MiFID II: Пет въпроса за новите финансови регулации в Европа

1518
MiFID II: Пет въпроса за новите финансови регулации в Европа

От няколко месеца насам абревиатурата MiFID II присъства в дневния ред на всички, които по някакъв начин са свързани с европейските финансови пазари - инвеститори, посредници, банки и регулатори. Причината е много проста - зад нея стои новата Директива за пазарите на финансови инструменти в Европейския съюз.

Някои от пазарните участници са обнадеждени, че осъвременените правила ще направят пазара по-сигурен и прозрачен, докато други са на мнение, че огромният обем на регулациите ще доведе до хаос, излишна бюрокрация и в крайна сметка, ще повишени разходи.

И песимистите, и оптимистите обаче са единодушни, че от днес, 3 януари, когато новата директива влиза в сила, пазарите в Европа вече няма да са същите. 

Според Bloomberg банките и инвестиционните компании на Стария континент вече са похарчили над 2 милиарда долара в подготовка за новите правила. Регулаторите твърдят, че те ще защитават инвеститорите и ще възстановят доверието, което пострада сериозно след кризата от 2008 година.

Въпреки това, финансовите компании са притеснени от огромния обем на новите законови разпоредби и дори вече обмислят опциите за заобикаляне на част от тях.

А мащабът наистина е респектиращ – новата директива е разписана в над 7000 страници, ако се вземат предвид всички допълнителни поправки и стандарти, с които финансовият сектор в Европа ще трябва да се съобразява от началото на 2018 г. Текстовете са пет пъти по-дълги от „Война и мир“ на Лев Толстой и многократно по-нечитаеми, отбелязват анализаторите на Bloomberg.

Седем години бяха нужни за оформянето на документа в окончателния му вариант. Накратко, основната цел е осветляването на онези сегменти от пазара, които досега бяха обвити в мрак и неяснота – как се плаща за инвестиционните анализи и препоръки, как сделките се изпълняват и документират, как брокерите споделят информация помежду си и как откриват най-добрите цени за своите клиенти.

Много от тези проблеми вероятно ще намерят своето решение в следващите седмици и месеци. Но въпросите, които директивата повдига, са дори повече от тези, на които би трябвало да даде отговор. Bloomberg задава пет от тях, които към момента изглеждат най-спешни:

Защо се вдигна толкова шум около пазарните анализи?

С влизането в сила на новите правила, мениджърите на инвестиционните фондове ще бъдат задължени да плащат за пазарните анализи, които финансовите експерти изготвят за тях. Досегашната практика да звъннат по телефона на любимия си анализатор за съвет относно горещите акции в момента или за влиянието на брекзит върху портфейлите им остава в историята.

MiFID II въвежда изискване тези анализи да се плащат отделно, като целта е избягване на конфликтите на интереси. До този момент цената на анализите беше включена в таксите, които компании, като Goldman Sachs и Morgan Stanley, така или иначе събират за изпълнението на сделките.

Регулаторите обаче не гледат с добро око на тази практика, тъй като тя би могла да стимулира фаворизирането на банките и мениджърите, които дават най-щедрите „бакшиши“, вместо да гарантира най-добрата цена за клиента при сключването на сделка на пазара.

Всичко това означава, че фондовите мениджъри вероятно ще станат по-претенциозни, броят на поръчаните анализи ще намалее, а част от анализаторите могат дори да загубят работата си.

Как MiFID II ще направи пазарите по-прозрачни?

Новата Директива за пазарите на финансови инструменти се опитва да наложи някаква рамка върху т. нар. „тъмни борси“ (dark pools). За разлика от публичните, или „светлите“ пазари, каквито са борсите в Лондон, Франкфурт или Париж, „тъмните платформи“ представляват нещо като частни клубове, в които инвеститорите могат да купуват и продават големи пакети от акции или други активи, без да разкриват предварително обема или цената на трансакциите.

Разбира се, това има и своите положителни страни, които са признати дори и от регулаторите. Експертите на Bloomberg дават следния пример – даден фонд мениджър решава да подаде поръчка за значителен обем акции на регулиран капиталов пазар.

В момента, в който офертата се появи в търговската система, високочестотните трейдъри, които използват сложни, автоматизирани алгоритми, могат да използват информацията, за да търгуват срещу него почти моментално. А това води до изкривявания на пазара.

От друга страна борсовите оператори се оплакват, че през последните години твърде голяма част от големите пакети се търгуват в „тъмните платформи“. Това ощетява инвеститорите, които не получават най-добрата цена и освен това намалява приходите от такси на официалните платформи.

По тази причина MiFID II се опитва да постигне баланс – директивата налага лимит от максимум 8% годишно от обема на всяка емисия, който ще може да се търгува чрез т. нар. „dark pools”.

Ще продължи ли финансовата индустрия да търгува „на тъмно“?

Краткият отговор, според Bloomberg, е „да“. Два са основните механизми, чрез които голяма част от търговията ще остане скрита за очите на публиката. И те касаят сделките, които са твърде малки за „тъмните борси“, но пък твърде значими, за да бъдат пласирани директно на официалните пазари. Най-спорният е т. нар. „системен интернализатор“ (systematic internalizer).

На практика това е механизъм, който ще позволи на банките и финансовите посредници да изпълняват поръчките на своите клиенти директно, използвайки обаче собствения си капитал, без подаване на публични поръчки. Другата опция, предвидена в директивата, касае големите борсови оператори. Те ще бъдат задължени да организират периодични търгове за големи пакети от акции, в които размерът на поръчката няма да бъде разкриван, докато не се събере достатъчно търсене (или предлагане) за нейното изпълнение. С други думи, първоначалният ефект след влизането в сила на MiFID II вероятно ще бъде спад в броя на сделките „на тъмно“. Впоследствие обаче една голяма част от тях ще бъдат пренасочени към „системните интернализатори“ и специализираните търгове, когато финансовите играчи се запознаят отблизо и на практика с техните възможности и ограничения.

Как MiFID II ще подложи трейдърите на по-стриктно наблюдение?

Една от целите на новата финансова директива е да отчита евентуалните рискове превантивно и да задейства защитни механизми веднага, щом се случи нещо подозрително.

Това означава, че пазарните участници ще трябва да поддържат база данни за всеки аспект от своята дейност - финансовите институции ще трябва да се отчитат пред регулатора за всички свои свои сделки почти моментално, включително за техния обем и цена; трейдърите в ЕС ще трябва да се идентифицират лично на всички борси и платформи, на които търгуват; брокерите ще трябва да синхронизират своите платформи и да отбелязват хронологически всяка реализирана трансакция; дилърите на облигации за първи път ще бъдат задължени да рапортуват за всяка своя сделка в рамките на 15 минути от сключването й; брокерите и инвестиционните посредници ще трябва да записват всички проведени разговори преди сключването на всяка сделка и да ги пазат за период от поне пет години.

Основните притеснения на индустрията, на първо място, са свързани с цената, която трябва да бъде платена за поддържането на тази база данни. До този момент, според данните, събрани от Bloomberg, тя възлиза на над 2 милиарда долара.

Ако бъдат калкулирани обаче всички бъдещи разходи, както и загубеното време и ресурс за изпълнението на новите изисквания, сметката може да набъбне многократно.  

Какво ще се случи днес и в следващите месеци на 2018 г.?

Пускането в действие на всички нови технологии и механизми, необходими за функционирането на MiFID II след 3 януари 2018 г., напомнят на подготовката за 1 януари 2000 г., или Y2K. Тогава много хора се притесняваха, че прекрачването на прага на новия век ще предизвика хаос в компютърните системи по света.

Голяма част от тези страхове впоследствие се оказаха неоснователни, но така или иначе, в първите дни на новата година се очаква спад на оборотите на европейските финансови пазари. Поне докато финансовата общност не свикне с новите правила в света на MiFID II.

С оглед на огромния мащаб на реформата, от регулаторните органи не се очаква да започнат да налагат повсеместни глоби още от самото начало. Най-реалистичният сценарий предвижда известен период от няколко месеца (според някои експерти дори години), в който всички – и регулатори, и посредници, и инвеститори – ще свикват с новата реалност.

А дали тя ще е по-добра от предишната предстои да разберем. 

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg