В интервю на връщане от посещението си в Китай френският президент Еманюел Макрон подпали външнополитическото напрежение, заявявайки, че Европа не трябва да бъде последовател на САЩ. Включително по въпроса за сигурността на Тайван.

Коментарите, припомня Politico, бяха направени след приятелска фотосесия с китайския президент Си Дзинпин и в момент, в който Китай симулира нападение срещу Тайван, въпреки че САЩ има ангажимента да защитава островната държава. Коментарите на Макрон предизвикаха буря от реакции зад океана, в която се включиха от сенатор Марко Рубио до бившия посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол.

Но за хората, които следят поведението на Макрон от години, този епизод е по-скоро дежавю, посочва изданието в свой анализ на поведението на френския президент след посещението му в Пекин и последвалите реакции.

За пореден път негово бомбастично интервю предизвиква глобален скандал, последван от опити да се "изясни ситуацията" или да се преведе наново мисълта на френския лидер. Ситуацията е подобна на тази през 2019 г., когато Макрон заявява пред The Economist, че НАТО преживява "мозъчна смърт", както и когато френският президент предложи на руския президент Владимир Путин "гаранции за сигурност", въпреки че месеци преди това руските войски вече бяха нахлули в Украйна.

На излет с чаша чай: Какво стои зад настойчивото ухажване на Макрон в КитайКитайският президент Си Дзинпин посрещна необичайно пищно френския държавен глава по време на посещението му
Часове след публикуването на интервюто на Макрон с Politico и Les Echos се свързват множество преводачи, близки до президентската администрация, които обясняват, че коментарите му не само са били погрешно преведени (а те не са, категорични са от Politico), но и неправилно разбрани от англосаксонските медии.

Но защо това продължава да се случва, пита изданието и добавя, че ако наистина става въпрос за изопачаване и неправилно разбиране на думите на президента от пристрастни чуждестранни медии, то честотата, с която това се случва, е наистина обезпокоителна. И малко вероятна.

Много по-вероятно е Макрон да знае точно кои думи ще предизвикат международна реакция и да ги използва, за да се хареса на вътрешната си аудитория, “която се наслаждава на спектакъла, в който Франция отблъсква Съединените щати”.

Подобни изказвания биха могли да бъдат и маневра за отвличането на вниманието. През последните няколко седмици правителството на Макрон е под обсада на домашната сцена заради масовите протести срещу плана за повишаване на законоустановената възраст за пенсиониране до 64 години. В момента границата е 62. Френското правителство едва оцеля при вота на недоверие на 20 март, а рейтингът на самия президент се понижи значително.

Но коментарите му за Китай, Съединените щати и Тайван, независимо от това колко колко внимание привличат, едва ли ще окажат някакво влияние върху тази ситуация. Във Франция, както и в други демократични страни, външната политика отстъпва пред икономическите и социалните въпроси, когато става дума за настроенията на избирателите. Доказателство за това е факта, че още във вторник коментарите му не бяха водеща тема в повечето френски медии, акцентират от Politico и добавят:

“Така че Макрон не печели почти никакви предимства на вътрешния фронт. Но има много голям и все още нарастващ проблем за него на международната сцена, където коментарите му не само предизвикват яростна критика от страна на американската администрация, но и внасят неудобен поглед върху предпочитаната от него концепция за "стратегическа автономия". Американците поставят под съмнение непоколебимостта на Франция като съюзник, докато те са се нагърбили с основните задачи по въоръжаването на Украйна срещу Русия”.

В речта си Макрон акцентира, че Франция печели спора за стратегическата автономия на европейската сцена и е естествено е Европа да не следва примера на САЩ по отношение на Тайван, тъй като приоритетите на блока са насочени към укрепване на сигурността и просперитета около собствените му граници, посочва още изданието.

Макрон: Китай може да има важна роля за намиране на път към мира в УкрайнаМакрон се надява при посещението си да ангажира в по-голяма степен Пекин срещу руската инвазия в Украйна
Но критиците на френския президент изтъкват, че ролята на Франция в насърчаването на автономията на Европа е “съмнителна”. С нахлуването на Русия в Украйна повечето европейски лидери са съгласни, че блокът е изправен пред най-сериозното си предизвикателство в областта на сигурността от десетилетия насам, тъй като загубата на Украйна може да окуражи Москва да се насочи към страните от източния фланг на ЕС.

На този фон Франция, според данни на Института за световна икономика в Кил, към края на февруари се нарежда на 10-то място по отношение на общите си ангажименти за подпомагане на Киев, след Норвегия и Нидерландия, и на 23-то място, когато помощта се измерва като дял от брутния вътрешен продукт. Затова и коментарите на Макрон по отношение на Тайван се приемат остро от западната общност.

Въпросните критици посочват, че Франция би могла да работи за автономия на Европа от Съединените щати, но задават и въпрос: “Ще може ли Париж да предостави същите гаранции за сигурност на Естония, Латвия и Литва, например, както го прави НАТО?”

Данните за френската помощ за Украйна показват, че това е малко вероятно. Всъщност, когато става въпрос за основния военен компонент, който може да доведе до исканата от Макрон стратегическа автономия, въобще не личи това да е приоритет за страната, посочва Politico. Институтът в Кил изчислява, че Париж е поел военни ангажименти към Украйна в размер на едва 700 млн. евро, срещу 43,2 млрд. евро от САЩ и 6,6 млрд. евро от Великобритания.

Затова и, както при всяко повтарящо се представление, има признаци, че публиката на външнополитическите бомбастични интервюта на Макрон, дори във Франция, започва да се уморява, посочва в заключение изданието и цитира отзвука от коментарите му за Тайван във всекидневника Le Monde, който пише: "Когато недоразуменията се случват с такава честота, определени практики във външната политика трябва да бъдат поставени под въпрос."