Кметът, който е изкарал най-много време начело на столицата и е променил изцяло нейния градуостройствен план, е инж. Иван Иванов. Неговата история разказва вестник Стандарт

Той оглавява града на 25 май 1934 г. и го ръководи до 9 септември 1944 г. (10 години, 3 месеца и 15 дни). Този период се определя като „10 златни години за София“.

Съдейства и работи за прокарване на рилския водопровод в София, като затова ген. Владимир Вазов, кмет на София в периода 1926 – 1932 г., го нарича с прякора Рилски.

Спомага за благоустройството на парк Витоша – на него е наречена хоризонталната пътека от с. Железница до кв. Княжево. Проектант е и на язовир „Бели Искър“.

Легендата за него гласи, че още преди Девети септември е разкарван по съдилища, защото за създаването на булевард „Борис Трети“ отделил прекалено много място и отнел много плодородни земи. Още тогава инженер Иванов казал: „Ще дойде време, когато ще се сърдят, че съм направил булеварда толкова тесен“ - както е и свързано с днешния ден, когато на излизащите на Околовръстното е тясно да имат само две ленти във всяка посока.

За построяването на язовир „Искър“ пък го извели от затвора, където бил прибран след Девети септември. По онова време партийните функционери попитали Съветския съюз имат ли добри специалисти, които да построят язовир до столицата.

„Вие имате най-добрия“, отговорили партийните функционери. Така Иванов излязъл от затвора и започнал строителството на язовира. Направил и най-добрия градоустройствен план на столицата – всъщност първия.

Преди това е създател на Рилския водопровод, тъй като е учил хидроинженерно строителство. След като водопроводът е създаден през 1933 г., той е удостоен с орден, а тогавашният кмет на София генерал Владимир Вазов го нарича „Рилски“ заради успеха му. На следващата година Иван Иванов става кмет на столицата.

По време на неговото управление се създават сградите на Съдебната палата, Народната библиотека, Българска народна банка и Министерството на вътрешните работи. Разработва се и план за столицата на Адолф Дусман, илиците се павират, реновират се Борисовата градина и Южният парк. През 1941 г. е открита и първата тролейбусна линия – от Горна баня до Княжево.

Веднага след Девети септември обаче инженер Иван Иванов е арестуван. В началото обвиненията срещу него са икономически, а после политически. След това е осъден на смърт и единствено строежът на водопровод „Искър“, за който той е единственият квалифициран хидроинженер, го спасява от напечената ситуация.

През 1946 г. го реабилитират, а след още две години е включен в хидротехническото строителство на България. След това има участие в създаването на каскадата „Белмекен – Сестримо“ и яцзовир „Жребчево“. Членството му в БАН, което му е било отнето навремето, е възстановено посмъртно през 1991 г.