Путин: Украинската контраофанзива се провали
Украинската контраофанзива "се провали".
Това е заявил руският президент Владимир Путин по време на срещата си с беларуския лидер Александър Лукашенко, негов близък съюзник, в Санкт Петербург.
"Няма контраофанзива", цитират руските информационни агенции думите на Лукашенко. Путин отговаря: "Тя съществува, но се провали."
Украйна започна дългоочакваната си контраофанзива миналия месец, но досега е постигнала малки успехи срещу добре укрепените руски сили, които контролират повече от една шеста от територията ѝ след близо 17 месеца война, отбелязва Reuters.
Американският генерал Марк Майли коментира, че украинската кампания "далеч не е провалена", но ще бъде дълга, тежка и кървава.
Канал в Telegram, свързан с Лукашенко, цитира негово изказване в шеговит тон, че бойците от руската наемническа групировка "Вагнер", които сега обучават армията на Беларус, имат желание да пробият границата и да влязат в Полша, член на НАТО.
"Момчетата от "Вагнер" започнаха да ни стресират - те искат да отидат на запад. Да отидем на екскурзия до Варшава и Жешов", е цитиран да казва той.
Според Reuters, няма признаци, че Лукашенко сериозно се занимава с тази тема.
В четвъртък беларуското министерство на отбраната съобщи, че бойците на "Вагнер" са започнали да обучават беларуските специални сили на военен полигон само на няколко километра от полската граница.
Полша пък придвижва допълнителни войски към границата с Беларус в отговор на пристигането на силите на "Вагнер", които се преместиха там, след като организираха краткотраен бунт в Русия миналия месец.
В отговор Путин предупреди Полша в петък, че всяка агресия срещу Беларус ще се счита за нападение срещу Русия. Той заяви, че Москва ще използва всички средства, с които разполага, за да реагира на всяка враждебност към Минск.
Русия и Беларус са свързани в партньорство, наречено "Съюзна държава", в което Москва има доминираща роля. Но Лукашенко доказа своята полза за Путин след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., позволявайки на Русия да използва страната му като стартова площадка за начало на войната, отбелязва Reuters.
Впоследствие той позволи на руските сили да се обучават във военните му бази, провеждаше чести съвместни учения и прие доставка на тактически ядрени оръжия, които Путин разположи в Беларус – ход, критично осъден от Запада.
Кремъл приписва на Лукашенко и посредничеството за сключване на споразумението за прекратяване на бунта на "Вагнер", който според Путин за кратко е заплашвал да доведе Русия до гражданска война.
Лукашенко не е ангажирал малката си армия да се присъедини към войната на Русия, но рискът от ново нападение от беларуска земя принуждава Украйна да защитава северната си граница, разширявайки силите си, докато се опитва да засили контранастъплението в източната и южната част на страната.
Киев твърди, че силите му провеждат контранастъпление в поне три района и действат на фона на засилени руски настъпателни операции. Министерството на отбраната на Украйна посочва, че от юни насам силите му са освободили около 210 кв. км окупирана територия.
Дори самата Украйна обаче признава, че нейните войски действат в "изключително трудни" условия. Киев не крие, че контраофанзивата върви по-бавно от очакваното и няма значими постижения, подобни на връщането на част от Харков в Североизточна Украйна и Херсон в южната част, направени миналата година.