това е процедурата, която беше отворена на 14 февруари по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса с бюджет 200 млн. лв.

Зеленият водород е горивото на бъдещето и Европа иска да е част от негоЕвропейската комисия заяви по-рано тази година, че иска през 2030 г. в ЕС да бъдат инсталирани 40 GW възобновяеми водородни клетки

„Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства“, каза Тодорова.

Зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява околната среда.

„Той се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии, а преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите“, допълни тя.

Националната пътна карта за развитие на водородните технологии в страната пък има за цел да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии.

„Водородната карта е стратегически документ за създаване на условия за напредъка във връзка с използването на тези технологии. Предстои съвсем скоро, след обсъжданията в работната група и междуведомственото съгласуване, тя да бъде внесена за приемане от Министерския съвет“, изтъкна Тодорова.

Разработването на този документ е залегнало като една от основните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород.

Вече е актуализирана и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България в Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, където като подобласти са предвидени производство на водород с акцент върху зеления водород, и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита.

„Това е база за осигуряването на финансови средства по програмите, за да се финансират именно чисти технологии“, смята още Тодорова.

Плановете са проектът в Маришкия басейн да бъде изграден на два етапа – първият ще приключи през 2028 г., а пълният обем инвестиции и мощност на Водородната долина ще бъде достигнат през 2033 г. като амбициите са с него да се разкрият 7500 директни работни места и още 18 000 индиректни.

Мощностите ще са разположение върху 25 000 хектара индустриална площ, но всичко ще се изгражда поетапно – след спиране на сега съществуващи. Очаква се чрез електролиза да се произвеждат 380 000 тона водород, от които 150 000 да използва местната индустрия, 36 000 да балансират енергийната система, 11 000 да отиват за транспорта. Основното количество – 180 000 тона обаче ще са за износ.

Още през 2021 г. газовият оператор "Булгартрансгаз" влезе в Европейския алианс за чист водород, чиято цел е да създаде канал за инвестиции за мащабно производство и подкрепа за търсенето на чист водород в ЕС, припомня Медиапул. Амбицията е широко внедряване на водородни технологии до 2030 г., насърчавайки производството на нисковъглероден и зелен водород, както и неговия пренос и разпределение. В инициативата участват 23 от 45-те европейски преносни оператора, членуващи в европейската организация ENTSOG.

В края на същата година беше обявено и намерение за водородно сътрудничество между българския газов оператор и гръцкия ДЕСФА, предвиждащо подготовка на трансграничната енергийна инфраструктура за внедряването на водородни технологии и системи и създаването на водороден пазар в ЕС, които са част от енергийните и климатичните цели на Европа в съответствие с Парижкото споразумение.

8 неща, които трябва да знаете за водородната енергияВодородната енергия идва с много обещания за редица индустрии, а и за човечеството като цяло.

В глобален мащаб водородните долини се класифицират в три групи: малки локализирани проекти с фокус върху мобилността; локализирани, но средно мащабни проекти, които засягат индустрията и мащабни проекти, насочени към международен износ.

„Пейзажът на водородната долина се разраства и все повече се ръководи от частния сектор“, се казва в доклад за напредъка на този тип проекти от 2021 г. Според него водородните долини ще се увеличат и развият значително до края на това десетилетие поради нарастващия брой проекти като цяло, както и по техните размер и сложност.

Европа има най-високата концентрация на тези проекти, според Платформата на водородните долини, която споделя най-добри практики и данни от 34 проекта в 19 страни по света. Световната индустрия подкрепя тези проекти, но твърди, че политиците трябва да положат повече усилия, за реализирането им.

Има няколко ключови пречки за осъществяването на работещи водородни долини. Една от тях е получаването на подкрепа за публично финансиране, за да се обезпечат проектите. Втората е намирането на чисти водородни доставчици и подписването на дългосрочни договори, които да направят проектите рентабилни. Третото е да се осигури технологична готовност на всички горивни клетки и приложения на водорода, които се изискват. Четвърто - адекватна правна регулаторна подкрепа. Примери за това са например ценообразуването на въглерода, стандартизацията и бързото одобрение на такива проекти, обяснява пред Euroactiv Барт Бийбук, изпълнителен директор на FCH / JU.

Водородът като възможност за инвестицииОчаква се във водородните технологии да бъдат направени 11 трилиона долара инвестиции, които да намалят енергийните нужди със 17%

Caмo чeтиpи пpoeĸти зa вoдopoдни дoлини в cвeтoвeн мaщaб ca изпълнeни изцялo, пo дaнни oт лятото на 2021 г. B тoвa чиcлo e и зaвъpшeн пpoeĸт в Дaния, ĸъдeтo вoдopoдът, пpoизвeдeн oт вятъpнa eнepгия, бaлaнcиpa eлeĸтpoeнepгийнaтa мpeжa и ce изпoлзвa в тpaнcпopтa и пpoмишлeнocттa.

Едновременно с това, Eвpoпeйcĸият cъюз ce cтpeми дa yвeличи дeлa нa вoдopoдa в eнepгийнитe cи дocтaвĸи нa 12-14% дo 2050 г. и нacъpчaвa cътpyдничecтвoтo мeждy дъpжaвитe в тaзи пocoĸa.

Според Международната агенция по енергетика водородът е универсален енергиен носител с разнообразна гама от приложения, който може да бъде използван в широк спектър от индустрии.

Като енергоизточник той може да се произвежда по няколко начина. Единият метод включва използването на електролиза с електрически ток, разделящ водата на кислород и водород. Ако електричеството, използвано в този процес, идва от възобновяем източник, като вятър или слънчева енергия, тогава става въпрос за "зелен“ или "възобновяем" водород.

Засега по-голямата част от производството на водород в света се основава на изкопаеми горива.