Джейсън Лейн е директор за развитие на европейския пазар в Mastercard и от години се занимава с развитието на бизнеса на компанията и еволюцията на разплащателните услуги. Ето какво коментира той в ексклузивно интервю за Profit.bg по повод бъдещето на този бизнес и тенденциите, които ще оформят облика на финансовата индустрия през следващите няколко години.

Разплащателните услуги преживяха истинска революция през последните няколко години с усъвършенстването на мобилните устройства и облачните технологии. Кои са следващите ключови иновации, които ще оформят бъдещето на тази индустрия?

Интернет предизвика смущения в много сектори, свързани с услугите, както направи с много други неща, и плащанията не са имунизирани от това. Технологиите са налице, разполагаме с облачни услуги, дори самият факт, че държите този суперкомпютър в ръката си. Не на последно място днес и клиентите са готови за безпроблемни транзакции, те просто искат да знаят, че плащането е направено. Когато си купуват нещо онлайн, искат да кликнат и да приключат всичко. Или казано иначе – потребителите искат да пазаруват лесно.

Apple научиха всички ни добре – натискаш бутона и е готово. Като трети фактор, разбира се, стои регулаторната рамка. Има две направления от нея, които оказват влияние на плащанията. Едното е Регламента за обменните такси (Регламент 2015/751 на Европейския парламент и на съвета на ЕС), за намаляване на разходите за картови плащания, който е наистина положителна стъпка за приемане на електронните плащания. Второто направление е Директивата за платежните услуги 2, по-известна като PSD2, чрез която се насърчава по-отворен достъп и се осигурява много по-конкурентна и иновативна среда. Това са условията, при които Mastercard работи в Европа. Каква е наистина голямата тенденция според мен? Киберсигурността! Защото, когато се движим в дигиталното пространство, точно там „животът“ става интересен.

Подготвил съм си специален въпрос и за това, който ще Ви задам, по късно. Наблюдаваме впечатляващ бум и във fintech сектора. По целия свят има рекордно количество инвестиции на рискови капитали в такива компании. Тази тенденция ще продължи ли според Вас? И каква е позицията на Mastercard?

По принцип, като наблюдател на индустрията с поглед върху обстановката, в Европа плащанията се възприемат като нещо секси. Защо казвам това? Защото имаше множество сливания и придобивания в разплащателната сфера и не чак толкова в сферата на финтех стартъпите или пък по отношение на обема инвестиции. Много частни капитали и фондове за рисков капитал бяха насочени в областта на плащанията. Видяхме например Advent International и Bain Capital да инвестират в немският разплащателен оператор Concardis и датският Nets. Те са почти като традиционните разплащателни компании, които обаче са осъзнали, че имат нужда от „високоскоростен път“, имат нужда от инвестиции и обновяване, чрез които да могат да се конкурират в непрекъснато променящия се свят.

На този фон, вглеждайки се в стартъп и скейлъп сферата, за мен Европа е епицентърът на fintech, защото тук имаме регулаторна рамка, която насърчава повече възможности за израстване. Така че, независимо дали ще поставим валутен измерител на това колко отива във финтех, на лице е реално признание, че именно финтех помага на традиционните оператори да се справят с това, което ще бъде заобикалящата действителност в облачната среда.

Според Вас има ли място за „нови играчи“ в сектора или просто „големите“ се оглеждат за новости и интересни придобивания?

Всички тези неща заедно! Има колаборации и „органични“ придобивания, но също така има и множество възможности за различни партньорства. Ако погледнем традиционните банки днес, много често те нямат знанията или експертизата, необходими за първокласно потребителско преживяване, каквото предоставя апликацията /приложението. И точно в това е специализацията на финтех. Смятам, че са налице предпоставки за коопериране и партньорство, също така смятам, че съществува и възможност за големи придобивания. Да вземем например придобиването на iZettle от PayPal. iZettle беше един от първоначалните европейски „гаражни“ стартъпи, който днес е част от глобална организация. Всичко е въпрос на комбинация от множество различни фактори и е много вълнуващо. В Лондон, Тел Авив или пък в Берлин има толкова много умни хора, които търсят финансиране, защото имат страхотна идея. Често тяхното предимство е фактът, че се фокусират в една конкретна ниша, това е много интересно.

Каква е ролята на държавите и правителствата в този процес? Публично-частните партньорства стават ли нещо нормално в този сектор?

Смятам, че публично-частните партньорства са от решаващо значение. Въпреки това, за съжаление в Европа като цяло не виждам чак толкова разбиране и подкрепа, колкото би ми се искало.

Кой изостава – бизнесът или правителствата?

Понякога срещането на целите на едната и другата страна може да бъде трудно – целта на правителствата е да служат на своите граждани, а целта на бизнеса е печалбата. В действителност може да има синергия и двете страни могат да си взаимодействат и всички да спечелят. За щастие има места, където работим наистина добре, както това се случва тук в България и по-специално в София. Впечатляващо е, когато местната и централна власт си взаимодействат, а в този случай и регионите за българското председателство на Съвета на Европа. Това трябва да виждаме по-често. Ние заявяваме, че имаме ясна представа какво не ни харесва. Но, ако не се доверяваме на останалите, то поне бихме могли да разговаряме. Честно казано, правителствата не разполагат с възможности и иновации, за да направят определени инвестиции, затова трябва да си сътрудничат. За мен именно това е най-вдъхновяващото, но за съжаление все още има много места в Европа, където това сътрудничество не се случва за доброто на гражданите и на бизнеса.

Да се върнем на темата сигурност. Тя винаги е била важна и, въпреки мнението на повечето хора, не е проблем само на 21 век, а такъв, който може да бъде проследен до самото начало на паричните транзакции. И все пак новите технологии добавиха съвсем нови аспекти към дискусията. Например тук в Европа се развихри същинска буря около GDPR и защитата на личните данни онлайн. Как бихте коментирали това?

На първо място смятам, че имате право – това не е нов феномен, а хилядолетно явление. Защо? Съществуват купувачи и продавачи. И това, от което и двете страни се нуждаят, е доверието. Ако се върнем 3000 години назад, на традиционния пазар имаме стокова размяна – моите домати за вашия заек. Парите се превръщат в инструмент на доверието. Обръщайки поглед отново към картовите разплащания, нашият бранд прави точно това – създаваме доверие между малките и големи търговци, заинтересованите банки и клиентите. Доверието е в сърцето на всичко, което се случва при транзакциите.

Днес ние живеем в ерата на интернет на всичко (IOT) и в дигиталната среда аз всъщност не ходя до магазина. В такава реалност Джейсън Лейн като потребител днес е много по-виртуален, защото e в дигиталното пространство. Нивото на доверие в това дигитално пространство трябва да бъде съвсем различно. Защото как един търговец ще разбере, че съм аз? Точно тук виждаме много важната роля на Mastercard, тъй като ние улесняваме съвместното съществуване на тези екосистеми. Очевидно кибер сигурността е наистина важнa, защото ние се стремим да създадем това ниво на доверие и сигурност. Един от ключовите аспекти, върху които сме фокусирани, е да гарантираме на всички заинтересовани, че именно потребителят Джейсън Лейн е онлайн, както твърди.

Точно тук е и мястото на регулацията. Един от ключовите аспекти, които PSD2 внася, е този тип биометрична проверка и високо ниво на удостоверяване на самоличността. Това искаме да гарантираме - че Джейсън в действителност взаимодейства в тази среда. Едно от нашите решения е да вземем част от моята физическа карта и да я свържем с моя дигитален аватар, например в Apple Pay. Всичко това е с технология на Mastercard и представлява токен, който по същество удостоверява моята самоличност в дигиталното пространство. Така се получава моя финансов аватар. Аз го използвам за пазаруване, където моят телефон вече е моят портфейл, но по-важното е, че моя токен е уникален само за мен и това е нещо като ключов елемент.

Ние инвестирахме доста в машинното самообучение. Направихме поредица от големи придобивания, за да подобрим анализа и оценката на огромните потоци данни, които циркулират в нашата мрежа. Киберсигурността и разбирането на големите бази данни са важно нещо, но друго важно е партньорството с редица скейлъпи, които са тясно специализирани в тази област. Мисля, че Тел Авив е център на подобни услуги. В България също се срещнах с няколко стaртъпа, които са се фокусирали конкретно върху решаване на проблеми в областта на кибер сигурността.

Това означава ли, че се притеснявате, че правителствата може да отидат в посока на свръхрегулация на този сегмент?

Риск от свръхрегулация винаги съществува. Може да се каже, че и днес има такива случаи, с техническите стандарти, които регулират плащанията съгласно PSD2. Директивата представя някои механизми, които по своему усложняват оптималното преживяване на потребителите. Целта да се гарантира равновесие и равнопоставеност между всички страни, за да не се случва така, че глобалният дигитален гигант Амазон е в доминираща позиция спрямо малък уебсайт в София.

Един последен въпрос – все повече компании стигат до извода, че хората са тяхната най-ценна и важна инвестиция. Как големите играчи във финансовата сфера се справят с този проблем? Наистина ли намирането на правилните хора е толкова трудно в наши дни?

Абсолютно, талантът е може би най-трудният за намиране ресурс. Големите инвестиции стават безмислени, ако не разполагаш с правилните хора. Реалността е такава – има по-голямо търсене на хора със специализирани умения, отколкото пазарът е способен да произведе в момента. Ето защо нашите клиенти, големи финансови институции, се обръщат към Mastercard: „Очакваме от вас да бъдете поне хъб или да имате знанията“. Причината, поради която инвестираме и изграждаме нашите дигитални лаборатории и правим придобивания, е да бъдем ключов партньор за колаборации, да бъдем хъб, който предоставя достъп на много от банките издатели. Защо е така? Защото в крайна сметка и те се борят за същите ресурси. Говорим за GDPR – с тази регулация ще бъде много интересно. Никой не знае наистина какво ще бъде влиянието му, освен че е нещо голямо и страшно и това създава реална потребност. Трябват ни хора, които разбират какво наистина означава да се управлява поверителността на потребителите, без това да е за сметка на бизнеса. Има толкова много хора, от които бизнесът има нужда, но няма достъп до тях. И това е още една посока, не само техническата или иновационната, в която трябва да се развиваме.