Находка от пещерата Бачо Киро променя мнението на учените за неандерталците

2437
Находка от пещерата Бачо Киро променя мнението на учените за неандерталците

© Pixabay

Генетичното секвениране на човешки останки отпреди 45 000 години, открити в България през 2020 г., говорят за неизвестна миграция към Европа и доказват, че смесването с популации на неандерталци са били по-чести, отколкото се предполагаше, предава Франс прес.

Тези човешки останки, сред които фигурираше цял зъб, бяха открити в пещерата "Бачо Киро" през 2020 г.

Генетичното секвениране установи, че тези индивиди са били по-близки до сегашното население на Източна Азия, на Северна и Южна Америка, отколкото до европейците.


Откритието подсказва, че те са били част от човешка миграция в Европа, която не е била позната досега в генетичната история на миграциите, се казва в проучване, публикувано в сп. "Нейчър" и цитирано от вестник Стандарт.

Генетичните изследвания са доказателство за това, че е съществувала известна приемственост между първите съвременни хора в Европа и хората, които са живели по-късно в Евразия, се казва в проучването.

Те променят първоначалните ни представи за първите човешки миграции в Европа. Според ръководителката на изследването Матея Хайдиняк от Института за еволюционна археология "Макс Планк" новите открития говорят за бурната история на съвременните европейци на континента, където е имало обмен на населения.

Намериха изгубен континент под Европа Неговите следи са открити в Средиземноморието

Останките, открити в пещерата "Бачо Киро" в България, показаха на първо време, че хората са живели редом с неандерталците по-рано, отколкото се предполагаше. Но генетичният им анализ подсказа също, че тези първи хора и неандерталците са се възпроизвеждали помежду си по-често, отколкото си представяхме.

Всички индивиди от пещерата в "Бачо Киро" са имали неандерталски прародители от 5 до 7 генерации преди тях. Това говори за факта, че възпроизводството между първите хора, населили Европа, и неандерталците, са били често явление, според Хайдиняк.

Първото свидителство в това отношение е свързано с откриването в Румъния на индивид на 40 000 години, кръстен Оасе 1.

Тези открития бяха придружени от друго изследване, публикувани в изданието "Нейчър иколъджи енд иволюшън", касаещо секвенирането на генома на части от череп, открит в Чешката република.

Находката е била направена през 1950 г. в района на Злати Кун, като възрастта й предизвикваше спорове. Първите анализи оценяваха останките на 30 хиляди години, но по-нова датировка с въглерод 14 я определи на 15 хиляди години.

Но генетичният анализ каза последната си дума - възрастта им е 45 хиляди години, според проучването в "Нейчър". Негов автор е Кай Прюфер от археологичния отдел на института "Макс Планк".

"Ние се основаваме на факта, че всички онези хора, чиито прародители идват от индивидите, напуснали Африка преди повече от 50 хиляди години, носят нещо неандерталско в своите гени", уточни изследователят.

"Тези следи се появяват в "къси блокове" в генома на съвременния човек и във все по-дълги, колкото повече се връщаме назад в поколенията. Такъв е случаят с човека от Уст-Ишим, фосил на Хомо сапиенс, открит в Сибир и живял преди 45 хиляди години.

Подобен е и този с жената от Злати Кун, която е с още по-дълги блокове. Това значи, че тя е живяла в същата епоха или дори и по-рано", твърди Кай Пюрфер.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Хах
# 0
13:04 | 8 April 2021
А не, Колумб бил открил Америка :D
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg