От момента, в който руската пълномащабна инвазия в Украйна стана неизбежна, Европа знаеше, че скоро ще трябва да си зададе някои много сложни въпроси, пише в свой анализ CNN и добавя:

„Сред тях на първо място беше въпросът дали Старият континент ще може да се откаже от руския газ, който жадно пиеше в продължение на десетилетия, и да избегне възможността да се остави на милостта на президента Владимир Путин, ако той прекъсне тези доставки в отговор на подкрепата за Украйна“.

За Европа енергийната сигурност винаги е била компромис - евтината, вносна енергия е свързана с риск от зависимост от страните, от които идва.

В случая с Русия и нейния природен газ първоначално официални лица предполагаха, че една дълга и студена зима през 2022-23 г. може да принуди Европа да смекчи позицията си спрямо Москва, тъй като в края на краищата, развити страни като тези в Европейския съюз не биха могли да оставят гражданите си на студено и тъмно заради Украйна.

Комбинацията от късмет, планиране и подкрепата на европейците за Украйна обаче предотврати енергийната война - някога смятана за коз в ръкава на Путин. Европа преживя особено мека зима, докато правителствата и гражданите полагаха съгласувани усилия да използват по-малко газ, посочва още медията.

Германия е „болният човек на Европа“ и енергията е основен фактор за товаИндустриалното производство във водещата икономика продължава да се задъхва, а страната се бори с високите цени на енергията


Тази комбинация от топла зима и по-ниско потребление създаде възможност за Европа да се откаже от политиката си на "промяна чрез търговия", която предполагаше, че Русия ще се съобрази със западните ценности срещу парите, които получава за своите ресурси.

Първата стъпка е намаляването на вноса от Русия. През 2021 г., годината преди пълномащабното нахлуване в Украйна, 45% от целия газ, внасян от ЕС, идва от Русия. В Германия тази цифра е 52%. Оттогава насам обаче тези проценти рязко намаляват. По данни на ЕС през първото тримесечие на 2023 г. на Русия се падат едва 17,4% от целия внос на газ в блока.

Втората стъпка на блока е да се възползва от топлата зима и да напълн газовите си резерви в подготовка за студения сезон през 2023-24 г. В резултат на това тази година газовите запаси на Европа вече са толкова големи, че съществува консенсус, че Кремъл няма да може да използва енергийното си оръжие по начин, който да промени европейската решимост срещу Москва и да намали подкрепата на ЕС за Украйна, тъй като блокът постига целта си запасите да бъдат запълнени на 90% до средата на август, месеци преди крайния срок 1 ноември.

Нещо повече, Европа значително диверсифицира източниците си на енергия.

Лоши новини

Но има и лоши новини. Въпреки тези усилия официални лица и анализатори се опасяват, че колкото и впечатляващ да е напредъкът, енергията, нужна на Европа, далеч не е подсигурена в дългосрочен план. Най-непосредствената причина за безпокойство е фактът, че независимо от това, че Европа е диверсифицирала вноса си на газ, голяма част от този газ, който понастоящем се намира в резерв, е втечнен природен газ (LNG).

Енергийният преход е напът да изгони много компании от ГерманияЕдва 13% от организациите, анкетирани от DIHK, смятат, че той ще има положително въздействие


"Втечненият природен газ е толкова очевидно решение, че се превърна в приоритет, но тъй като доставките му са изключително гъвкави, е малко по-трудно да се проследи произходът му", казва Милан Елкербут, научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания. "Това означава, че косвено част от втечнения природен газ може да идва от Русия и така да допринася за нейните приходи".

Макар ЕС да твърди, че по-голямата част от втечнения природен газ се купува от САЩ, Катар и Нигерия, той често се продава на борси, където договорите са за обеми, без да се посочва произходът.

Втората - и вероятно по-важна, област на безпокойство е по-дългосрочна. Въпреки че Европа може би частично се е отказала от политиката на промяна чрез търговия с Русия, тя все още е зависима от други източници на енергия. А когато става въпрос за енергийна сигурност, зависимостта в крайна сметка връща Европа към класическия компромис - икономика срещу риск.

Един от начините, по които ЕС се надява да се отърси от енергийната зависимост, е чрез "Зелената сделка" - високопрофилен план за превръщането на Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Проектът, който по сегашни прогнози ще струва над 1 трилион евро, ще бъде осъществен чрез множество средства - от засаждането на 3 милиарда нови дървета до обновяване на сградите, така че да бъдат енергийно ефективни. Разбира се, огромна роля ще изиграят и мащабните инвестиции във възобновяема енергия и екологично чист транспорт.

Предизвикателството Китай

Първият важен етап в "Зелената сделка" е емисиите на парникови газове в ЕС да намалеят с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., но критиците са все по-загрижени, че бавният напредък в постигането на тази цел, наред с огромните разходи за отделните държави-членки, ще накара някои от тях да потърсят друг чужд източник за подпомагане на енергийния преход - Китай.

18 месеца по-късно – до какво доведе руската инвазия в УкрайнаЗагиналите са десетки хиляди, разселените са милиони, а икономическите сътресения са навсякъде


Но малцина в Брюксел смятат, че отношенията на ЕС с Пекин в момента са задоволителни, посочва още CNN и продължава:

„Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро промени мнението си за Китай, като зае по-ястребска позиция и говори подробно за необходимостта от "намаляване на риска" в отношенията на Европа с тази страна. Въпреки това тя също така приема, че много от дългосрочните планове на ЕС биха били най-добре постигнати в партньорство с Китай, включително амбициите за "зелена" Европа“.

Позицията на Фон дер Лайен отразява различните мнения на 27-те държави членки на ЕС. Някои от тях са крайно ястребски настроени и виждат в Китай авторитарен насилник и екзистенциална заплаха за сигурността, докато други виждат в азиатската страна очевиден източник на евтини слънчеви панели, вятърни турбини и батерии. Трети пък не виждат алтернатива на сътрудничеството с Китай, но искат да се действа предпазливо.

Заплахата, според някои, се състои в това, че Китай стратегически вече се е превърнал в ключов играч в много от технологиите и критичните суровини, които са от съществено значение за екологичния преход.

"Китай започна своята индустриална стратегия за зелена енергия преди около 15 години. Те се справиха толкова добре, като си осигуриха природни ресурси като литий за батерии, стомана за вятърни турбини и вече изградиха капацитет за производство на всички тези съоръжения", казва Адам Бел, бивш служител на британското правителство в областта на енергетиката. "В същото време Европа се колебаеше и сега вероятно е неизбежно Китай да играе значителна роля в зеленото бъдеще на Европа, ако Старият континент не предприеме радикални действия".

Но какво общо има всичко това с геополитиката и сигурността?

Италия, Германия, Полша – отпорът срещу зелените политики на ЕС растеЕвропа се сблъсква с все по-силни гласове срещу идеите за справяне с изменението на климата


"Субсидираният от държавата капитализъм на Китай, заедно с контрола върху значително количество критични суровини, дава на китайската индустрия значително конкурентно предимство, с което европейските компании все по-трудно ще се справят", казва Велина Чакърова, водещ експерт по европейска сигурност. "Тактиките на Китай за разделяне и отслабване на единството сред европейските съюзници на Америка, заедно с регионалните му амбиции на места като Тайван, могат да се превърнат в точка на натиск, където Пекин да използва геоикономическото си влияние чрез зависимости от минерали и редкоземни метали за постигане на геополитически цели".

Множество западни официални лица посочват по-преки заплахи за сигурността от страна на Пекин, ако Европа в крайна сметка разчита на него за своя зелен преход. Тези заплахи варират от уязвимост на доставките, каквато Европа видя заради зависимостта си от Русия, до преки кибератаки чрез технологии, създадени в Китай. Макар че европейските служители често се притесняват да говорят публично по този въпрос, високопоставени източници от ЕС в областта на сигурността вече са коментирали пред CNN, че Китай все още е основният източник на кибератаки срещу блока, като повечето от тях са насочени към корпоративен шпионаж.

Китай обаче многократно е отричал да е замесен в подобни кампании.

Но азиатската страна далеч не е единствената заплаха, когато става въпрос за енергийната сигурност в Европа. ЕС внася енергия от много държави, чиито геополитически цели не съвпадат с тези на Брюксел - Катар, Саудитска Арабия, Казахстан, Либия и, разбира се, Русия.

Европа полага големи усилия да се справи с този проблем и темпото, с което реагира на руската криза, е впечатляващо, като се има предвид, че някога това се смяташе за невъзможно. Въпреки това голямото и застаряващо население на Европа, съчетано със стагниращите ѝ икономики, все още се нуждае от огромни количества енергия, за да може да поддържа сегашния си начин на живот, предупреждава в заключение CNN и цитира дипломат от ЕС, който казва:

"Една от ирониите на живота е, че страните, които държат картите в енергетиката, понякога са тези, които в най-добрия случай са ненадеждни партньори, а в най-лошия - бъдещи врагове."