Чарлз Трети и покойната кралица Елизабет Втора са получили плащания, възлизащи на повече от 1 млрд. паунда, от два поземлени имота, които са в центъра на вековен дебат дали печалбите от тях не трябва да бъдат предоставени на обществеността.


Това пише The Guardian в обширен разследващ материал, който разкрива пълния мащаб на доходите, извлечени от кралските особи от херцогствата Ланкастър и Корнуол, управляващи огромно портфолио от земя и имоти в цяла Англия.


Херцогствата работят като професионално управлявани империи за недвижими имоти, включващи земеделска земя, хотели, средновековни замъци, офиси, магазини и някои от първокласните луксозни недвижими имоти в Лондон. Те също имат значителни инвестиционни портфейли, но не плащат корпоративен данък или данък върху капиталовата печалба, пише The Guardian.


Сметките на херцогствата, съхранявани в парламентарни и държавни архиви, разкриват как кралицата и нейният първороден син, в качеството му на херцог на Корнуол, са се възползвали от огромното увеличение на приходите си от херцогствата по време на нейното седемдесетилетно управление, посочва още изданието.


Миналата година доходите им от херцогството възлизат на £41,8 милиона. Като се вземе предвид инфлацията, двойката е получила еквивалента на повече от £1,2 милиарда общи приходи от двата имота.


Печалбите от херцогство Ланкастър, което се състои от 18 481 хектара селска земя, автоматично преминават към всеки, който седне на трона. Самото имение се оценява на £652 милиона, пише още The Guardian.

Къде ще живее крал Чарлз III: Неговите 13 замъка, частни острова и имения Имот, наследен от крал Чарлз III от кралицата майка, е Бъркхол. След нейната смърт той се превръща в негова лична резиденция

Херцогство Корнуол, което обхваща 52 450 хектара, струва повече от £1 млрд. Имението „не е в крак” със законодателството, прието през 2013 г., изискващо равенството между половете в кралското наследство. Печалбите му все още отиват автоматично само при мъжкия наследник на трона, отбелязва The Guardian.


Когато 74-годишният Чарлз стана крал миналата година, херцогство Корнуол автоматично премина към неговия син, принц Уилям, превръщайки го на хартия в милиардер и един от най-големите земевладелци в Англия. Той може да очаква годишни приходи от поне £20 милиона.


Претенциите на кралското семейство за доходите от херцогствата произтичат от архаични харти, датиращи от времето, когато страната е била разделена на средновековни владения, пише още The Guardian.


С навлизането на парламентарната демокрация обаче, поколения депутати оспорват споразумението и призовават печалбите на херцогствата вместо това да се изплащат на хазната.


Бъкингамският дворец e отказал да коментира данните на The Guardian за доходите, получени от херцогствата, отбелязва изданието.

Дворецът отдавна заявява, че доходите от двете херцогства до голяма степен се изразходват за официални задължения на семейството, обществени цели или благотворителни каузи. Кралските особи обаче никога не са предоставяли подробен отчет за това как се изразходват парите от имотите.


Чарлз Трети съобщи, че 49% до 51% от доходите му от херцогството са изразходвани за обществени и благотворителни дейности през последните години.

Чарлз Трети иска да насочи част от приходите си към Британският крал иска приходите на Crown Estate от сделки с офшорни вятърни централи да бъдат употребени в интерес на

Като принц на Уелс, голяма част от доходите от херцогството на Чарлз са били изразходвани за секретари, камериери, градинари, готвачи, конюшни и селскостопански работници, посочва още The Guardian.


Съобщава се, че покойната кралица е използвала печалби от херцогство Ланкастър, за да помогне на принц Андрю да плати неразкрита сума – според източниците на изданието над 9 милиона британски лири – за прекратяване на делото за сексуално насилие, заведено срещу него от Вирджиния Джуфре.


Депутатът-ветеран от Лейбъристката партия Маргарет Ходж, която ръководи разследване на херцогство Корнуол през 2013 г., казва, че парламентът не е успял да установи как са изразходвани печалбите му.


Тя описва статута на херцогствата като „умишлена неяснота“ и твърди, че доходите от тях трябва да бъдат взети под внимание от правителството, когато се изчислява следващото плащане на суверенна безвъзмездна помощ.