Петролните производители от Близкия изток, които десетилетия наред заемаха лидерската позиция на азиатския пазар, започват все по-осезаемо да чувстват заплахите за своята доминация. Това ги подтиква и към промяна на някои стари навици, твърдят в свой анализ експертите на Bloomberg.

Преди т. нар. "шистова революция" в Съединените американски щати и най-големия ценови срив от началото на века, азиатските купувачи, притиснати от нуждата да захранват галопиращите си икономики, бяха принудени да доставят петрол от близкоизточните държави, дори при не особено благоприятни условия.

Рафинериите, например, отдавна се оплакват от практиката на доставчиците от Персийския залив да определят цените на дългосрочните договори за доставка в график, който изобщо не съвпада с този на индивидуалните "спот" сделки (тези, които се сключват по текущи цени). Това, на практика, прави невъзможно сравнението между различните петролни предложения на пазара.

В днешно време обаче, когато светът буквално е "наводнен" с петрол, а забраната за износ от Съединените щати вече не съществува, купувачите имат много по-голям избор и думата им "тежи повече". Състезанието сега е между производителите - кой ще предложи по-добри условия.

Големите потребители, като Китай и Индия, вече могат да доставят петрол от Съединените щати, Африка и дори Европа. Този процес постепенно "изяжда" пазарния дял на близкоизточните производители и ги поставя в отбранителна позиция, се казва още в анализа на Bloomberg.

"С увеличаването на конкуренцията на азиатските пазари, петролните производители от Близкия изток са принудени да ревизират маркетинговата си стратегия и ценовата си политика. Стремежът, като цяло, е да станат по-отворени към своите клиенти", смята Джон Дрискол от JTD Energy Services.

Каква е ситуацията в момента?

Ако дадена рафинерия иска да сключи сделка за покупка на суров петрол от Русия или Африка, който да бъде натоварен през март и доставен месец по-късно, тя може веднага да научи цената. Само че няма да може да я сравни с офертата на Абу Даби, защото, според настоящата политика на емирството, котировките за мартенските доставки ще бъдат подадени чак през април.

Това важи и за доставките от Европа и САЩ. Въпреки че при тях доставката до Азия трае почти два месеца, купувачите могат да фиксират цената доста по-рано, отколкото с повечето близкоизточни контрагенти.

Последните актуални котировки от Абу Даби и Катар са за количествата, натоварени през декември, докато рафинериите вече правят "спот" покупки за месец март. Синхрон липсва и при останалите прозиводители от Залива. Саудитска Арабия и Иран, например, наскоро публикуваха февруарските котировки за дъргосрочните си доставки.

През декември държавната петролна компания Abu Dhabi National Oil Co., известна и като Adnoc, потърси мнението на своите клиенти по въпроса, взимайки пример от Ирак, който няколко месеца по-рано обяви, че обмисля промени в механизма на ценообразуване.

От Adnoc са разпратили имейли до своите клиенти с въпрос дали предпочитат цените да бъдат фиксирани напред във времето или на база предходните периоди, както е в момента. Според Bloomberg обаче, до този момент липсва реакция от страна на близкоизточния петролен гигант, въпреки изпратената от клиентите информация.

Това поне твърдят пред медията представители на четири азиатски рафинерии, които са отговорили на запитването.

Въпреки всички тези проблеми, които затрудняват сравнението на пазарните оферти, Близкият изток все още е най-големият доставчик на петрол за азиатските държави. Една от причините е, че рафинериите в миналото са изграждани именно с презумпцията, че ще работят основно с близкоизточен петрол.

Пренастройването на значителна част от мощностите за работа с различни сортове не е лесен, нито пък кратък процес, твърдят експертите, цитирани от BLoomberg. Но, така или иначе, желязната хватка на някогашните "петролни крале" върху азиатския пазар постепенно започва да отслабва.

Допълнителна тежест оказват и усилията на държавите от ОПЕК, начело със Саудитска Арабия, за намаляване на производствените излишъци и ограничаване на добивите. Резулатът е, че регионалният бенчмарк, в лицето на дубайския суров петрол, става малко по-скъп, в сравнение с алтернативите.

По данни на Bloomberg, американският лек суров петрол се е търгувал с премия от 15 цента на барел спрямо дубайския през декември 2016 г. В момента един барел от близкоизточния сорт е с над 2 долара по-скъп от американския.

"Купувачите вече не сключват сделки на всяка цена", обобщават експертите, цитирани от Bloomberg. Близкоизточните производители винаги са изтъквали пред азиатските си клиенти своето преимущество по отношение на сигурността на доставките.

Азия обаче се превърна в световен лидер в потреблението на суровини и алтернативните оферти се увеличават с всяка изминала година.