Краят на жътвата в България потвърди очакванията за пшенична реколта сред най-добрите за последните 20 години. Прибрани са около 4.2 млн. тона при среден добив от около 4 тона от хектар.

Това е почти два пъти повече от нужното за вътрешния пазар и ще има достатъчно и за износ. Българската пшеница представлява близо 1% от световния пазар на тази стратегическа стока. А това не е малко спрямо ограничената територия на страната от 111 хил. кв. км.

Очаква се зърнопроизводителите у нас да получат добра цена за пшеницата си, която е във възходящ тренд на международния пазар. Причина е слабата реколта тази година в две от най-големите световни житници – САЩ и Русия.

Жътвата бе като цяло по-слаба и в нашия Черноморски регион. Според зам.-председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов към момента качественото хлебно зърно се търгува на цена между 420 и 480 лв. за тон, което не е далеч от най-близкия исторически максимум от 510 лв. за тон, отбелязан в началото на 2008 г.

Високите цени на пшеницата обаче тревожат животновъдите у нас, както и редовия българин, тъй като това означава повишаване цената на хляба, млякото и месото, посочва БНР.

Добрата зърнена реколта стана обект на дискусия, инициирана от премиера Бойко Борисов, именно в този аспект – ще понесе ли българският потребител с ограничена покупателна способност ново повишение на цените при тези хранителни стоки от първа необходимост и как да бъдат предотвратени възможните пазарни спекулации.

Пазарната ситуация на тези стоки у нас се оказа доста парадоксална, доколкото всички участници по веригата – от животновъдите до големите търговски вериги, заявиха, че работят на загуба поради ниската покупателна способност на българина.

Доколко и за кои участници на пазара това твърдение е вярно ще установи серия от проверки за движението на финансовите потоци по веригата, които държавните контролни органи ще проведат в следващите две седмици. До доказване на противното, преобладаващото мнение е, че спекулативни печалби има и те са в сектора на големите търговски вериги.

„Наблюдаваме постоянно закриване на животновъдни и преработвателни фирми, докато, в същото време, търговските вериги не престават да откриват нови магазини”, заяви в подкрепа на това мнение министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

Но в най-критична ситуация са животновъдите, добави той. Освен високите вече цени на фуражната пшеница, се очаква такива да бъдат те и при царевицата и слънчогледа, ако настоящият сух период продължи до жътвата. Това ще се отрази тежко на фермите, отглеждащи животни за добив на мляко или месо.

Сложна е плетеницата от проблеми при българските животновъди и натискът на големите търговски вериги е само един от тях. Тази година животновъдството в България ще бъде субсидирано с около 100 млн. евро, но сумата далеч не е достатъчна, за да го направи конкурентоспособно.

Българското животновъдство има един исторически наследен проблем – животновъдите у нас не разполагат със своя земя, на която да отглеждат фуражни култури. По този начин те губят право на субсидиите за единица площ, на които се радват почти всички техни колеги от ЕС.

Тук трябва също да уточним, че според договореното при присъединяването на България към ЕС, до края на 2016 г. родното земеделие ще получава 3-4 пъти по-ниски субсидии от тези на фермерите от „старите” страни в общността. Една твърде несправедлива клауза, която „новите” държави настояват да отпадне още в началото на 2014 г.

За временно излизане от критичната за родните животновъди ситуация, министърът на земеделието предложи спешни мерки, като например субсидиите на глава добитък да бъдат предоставени още през октомври, т.е. два месеца по-рано от предвиденото, и помощта за тях да бъде увеличена с 13.5 млн. евро до достигане на допустимия таван.

Сред предложените мерки обаче не е исканото отдавна от преработвателите на зърно, мляко и месо намаление на ДДС за хранителните стоки от първа необходимост с 10% спрямо универсалните 20%, каквото намаление съществува в повечето европейски страни.

Що се отнася до цената на хляба, по уверение на представителните организации на хлебопроизводителите, цената му ще скочи минимално поради слабата покупателна способност на потребителя, но това може да доведе до фалит на техни колеги. Допълнителен бич за хлебопроизводството е големият дял на сивата икономика в бранша, който също поддържа ниски цени на хляба у нас.