Ще убие ли COVID-19 ръкостискането?
САЩ вече е най-силно засегната страна от пандемията от Covid-19, с над 550 000 потвърдени случая и 22 000 жертви. Хората си стоят у дома, за да избегнат физически контакт и следват съветите на публични личности като здравния консултант на Белия дом Антъни Фаучи. В интервю за Wall Street Journal Фаучи заяви следното:
“Ако трябва да съм честен, не мисля, че някога повече трябва да се здрависваме.”
Ако съветът на Фаучи бъде приет масово, това ще доведе до сериозна промяна в човешкото поведение. В крайна сметка ръкостискането е реалният поздрав в света на бизнеса, политиката и обществения живот през по-голяма част от последния век. Началото му пък датира от хилядолетия.
В разгара на глобалната здравна криза обаче, при която стотици милиони хора избягват физическия контакт, за да спрат разпространението на Covid-19, преразглеждането на необходимостта за нещо толкова дълбоко вкоренено в човешките навици като ръкостискането не звучи чак толкова странно.
“Когато протягате ръката си, вие протягате биологично оръжие,” казва Грегъри Поланд, експерт по инфекциозните болести в Mayo Clinic. Той го определя като “старомоден обичай, който няма място в култура, която вярва в теорията за бактериите,” идеята, че определени болести се причиняват от микроорганизми, които навлизат в тялото, пише BBC.
Как обаче можем да спрем да правим нещо, с което сме свикнали толкова много? Отначало социалното дистанциране изглеждаше като нещо ужасно трудно за приспособяване. Може ли ръкостискането всъщност да изчезне? И ако изчезне, какво може да го замени?
Защо въобще се ръкуваме?
Още от древен Египет и Месопотамия до класическа Гърция, описанията за ръкостискане или показване на отворени ръце като знак за доверие се появяват в изкуството литературата отпреди хиляди години.
Днес, ръкостискането се е превърнало в световен стандарт за поздрав и правене на бизнес. “Дори и ръкостискането вече да не се използва буквално за проверяване дали човекът отсреща има оръжие, то запазва посланието за демонстриране на добри намерения,” казва Джулиана Шрьодер, преподавател в Университета на Калифорния, Бъркли, която изучава психологията и организационното поведение.
“Това е много важен сигнал в бизнес условия, при които хората често се срещат с непознати.” Нейните проучвания показват, че хората са по-склонни да работят с онези, които протягат ръце към другите в начало на преговорите, тъй като това е сигнал за доверие, сътрудничество и последователност. Това е причината този символ на доверие и сътрудничество се използва за снимки по време на срещи на високо ниво като Г-20 например.
Ръкостискането не е стандартът навсякъде, разбира се. Някои страни, сред които и Япония избягват ръкостискането или прегръдките заменяйки ги с поклон, докато в някои европейски страни като Италия и Франция често се прибягва до двойна или тройната целувка по бузите (традиция, която също предизвиква критики в условията на коронавируса).
Ритуалите обаче може да се променят с промяната на обществото. Епидемията на Черната смърт слага край на целуването по бузата при французите за векове напред – може ли ръкостискането да бъде застигнато от същата съдба?
Труден за спиране навик, но това не е и невъзможно
Здравните власти изпитват трудност да убедят някои хора да практикуват минимално социално дистанциране, да не говорим да успеят да ги убедят никога повече да се ръкуват. Дори и експертите по инфекциозни болести са съгласни, че основната необходимост от физическо взаимодействие е напълно естествена.
Тициана Качаро, преподавател по организационно поведение Университета на Торонто, казва, че ръкостискането е свързано с “фундаменталното желание” на хората да установят доверие помежду си, а призивът на Фаучи за край на ръкостисканията засяга точно това. Тя обаче разбира, че той е мотивиран от това да запази здравето на хората и смята, че след пандемията, много хора може да се откажат от ръкостискането, поне за известно време. “Ще бъдем шокирани за известно време,” казва тя.
“Необходимо е нещо толкова голямо, за да промени нашите културни навици”, съгласява се Поланд.
В САЩ, където Фаучи предложи да се сложи край на ръкостисканията, някои хора вече започнаха да избягват това действие, за да избегнат заразяване с вируса, а водещият институт по етикет в страната се отказа от препоръките си от последните десетилетия и вместо това препоръчва да казвате на някой, че е приятно да се запознаете, но да следвате здравните препоръки.
Какво би могло да замени ръкостискането?
Експертите твърдят, че самото ръкостискане не е толкова важно, а по-скоро универсалното послание, което то предава – за сътрудничество и връзка. В крайна сметка, вече има алтернативи от поклон до докосване на носовете.
Поланд предлага приятелско кимване с глава като евентуален поздрав, както и докосването с лакти, за което обаче признава, че изглежда малко непохватно. Той също така посочва, че повърхностите, докосвани от много хора, като брави и плотове са редовно заразявани и че подобряването на хигиената в тоалетните може би е по-доброто дългосрочно решение от отказа от ръкостискане.
Въпреки това ръкостискането може би е на път да изчезне, някой ден, независимо от това дали има пандемия или не.
“Официалният бизнес език в момента е английския. По тази причина в бизнеса ръкостискането е нормата,” казва Канайна Бланшард, преподавател в Университета на Западен Онтарио.
“Ако обаче погледнем от математическа гледна точка, в Китай и Индия, живее половината от населението на света. Да, много от тях се ръкуват, но всички правят и нещо различно от ръкостискането.”
С нарастването на влиянието на Китай и Индия в света на бизнеса, обичайте в тези държави може да се превърнат в международната норма, казва Бланшард.
Въпреки че човечеството се сблъсква с редки кризи като Covid-19, ние все още имаме нужда от връзки между хората – нещо което, в зависимост от културата на всеки, се предава с поклон, прегръдка, целувка или ръкостискане.
“Човек се адаптира,” казва Бланшард. “Не казвам, че ще се радвам, ако ръкостискането изчезне, но не мисля, че това е въпросът.”
Въпросът по-скоро е, “ако има обществена нужда да се адаптираме, ние като човешки същества сме изключително способни.”