След първоначалния удар от миналогодишните западни санкции срещу Москва руските банки се възстановиха, като към днешна дата те се борят за възможно най-голям дял на вътрешния пазар, особено с оглед на нарастващия бюджет за отбрана и големите корпоративни клиенти в страната, съобщава Reuters.

Мащабната реакция на ЕС и САЩ на руското нахлуване в Украйна, особено по отношение на големите банки, чийто достъп до глобалната система за разплащания беше прекъснат, доведе до спад на печалбите им от около 90%.

Това наложи бързо преосмисляне на ситуацията от страна на банките, централната банка и правителството и бързо начертаване на стратегия за стабилизиране на сектора, който е от решаващо значение за руската икономика, посочва още новинарската агенция и припомня, че местната икономика се е свила с около 2,1% през миналата година. Това е значително по-малко от първоначалните опасения на Москва за двуцифрен спад.

Междувременно излишъкът по текущата сметка на Русия достигна рекордно високи стойности през 2022 г., тъй като силният износ на петрол и газ поддържаше притока на чуждестранна валута, въпреки усилията на Запада да лиши Москва от финансови средства.

Но за банките санкциите означаваха промяна на начина, по който привличат депозити и разпределят заеми, акцентират от Reuters.

"Основният инструмент сега са големите корпоративни клиенти и ресурсите от държавния бюджет. За тях има конкуренция", каза висш мениджър в банка от топ 20 на страната, пожелал анонимност, пред агенцията.

Когато “Банката на Русия” повиши лихвените проценти до 20%, след като Москва започна т.нар. "специална военна операция" на 24 февруари миналата година, това почти доведе до спиране на кредитирането. Но оттогава централната банка постепенно понижи основния си лихвен процент до 7,5% и банковият сектор на Русия се възстанови от комбинирана загуба от 1,5 трилиона рубли (20 млрд. долара) през първото полугодие до печалба от 203 млрд. рубли за 2022 г. като цяло.

Вашингтон разследва Raiffeisen Bank заради дейността на банката в Русия Банката играе основна роля за руската икономика в режим на санкции
Анализатори, цитирани от Reuters, прогнозират рязко увеличение на печалбите на руския банков сектор, тъй като той се възползва максимално от преференциалните схеми за държавно кредитиране, търговете за ликвидност и гладния за финансиране отбранителен сектор.

"Съдейки по динамиката от последните месеци, можем да говорим за почти пълна адаптация на банките към предизвикателствата от началото на 2022 г.", коментира Михаил Зелцер, анализатор в BCS World of Investments пред агенцията. "Най-големите играчи тръгнаха в правилната посока по отношение на нетната печалба. И ако анализираме лидера в сектора - “Сбербанк”, то годишната печалба през 2023 г. може да бъде не по-малка от тази преди кризата през 2021 г.".

Зависимост от отбранителния сектор

Един ярък пример за това как военната мобилизация на Москва променя облика на руския финансов сектор и предлага път към възстановяването му, пише Reuters, е “Промсвязбанк”, която е национализирана през 2017 г. и от 2018 г. обслужва отбранителния сектор.

Миналия месец председателят на финансовата институция Пьотр Фрадков съобщи на президента Владимир Путин, че към днешна дата тя се нарежда сред петте най-големи руски банки по активи. Това е рязък скок в сравнение с деветото място през 2019 г., когато за последен път са оповестени финансовите ѝ резултати.

Фрадков заявява, че ръстът на кредитния портфейл на банката се е утроил през последните години и сега тя разполага с активи на стойност почти 5 трилиона рубли.

"Що се отнася до отбранителната индустрия, по-голямата част от това финансиране и кредитиране се предлага при преференциални лихви", казва още Фрадков.

Русия разкрива малко информация за финансите на отбранителния сектор, но Москва насочва близо 1/3 от тазгодишните бюджетни средства за финансиране на “военната си операция” в Украйна.

“Промсвязбанк” е отпускала кредити по проекти на министерството на отбраната, на министерството на промишлеността и на космическата агенция “Роскосмос”, докладва Фрадков, помагайки да се запълнят паричните дефицити на редовното финансиране.

ВТБ обаче е пример за не толкова успешна финансова институция, променят фокуса от Reuters - вторият по големина кредитор в Русия, който купи банка "Откритие" от централната банка, посочи западните санкции като основна причина за големите си загуби през 2022 г., точния размер на които не разкрива.

Руската рубла се установи на 10-месечно дъно спрямо долараРуската валута загуби 0,3% до 79,26 спрямо еврото и отслабна с 0,3% до 10,83 спрямо юана.
Ограничаването на достъпа на руските финансови институции до глобалната система за разплащания SWIFT и замразяването на резервите на централната банка на страната в чужбина на стойност над 300 млрд. долара изненадаха Москва.

От най-голямата руска банка коментират, че страната не е била подготвена за блокирането на ликвидни активи и недостъпността на суаповете в евро и долари.

"Никой не очакваше, че централната банка ще попадне под санкции и че няма да може да помогне на сектора с ликвидност в чуждестранна валута в този труден момент", казват от финансовата институция пред Reutres.

Централната банка като най-добър приятел

За търговските банки нейната подкрепа е от решаващо значение за преодоляване на първоначалния удар върху бизнеса им.

“Регулаторът се превърна от наказващ орган в най-добър приятел", коментира представител на сектора пред информационната агенция.

Централната банка на Русия в крайна сметка наводни местния финансов пазар с парични средства чрез репо аукциони и предостави рефинансиране, обезпечено с кредитни вземания и други рублеви заеми, като поддържаше лихвените проценти значително под пазарните нива, припомнят от Reuters.

Максим Осадчий, ръководител на аналитичния отдел на BKF Bank, коментира, че при отсъствието на "мощни негативни шокове" руският банков сектор може да се доближи до нетната печалба от 1,6 трлн. рубли през 2020 г., а при определени обстоятелства дори до рекордните 2,4 трлн. рубли от 2021 г.

Прогнозата на централната банка е по-сдържана и възлиза на около 1 трлн. рубли.

(1 долар е равен на 74 рубли)