Любопитният произход на бакшишите

15793
Любопитният произход на бакшишите

© Pixabay.com

Смята се, че бакшишите са се зародили в Англия през XVI век, когато гостите оставяли пари за служителите на гостоприемните си домакини. От много време насам бакшишите занимават умовете на икономистите.

Да плащаш повече, въпреки че не си длъжен да го правиш, изглежда противоречи на собствените ни интереси.

Практиката е разпространена в цял свят. Но всеки, който е пътувал, знае, че обичаите, свързани с бакшишите (кога да ги дадем, колко, на кого и защо) са различни на различните места.

В САЩ е обичайно да се дават между 15 и 25% от сметката на сервитьора, в Бразилия – 10%, в Швеция – между 5 и 10%.

В Япония бакшишите не са никак обичайни, те са почти табу и понякога може да възникне объркване около това кой е оставил пари и защо.

„Изследването показва, че колкото по-екстровертни са чертите на характера на хората в дадена страна, толкова повече са доставчиците на услуги, на които дават бакшиши, и толкова по-голяма е сумата, която оставят“, казва Майкъл Лин, преподавател по администрация в университета Корнел в САЩ, който изследвал темата.


Той казва, че това не е единствената причина, поради която някои страни дават повече от други. От значение са обществените норми, различните заплати и дали заплащането за услуги е нещо обичайно, пише ВВС.

„Бакшишът има икономическо значение, но в основата си е социална норма“, казва Едуард Мансфийлд, преподавател по международни отношения в университета в Пенсилвания и автор на изследването.

Различни мотиви

Мансфийлд отбелязва, че чуждестранните студенти, пътуващите по работа и туристите, които идват от САЩ, могат да възприемат практиката да дават бакшиши и да я пренесат в родината си.

„В страните, в които повече хора посещават САЩ като процент от общото население, равнището на бакшишите в родината им е по-голямо“, отбелязва изследователят.

Лин обяснява, че на индивидуално равнище имаме различни мотиви да даваме бакшиши – за да насърчим по-добро обслужване при следващото посещение, като награда за получаващия бакшиша или за да си осигурим социално одобрение.

Много хора го правят също в знак на уважение към социалните норми и за избягване на неодобрение, въпреки че изследванията на Лин показват, че в САЩ те са малцинство.

Различните ни мотиви да даваме бакшиш определят също кога е най-вероятно да го направим. Хора с висок социален статут най-често дават бакшиши за по-редки услуги, като поправка на автомобила или за ветеринарни лекари.

Хората, които го правят като награда за определена услуга, са по-склонни да дават бакшиш на служители от всякакви сфери и особено в области, в които се получават по-малко бакшиши.

Хората, които го правят по задължение, дават бакшиши на представители на професии, за които е обичайно да ги получават, като служители, паркиращи колата.

Справедливо ли е да се оставят бакшиши?

Някои ресторанти могат да намекнат в сметката клиентите да платят с 20% отгоре. Препоръката за висока сума може да се окаже контрапродуктивна, но също така може да донесе по-висока награда.

„Колкото по-високо е препоръчваното количество, толкова по-малко хора ще оставят бакшиш. Повече хора ще кажат: О, забрави. Но хората, които все пак го правят, ще оставят повече“, обяснява Лин.

Дали това, на първо място, е добра практика? Доходоносно ли е? И дали е справедливо? Това зависи от гледната ви точка, смята Лин. Правителството щеше да спечели, ако бяхме премахнали бакшишите, тъй като голяма част от парите се разменят от ръка на ръка, не се декларират и не се облагат с данъци така, както останалите доходи.

„Например, сервитьор в ресторант в Ню Йорк печели около 30 долара на час. Готвачите – наполовина. Може да се каже, че това е прекомерно заплащане“, смята Лин.

От гледната точка на собственика, бакшишите позволяват на даден ресторант да плаща по-малко на служителите си и поради това предлага на клиентите си по-ниски цени.

Това обаче може да се отрази на задоволството на клиентите. В статия на Лин и Закари Брюстър, публикувана в International Journal of Hospitality Management, се казва, че в много случаи клиентите няма да оценят толкова положително даден ресторант, ако възприеме политиката да не се раздават бакшиши.

В кои държави по света НЕ бива да оставяте бакшишСтраните по света се различават значително, когато става дума за оставянето на бакшиш

„Клиентите се надяват, че бакшишите ще насърчат по-добро обслужване. Така че очаквам ресторант, който ги разрешава, да има по-добро обслужване и се надявам да бъда по-доволен“, казва Лин.

Рискът, свързан с политика на забрана на бакшишите, не пречи на някои ресторанти да я въведат. Union Square Hospitality Group (USHG) започва да ги елиминира през 2015 г., като първият ресторан, който го прави, е The Modern в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк.

Ерин Моран, директор на отдел „Култура“ в USHG, казва, че са го направили, за да увеличат заплатите на екипа и да управляват директно професионалните траектории на членовете на персонала. „В свят с бакшиши нашите клиенти решават с колко пари трябва да бъдат компенсирани членовете на нашия екип“, отбелязва той.

Моран признава, че крайният му баланс е бил засегнат от новата политика и че това се е оказало по-голямо предизвикателство от очакваното. Но клиентите са приели промяната, ротацията на служителите в The Modern е започнала да намалява и Моран смята, че тази политика ще даде плод в дългосрочен план.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg