България трябва да вземе кардинално решение дали да развива ядрената енергетика или не, каза в предаването „Неделя 150“ на БНР служебният министър на енергетиката Росен Христов.

„Предложението на Министерството на енергетиката е да я развием, тъй като имаме значителен опит в експлоатация на ядрени мощности“, добави той.

„Нашето предложение е да се построят 4 нови ядрени блока, като два от тях ще се явят заместващи на сегашните 5-и и 6-и блок, които е предвидено да бъдат изведени от експлоатация около 2050 г. В нашите анализи това се вижда ясно каква роля играе, защото с изваждането на въглищните електроцентрали, на страната са ѝ необходими базови мощности", обясни Христов.

Христов също така обяви, че националната енергийна стратегия за следващите 30 години e готова и ще бъде представена в Министерството на енергетиката във вторник. Стратегията ще бъде подложена на широко обществено обсъждане, като ще бъдат поканени всички заинтересовани страни.

България не разполага с толкова големи възможности за изграждане на възобновяеми източници на енергия, каза още министърът. По данни на министерството капацитетът на страната е до 2050 г. да се изградят мощности за 15- 20 гигавата от фотоволтаици и вятърна електроенергия. Повечето терени за вятърни централи попадат в защитени от Натура 2000 зони, фотоволтаиците пък са на терени на селскостопанска земя, не е редно да се сменя статут и да се строят соларни паркове, обясни Росен Христов.

Важно е проектите в енергетиката, които сега са започнати, да бъдат продължени. Ако сега се приеме стратегията, това ще означава, че какъвто и да е следващият парламент, развитието в една посока ще продължи, коментира енергийният министър. По думите му тази стратегия ще помогне и при преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Планът за възстановяване ще бъде променен в частта за въглищните централиПарламентът задължи МС да промени Националния план за възстановяване и устойчивост в част енергетика

По повод решението на Народното събрание да се направи опит за предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за въглищните централи, Христов коментира, че то зависи от това как Комисията ще погледне на него: "Дали предоговарянето е уточняване и изравняване на нашите цели с общоевропейските, което е нашето предложение, или се счита за кардинално предоговаряне и ще трябва да премине през целия процес на предоговаряне.“

Това е важно решение и се радвам, че депутатите се обединиха около него, каза Христов и допълни, че България подкрепя целите на Европейския съюз за декарбонизация в определени срокове, но трябва да запазим възможностите си и да останем нетен износител на електроенергия.

Около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., подчерта министърът на енергетиката и уточни, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по ПВУ".

Христов подчерта, че ако Народното събрание одобри стратегията, която МЕ подготвя, това ще бъде добра база, върху която да се стъпи за преговори с ЕК.

Скоро ще бъде подписан меморандума за нефтопровода Александруполис - БургасСлужебният министър на енергетиката Росен Христов каза това след разговори с гръцкия му колега Костас Скрекас

Министърът коментира и проекта да изграждане на нефтопровод Александруполис-Бургас. Според него такъв нефтопровод ще ни даде възможност да доставяме нефт от други източници, не от Русия и да не се налага доставките да минават през несигурни маршрути, особено по време на кризата в Украйна. Този проект ще отнеме няколко години, докато влезе в експлоатация. Следващите няколко години ще трябва да се търси решение за доставка на неруски нефт от други държави в региона на Черно море, добави Христов.