В югозападната част на Намибия се крие огромна площ, която е извън полезрението на туристите в продължение на повече от век. Тя се простира по протежение на Намибийското крайбрежие, на разстояние от 320 км.

Този район е известен като Sperrgebiet, което на немски означава "забранена зона".

Sperrgebiet е създаден от германската империя в началото на 20-и век по време на германската окупация на Югозападна Африка, за да даде на Deutsche Diamantengesellschaft неограничен достъп до огромните диамантени находища в района.

След като германците губят контрол над територията на Южна Африка по време на Първата световна война, правата за добив са поети от DeBeers, които контролират района до 1990 г., когато намибийското правителство купува 50 процента от акциите.

През 2008 г. Sperrgebiet е превърната в национален парк, обхващащ 26 000 квадратни километра от пустинята Намиб. Той все още до голяма степен е неразвит и голяма част от него продължава да е недостъпна за посетители.

Само една малка част от този див пейзаж, съдържащ няколко изоставени минни градове, може да се посещава от туристически групи, при условие че имат специални разрешителни от Министерството на околната среда и туризма на Намибия и са придружени от национално сертифициран екскурзовод.

Нито De Beers, нито министерството искат туристите да кръстосват с техните автомобили 4х4 целия регион, отчасти защото Sperrgebiet е девствена, екологично крехка пустиня, но и защото все още има много диаманти в областта.

Sperrgebiet е едно от най-богатите диамантени полета в света. Скъпоценните камъни са изтласкани до повърхността на земята от вулкани, които изригват преди близо 3 милиарда години.

Когато те ерозират, диамантите са натрошени и отмити на стотици километри надолу по реките Баал и Ориндж, като се разпространяват до брега от мощни приливи и отливи. DeBeers все още добива диаманти от брега и от морето - повече от милион карата всяка година.

В момента сигурността в района е сериозна и един незаконно добит камък може да струва до 15 години затвор. На излизане от минните съоръжения посетители и работници са щателно претърсвани от охраната и сканирани от рентгенови машини.

За да не може никой да скрие диаманти в камионите, оборудването, което се използва в мините, никога не ги напуска. От 1920-те до днес всички използвани копаещи машини и камиони все още се намират в Sperrgebiet.

Въпреки че цялата област е забранена за посещения, в действителност само около 5% от Sperrgebiet всъщност е минна територия, докато останалата част действа като един вид буферна област и остава до голяма степен непокътната.

Липсата на човешко присъствие е помогнало да се запази естественото биоразнообразие на района, който днес е местообитание на екзотични представители на флората и фауната.

В Sperrgebiet има повече биологично разнообразие, отколкото навсякъде другаде в Намибия, като тук се срещат животни, като гемсбок, газела, кафява хиена, както и екзотични видове птици. 600 000 морски тюлени живеят тук, представляващи 50 на сто от популацията им по света.

Най-интересните места във вътрешността на Sperrgebiet са изоставените минни градове като Помона, Елизабет Бей, Бай Бейкър и други. Сред тях Колманскоп е най-популярен заради живописна обстановка и пясък, погълнал къщите, които предоставят безброй възможности за фотографите.

Друго известно място е изоставеното село Помона, което предявява претенции да бъде едно от местата, можещи да се похвалят с най-високи средни скорости на вятъра в Южна Африка.

За Долината на приказките пък казват, че е място, на което диамантите се срещат толкова често, че човек може да ги рине с лопата.

Националният парк се очаква да стане по-достъпен, когато DeBeers се откаже от контрола на региона, а Министерството на околната среда и туризма на Намибия завърши плана за управление на парка.

Снимки: wikipedia, www.namibian.org