Лео Бакеланд - белгийският милионер, който създаде пластмасата

3433
Лео Бакеланд - белгийският милионер, който създаде пластмасата

© Pixabay.com

 „Ако не е много сбъркано, това изобретение ще се окаже важно в бъдеще“, пише Лео Бакеланд в дневника си на 11 юли 1907 г. Бил в добро настроение и как ли не. На 43 години му вървяло много добре в живота.

Бакеланд се родил в Белгия и ако не бил баща му, още щял да си седи там, поправяйки обувки. Баща му бил обущар, не ходил на училище и не разбирал защо младият Лео искал да получи образование.

Предал занаята си на сина си, който на 13-годишна възраст бил негов чирак. Но майка му, която била домашна помощница, имала други планове. Подкрепила Лео, за да може да ходи на вечерно училище.

Младежът спечелил стипендия за университета в Гент и на 20 години защитил докторат по химия. Оженил се за дъщерята на преподавателя си, преместили се в Ню Йорк и Лео натрупал толкова голямо състояние, произвеждайки хартия за отпечатване на снимки, че можел да си позволи да не работи.

Купил си къща в Йонкърс с изглед към река Хъдзън и създал там домашна лаборатория, за да се наслаждава на хобито си да прави химически експерименти. През юли 1907 г., когато писал в дневника си, експериментирал с формалдехид и фенол.

На 18 юли отново писал в дневника си, разказвайки колко е щастлив, че е прекарал „целия ден в лабораторията“, докато „робите милионери на Уолстрийт“ отивали към офисите си, въпреки ужасната горещина.

Бакеланд не забравял на кого дължи охолното си съществуване. На следващия ден написал в дневника си, че изпратил 100 долара на майка си. Четири дни по-късно написал: „Днес е 23-ата годишнина от доктората ми...Колко бързо минаха тези 23 години...Сега отново съм студент и ще продължа да бъда, докато смъртта ме повика“.

Не станало точно така. Когато смъртта почукала на вратата му, на 80-годишна възраст, Бакеланд се бил превърнал в ексцентричен отшелник, който преживявал от храна в консервни кутии.

Но какъв живот преди това!

Натрупал второ състояние. Станал толкова известен, че списание Time поставило негова снимка на корицата си, без да е необходимо да обяснява кой е.

Това, което Бакеланд изобретява онзи юли, е първата напълно синтетична пластмаса. Нарича я бакелит и е прав за бъдещото й значение. Днес пластмасата е навсякъде.

Когато писателката Сюзан Френкел пожелала да напише книга по темата, цял ден си водела бележки за всичко, което е направено от пластмаса – електрически ключ, седалката на тоалетната чиния, четката за зъби, тубичката с паста за зъби.

Направила списък и с нещата, които не са от пластмаса – тоалетната хартия, дървения под, грифът на чешмата. В края на деня изброила предметите – 102 не били от пластмаса, 196 били от пластмаса.

Произвеждаме толкова много пластмаса, че тя ангажира около 8% от петролния добив – половината за суровия материал, а другата половина за енергията. Корпорация „Бакелит“ не била скромна при рекламирането на продукта си.

Отбелязвала, че хората са успели да надскочат старата класификация на животни, полезни изкопаеми, растения и че сега имало „четвърто безгранично царство“.

Звучи преувеличено, но е истина. Дотогава учените опитвали да имитират или подобрят естествени субстанции. Първата пластмаса, като целулоида, била базирана на растенията. Самият Бакеланд търсел алтернатива на смола, секретирана от бръмбарите, която се използвала за изолиране на електричеството.

Но бързо си дал сметка, че бакелитът можел да се използва за много повече неща. Корпорация „Бакелит“ го нарекла „материалът с хилядите употреби“. И отново не сгрешила. Използвал се при телефони и радиа, в оръжия и чаши за кафе, в топки за билярд и в бижута. Бакелитът бил включен дори в първата атомна бомба.

Успехът на бакелита вдъхновил и нови творения. Какви други изкуствени материали могат да се създадат със свойства, които не срещаме непременно в природата? През 20-те и 30-те години на миналия век различни видове пластмаса започнали да се стичат към лабораториите.

Появил се полиестерът, използван много пъти за пакетиране, найлонът, който станал популярен в медиите, и полиетиленът, който се използва в найлоновите торбички.

В началото на Втората световна война използването на природни ресурси увеличило производството на пластмаса за запълване на празнотата. А когато войната свършила, се появили нови продукти, като Tupperware, на пазара на потребителски стоки.

Но славата не продължила твърде дълго. Образът на пластмасата започнал постепенно да се променя. Въпреки проблемите с имиджа обаче, половин век по-късно производството на пластмаса нараства двадесетократно. И се удвоява още веднъж в идните 20 години.

Това се случва, въпреки нарастващите данни за екологични проблеми. Известно е, че някои от химикалите в пластмасата засягат развитието и възпроизводството на животни.

Когато пластмасата се озове във водосточни тръби, химикалите могат да навлязат в подпочвените води и оттам да стигнат до океаните, където се консумират от различни видове морски обитатели.

Според най-песимистичните данни, през 2050 г. пластмасата в моретата ще тежи повече от всички риби, въпреки че това трудно може да се докаже. Но пластмасата има и някои ползи за околната среда.

Автомобилите, произведени с пластмасови части, са много по-леки и използват по-малко гориво. Пластмасовите опаковки също позволяват да се запази качеството на храната по-дълго време, намалявайки разхищаването на хранителни продукти.

От друга страна, ако бутилките не са от пластмаса, а от стъкло, коя предпочитате да бъде изхвърлена в парка, където играят децата ви? Ще трябва да се научим да рециклираме по-добре пластмасата, защото петролът не е вечен.

Някои пластмасови изделия обаче не могат да се рециклират. Бакелитът е пример за това. Много други могат, но не се рециклират. Само около 7% от пластмасовите опаковки биват рециклирани, много по-малко, отколкото при хартията или стоманата. При други пластмасови продукти цифрата е дори по-малка.

Подобряването на тези резултати ще бъде важна задача. Може би сте виждали, че пластмасовите продукти вървят с малки триъгълници с номера от едно до седем. Това се нарича Кодекс за идентифициране на смолата и е една от инициативите на индустрията за подпомагане на рециклирането, въпреки че системата далеч не е съвършена.

Седем звезди, които са изобретили нещо новоОт Джейми Лий Къртис до Майкъл Джексън

Има и нови технологични решения, като ProtoCycler - изобретение, което превръща пластмасата във влакна за 3D принтерите.

При създаването си бакелитът е прост и евтин синтетичен продукт, достатъчно здрав, за да замести керамичен съд или металните ножове, но достатъчно красив, за да се използва като бижу или дори да замести скъпата слонова кост.

Това бил чудесен материал, въпреки че днес го приемаме за даденост. Производителите не са се отказали от идеята да създадат нещо красиво и прастично от евтин материал без стойност.

Последните техники съчетават пластмасовите отпадъци с наночастици за създаване на нови материали с иновационни свойства. Лео Бакеланд сигурно щеше да е съгласен.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

На фокус

Ba Na Hills - слънчевата земя на чудесата

Кацнал на висок хълм, който гарантира прекрасен природен пейзаж,...