Политическата 2023 в Европа: Нова война, изборни обрати, тежки компромиси
В края годината Euronews публикува анализ на десетте ключови момента, които оформиха политическите и обществени събия в Европа през 2023 г.
1. Една година война в Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски отбеляза една година от началото на руската война в Украйна с вихрена обиколка в Лондон, Париж и Брюксел.
Той призова съюзниците да увеличат подкрепата си за разкъсваната от войната страна, а в Брюксел се застъпи за бързото присъединяване на Украйна към ЕС.
"Това е нашата Европа. Това са нашите правила. Това е нашият начин на живот. А за Украйна това е пътят към дома", заяви Зеленски пред пълната зала на Европейския парламент в Брюксел.
2. Финландия се присъедини към НАТО
На 4 април Финландия стана 31-ият член на НАТО, като удвои границата на алианса с Русия.
Нахлуването ѝ в Украйна накара Финландия и Швеция да се откажат от десетилетната си политика на военно неприсъединяване, като и двете страни подадоха молби за членство в НАТО през май 2022 г.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган забави присъединяването на Швеция поради опасения, че страната приютява кюрдски бойци.
Той оттегли ветото си през юли, а турският парламент даде съгласието си през декември, проправяйки пътя за присъединяването на Швеция в началото на 2024 г.
3. Потъването на "Адриана"
Претоварен рибарски плавателен съд със 750 мигранти, се преобърна край бреговете на Пилос, Гърция, на 14 юни, в едно от най-смъртоносните корабокрушения в Средиземно море.
В рамките на операция по издирване и спасяване, проведена от гръцката брегова охрана и военните, бяха спасени 104 души и извадени 82 тела.
Въпреки това по-късно официални лица потвърдиха, че се предполага, че над 500 души са загубили живота си.
Граничната агенция на ЕС Фронтекс беше подложена на по-сериозен контрол във връзка с участието си в операцията по реагиране.
4. Законът на ЕС за биоразнообразието оцеля на косъм
Нов законопроект, целящ да възстанови поне 20% от сушата и моретата на ЕС до 2030 г., оцеля при гласуване на косъм в Европейския парламент през юли.
Десните партии, по-специално Европейската народна партия (ЕНП), поведоха ожесточена кампания в опит да отхвърлят изцяло законодателството, позовавайки се на заплахата за препитанието на земеделските стопани и рибарите.
Гласуването се разглежда като победа на прогресивните, природозащитниците и защитниците на околната среда, които се противопоставиха на ожесточената реакция в опит да защитят биоразнообразието в Европа.
Законът премина следващото си препятствие през ноември, когато законодателите постигнаха споразумение с държавите членки на блока.
5. Гърция се бори с най-големия горски пожар в ЕС
Най-големият горски пожар, регистриран някога в ЕС, бушуваше в североизточна Гърция през август, като ЕС мобилизира половината от въздушния си противопожарен флот, за да овладее огъня.
По последни данни на Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) само през тази година в 27-те държави-членки на ЕС са изгорели над 463 000 хектара земя, като интензивни летни пожари са регистрирани на Канарските острови в Испания, гръцките острови Родос и Корфу, южния регион Алгарве в Португалия и италианския остров Сицилия.
6. Война между Израел и Хамас
Смъртоносната атака на бойците на Хамас в Израел на 7 октомври доведе до смъртта на повече от 1100 души и около 250 заложници.
Това постави началото на опустошителна война, която бушува непрестанно, като в края на ноември има само една шестдневна пауза в боевете.
Смята се, че повече от 20 000 палестинци са загубили живота си в конфликта.
Хуманитарната криза, обхванала ивицата Газа, предизвика смесени реакции от Европа. Някои държави призоваха за хуманитарно прекратяване на огъня, други се противопоставиха, позовавайки се на правото на Израел на самозащита и на необходимостта от ликвидиране на Хамас с военни средства.
В началото на декември мнозинството от държавите - членки на ЕС, подкрепиха резолюция на ООН, призоваваща за "незабавно хуманитарно прекратяване на огъня".
7. Проевропейската опозиция взе властта в Полша
Опозиционните партии получиха достатъчно гласове, за да отстранят управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) на изборите в Полша през октомври, като проправиха пътя на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск да стане премиер.
Въпреки че PiS беше най-голямата партия с 35% от гласовете, Туск успя да състави коалиционно правителство, след като неговата "Гражданска коалиция" сключи споразумение с две други проевропейски партии - "Трети път" и "Нова левица".
Оттогава Туск предприе първите стъпки за промяна на политиките, свързани с върховенството на закона, като стартира процедура за присъединяване към Европейската прокуратура и уволни шефовете на държавната телевизия и радио, които бяха под строгата хватка на популистките му предшественици.
8. Сделка за амнистия предизвиква протести в Испания
Неубедителните парламентарни избори през юли не оставиха ясен път към управлението нито за дясната, нито за лявата коалиция в Испания.
Но социалистите на Педро Санчес сключиха сделка с каталунските сепаратисти за съставяне на правителство в замяна на спорна амнистия за участниците в неуспешния опит за отцепване от Испания през 2017 г.
Сделката предизвика седмици на насилствени протести в испанската столица Мадрид и предизвика вниманието на официалните лица в Брюксел поради опасения за потенциални нарушения на принципите на правовата държава.
9. Шокираща изненада на изборите в Нидерландия
Предсрочните избори в Нидерландия доведоха до шокиращ резултат през ноември, когато евроскептичната, антиислямска Партия на свободата (PVV) изтръгна победа след рязко покачване на социологическите проучвания в последната минута.
Оттогава лидерът на PVV Герт Вилдерс обеща да смекчи твърдата си политика, след като преди това призова за забрана на джамиите и ислямските забрадки и за референдум за излизане на Нидерландия от ЕС.
Но тъй като дясноцентристките партии се колебаят дали да обединят усилията си с Вилдерс, той може да не успее да събере мнозинство от 76 депутати в продължаващите коалиционни преговори.
10. Украйна, Молдова и Грузия все по-близо до членство в ЕС
В исторически ход държавите от ЕС одобриха започването на официални преговори за членството на Украйна и Молдова в ЕС през декември, след препоръка на Европейската комисия.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан се въздържа при гласуването в режисиран политически ход, като за момент напусна залата, за да даде възможност на останалите 26 лидери да вземат единодушно решение.
Грузия също беше обявена за официален кандидат за присъединяване към ЕС.
Войната на Русия в Украйна придаде ново усещане за неотложност на разширяването на ЕС, тъй като блокът се стреми да интегрира източния си фланг, включително разкъсваната от войната Украйна.
На срещата на върха през декември Брюксел се надяваше да одобри и дългосрочен фонд за Украйна в размер на 50 млрд. евро, но отново срещна съпротивата на Орбан.
Решението беше отложено за февруари 2024 г., когато лидерите може да бъдат принудени да съставят импровизиран фонд извън основния бюджет на ЕС, ако Орбан продължи да упорства.