Шестима истински шпиони разказват за работата си
Какво всъщност представлява работата на един шпионин? Дали включва само коли Aston Martin, международни пътувания и дегизировка?
Шестима шпиони от трите разузнавателни агенции на Великобритания – МИ-5, Британската агенция за киберсигурност (GCHQ) и МИ-6, разказват пред BBC какво е да работиш като шпионин във Великобритания. И шестимата използват фалшиви имена.
Да работиш за външното разузнаване МИ-6 е сякаш да си Джеймс Бонд
Не, не е. Дори не е близо.
"Често чуваме това," казва Кейт, която е работила за МИ-6, или Секретната разузнавателна служба, в продължение на 10 години.
"Ние също харесваме работата, защото до известна степен има нещо бляскаво в нея. Но не получаваме Aston Martin, нито моторни лодки или някакви други вълнуващи превозни средства. По-често можете да ни видите в автобус или в метрото."
Джон прекарва 15 години в МИ-6, като в този период е работил и в чужбина.
"Тези митове за разнасянето на оръжия и пиенето на мартини не са реалност," казва той. Има един аспект обаче, който във филмите е отразен точно.
"Всъщност, наистина имаме Кю. Това е нещо реално", казва той, визирайки персонажа от филмите за Джеймс Бонд.
"Имаме страхотни технологични специалисти, които ни снабдяват с най-различни джаджи. Само че нашите са по-добри от тези на Бонд."
Наистина е много трудно човек да започне работа като шпионин
И да, и не.
Джо, който работи за МИ-5 и се занимава с подбор на кадри, казва, че процесът на проверка и одобрение отнема "между шест и девет месеца ".
Амийша се присъединява към МИ-5, или Службата за сигурност, преди две години.
"Счетох, че има доста терапевтичен ефект, всъщност," обяснява тя за интервюто, през което всички кандидати преминават и което трае между 3 и 8 часа.
"Те не се опитват да те подведат и да те хванат в лъжа," казва тя.
Не можеш да станеш шпионин, ако някога си вземал наркотици
Не е задължително.
"Всичко се решава въз основа на съответния случай," казва Джо.
"Това, че си пушил наркотици на купон, когато си бил на 16 г., не означава непременно, че не можеш да се присъединиш към организацията. Очевидно, когато кандидатстваш, обаче не може да вземаш наркотици."
Всичките шестима шпиони, с които са разговаряли от BBC, казват, че са им направени тестове за наркотици като част от процеса по одобрение. Тестът често включва всемането на проба от косъм от главата.
Не можеш да казваш на никого с какво се занимаваш
Можеш, но трябва да обмисляш дълго и внимателно на кого.
"Като цяло, съветът към служителите на МИ—5 е, че могат да споделят с членове на семейството или близък приятел", казва Джо.
Джон разказва, че решил да каже на част от семейството си, че кандидатства за работа в МИ-6.
"Казах на родители си. Тогава баща ми извади цялата колекция с шпионски романи на Джон Льо Каре и каза: 'По-добре ги прочети преди интервюто'“.
Джо казва, че споделила това със сегашния си съпруг около шест месеца след началото на връзката им, като разговорът бил доста интересен.
Повечето хора казват, че работят "държавна работа" или просто отклоняват въпроса.
Джо разказва, че някои кандидати за работа в МИ-5 са имали доста странни идея.
"Някой ме попита: 'Трябва ли да идвам с мои дрехи на работа?' и 'Трябва ли да нося дегизировка на работа?'
"Мисля, че любимото ми бе, когато някой попита: 'Трябва ли да зарежа приятелката си, за да работя тук? Защото ако се налага, ще го направя'."
Шпионите не се наричат шпиони
Всъщност го правят.
Но това не е нещо, което им се налага да казват често.
"Тъй като не казваме на хората с какво се занимаваме, това не е нещо, което изричаме на глас. Така че е много странно, когато го казваш на висок глас", казва Джо.
Джон от МИ-6 казва, че думата шпионин му харесва: "Смятам себе си за шпионин … това е нашата работа, ние сме тук, за да се занимаваме с шпионаж, правим го за добра цел, правим го, за да може страната да е в безопасност и да просперира".
Това е наистина сериозна работа, в която няма място за забавлениея
Зависи от това какво е определението ви за забавления.
Джон разкрива, че в МИ-6 има ежегодно състезание по пантомима, което той описва като "забавно".
"Има много неща, в които се състезаваме," казва той. Представителите и на трите агенции казват, че с колегите организират помежду си кулинарни състезания.
Получаваш работата, само ако си завършил Оксфордския или Кеймбриджкия университет и се казваш Рупърт
Не съвсем.
Най-малко шестима от шпионите, с които са разговаряли от BBC, наистина са учили в Оксфорд или Кеймбридж и тъй като използват фалшиви имена, е възможно да се казват Рупърт.
Според Диа обаче, това е някакъв стар мит.
"Не съм учила в Оксфорд, имаме и други хора, които са били в държавни университети, както и такива, които нямат висше образование, но това не означава, че те нямат своя принос."
Всичките три агенции имат желание да наемат хора с различен етнически и социален статус, особено след като бяха разкритикувани от парламента за липсата на разнообразие по-рано през годината.
"Няма такова нещо като 'определен тип човек', който може да дойде и да работи за нас," казва Джо.
"Така че ако седите и си мислите 'те няма да ме вземат' или 'не съм от този тип хора', единственото нещо, което можем да кажем, е 'кандидатствайте и вижте как ще се справите'."
Човек трудно може да влезе във връзка с вас
И да, и не.
Посетителите в МИ-5 оставят телефоните си при охраната на входа, но служителите не са напълно изолирани. Особено ако имат деца.
"Разполагаме с иновативни технологии, така че училищата могат да се свързват с нас," казва Лили, която е родител.
Джо, която също е майка, добавя: "Никога не сме изпадали в ситуация, в която училището да не може да се свърже с теб, ако има проблем с твоето дете. Не мисля, че ще мога да идвам на работа, ако детето ми е болно, а с мен няма връзка."
По въпроса с мобилните телефони?
"Всъщност е доста хубаво да не носиш мобилен телефон със себе си постоянно. Свикваш с това."
Шпионите мразят да гледат „нереалистични“ шионски филми
Не и ако се съди по групата шпиони, разговаряли с BBC.
Всичките те са гледали популярния сериал Бодигард по BBC.