След като прекарва близо пет месеца, блокиран на летище в Южна Корея, Дмитрий най-накрая може да подиша чист въздух. Но той все още не е усетил вкуса на свободата - а истинското му очакване може би едва сега започва. Той е един от петимата руснаци, които остават блокирани на международното летище в Сеул миналата година, докато се опитват да избягат от заповедта на Москва за военна мобилизация в Украйна. Южнокорейското министерство на правосъдието отхвърля молбите им за бежански статут, което на практика ги оставя в неизвестност на летището, разказва CNN.

От страх да не бъдат изпратени директно на фронта, мъжете не смеят да се приберат в родината си и така на практика заживяват на летището. Прехраната им осигурява южнокорейският имиграционен отдел.

Един от руснаците се страхува да застане пред камера, затова се представя с фалшивата самоличност на Дмитрий. Преди броени дни властите му позволяват да напусне периметъра на летището, като бъде настанен в Център за приемане на имигранти. Другите трима остават да чакат на аеропорта. Така и не става ясно защо мъжете не са се опитали да стигнат до трета страна, след като са разбрали за трудностите в Южна Корея.

Осъдиха Нобеловия лауреат за мир Алес Беляцки на 10 години затвор в БеларусБеляцки беше признат за виновен за финансиране на протестите и за избягване на данъчно облагане

Кандидатстването за статут на бежанец в държавата може да отнеме месеци или дори години, а междувременно Дмитрий се нуждае от предварително разрешение, ако желае да напуска центъра. Дори и тогава обаче ще се налага да спазва полицейски час за прибиране и да се подлага на тест за ковид за своя сметка при необходимост. Освен това няма да му е позволено да работи.

За Дмитрий това е по-добро от алтернативата да се върне в Русия, въпреки че там се намират съпругата и 7-годишния му син.

"Моето момче ми липсва страшно много", казва 30-годишният Дмитрий и се оплаква, че синът му не разбира защо баща му е трябвало да замине.

Дмитрий бяга от Русия през октомври миналата година, след като президентът Владимир Путин призовава за мобилизация на 300 000 мъже, за да се включат във войната в Украйна. След съобщението, той е един от стотиците хиляди свои сънародници, които напускат родината. Опасява се, че ще бъде сред първите, изпратени на фронтовата линия, тъй като има данни за несъгласие с политиката на Путин.

"Чувствах се ужасно, защото съм протестирал на антивоенни митинги... Тогава реших, че трябва да напусна Русия", казва той и добавя, че шестима негови приятели вече са загинали в боевете в Украйна.

Трите оръжия, които объркаха плановете на Путин в Украйна Докато Украйна очаква самолети и ПВО от западните си съюзници, други оръжия вече доказаха възможностите си

Първоначалният план на Дмитрий е да замине за Казахстан, но променя решението си, когато научава, че страната депортира бягащи руснаци.

По думите му, Южна Корея е единствената демократична страна, за която може да лети, въпреки че е наясно, че там не се гледа благосклонно на онези, които се опитват да избегнат повикване в армията, тъй като имат собствена задължителна служба от поне 18 месеца.

"Аз не избягвам наборна служба, аз съм против войната", казва той.", но и властите в Сеул не приемат аргумента.

През последните 4 месеца животът му в Сеул преминава по абсолютно еднакъв начин всеки ден: топла кифла и сок за обяд и пиле с ориз за вечеря, осигурени от имиграционните служби. Разходка в чакалнята на летището, между постоянно променящия се поток от бизнес пътници и туристи е единствената му активност. Пере дрехите си в мивката на обществена а заради липсата на топла вода, през последния месец душ не е имало.

Спи на пода в малка стая заедно с още 15 души, търсещи убежище. В правителствения център нещата са значително по-добри.

"Условията тук са много добри, хранят се много добре, има пералня, има ютия, има топла вода, навсякъде е чисто и всичко се отнася много добре с теб", казва руснакът.

Миналия месец той печели правото да кандидатства за статут на бежанец, след като успешно оспорва решението на Министерството на правосъдието пред Окръжния съд на Инчеон. Тази седмица обаче ведомството заяви, че ще обжалва това решение.

Пет урока за войната през 21 век от бойните полета в Украйна Конфликтът в Украйна затвърждава някои утвърдени военни стратегии, но налага и нови

Адвокатът на Дмитрий смята, че сега може да минат още пет месеца, преди да стане ясно има ли право да кандидатства. Дори и тогава успехът не е гарантиран, като се има предвид малката част от молбите за бежански статут, които Южна Корея приема.

"В Южна Корея това е по-малко от 1%. Процентът на одобряване (на) бежанците е като дупка на игла, така че не съм сигурен дали ще е лесно да се промуши през нея. Ще направим всичко по силите си, но мисля, че ще бъде трудно ", смята адвокатът.

Ключът към разрешаване на случая се крие във въпроса дали отказът да служи в армията по време на война се отнася до "преследване поради политически убеждения", което е една от петте причини, поради които хората кандидатстват за статут на бежанец, допълва адвокатът. Но каквото и да се случи, това процесът за клиента му ще бъде дълъг – 5 месеца, за да се разбере дали има право да кандидатства за статут на бежанец, а след това още 1-2 години, преди да разбере дали ще го получи.

Ако молбата бъде отхвърлена, Дмитрий все пак може да остане в страната с хуманитарно разрешително за престой - макар че и това крие своите недостатъци. "Лицата със статут на хуманитарен престой са изключени от повечето привилегии, които получават жителите на Южна Корея или бежанците. Те живеят в Южна Корея с много ограничения", казва адвокатът.

Дори това обаче изглежда по-добре от алтернативата.

Ако не успее да намери убежище в Южна Корея, Дмитрий обмисля възможността да се обърне към посолствата на САЩ и Канада с молба за предоставяне на убежище.

"Би било чудесно, ако можех да се върна у дома в Русия. Това би означавало, че всичко, което се случва, ще приключи, така че колкото по-скоро, толкова по-добре.", продължава да се надява руснакът.

Иранецът, вдъхновил Мехран Карими Насери, който живя дълги години на парижкото летище

Историята на Дмитрий напомня на тази на иранеца Мехран Карими Насери, който живя дълги години на парижкото летище "Шарл де Гол" и вдъхнови филма на Стивън Спилбърг от 2004 г. "Терминалът" с Том Ханкс в главната роля.

Насери почина от естествена смърт на Терминал 2F през ноември миналата година.

Ирански бежанец, на път за Англия през Белгия и Франция през 1988 г., той губи документите си и не може да се качи на самолета, нито да напусне летището, като остава там до 2006 г.

Когато накрая получава документи на бежанец, Насери отказва да ги подпише вероятно от опасения, че извън летището няма да се чувства в безопасност. След 2006 г. е хоспитализиран и отива да живее в парижки приют. Последните седмици от живота си прекарва на "Шарл де Гол".