Положението с еврото изглежда по-мрачно с всеки изминал ден. Между банковата криза в Испания и ключовите избори в Гърция на 17 юни, опасността еврозоната да се разпадне, изглежда реална.

Обичайните заподозрени вече се изказаха в тази посока: Нуриел Рубини каза, че еврозоната ще се срине още през тази година с напускането на Гърция и Португалия; Насим Талем, авторът на „Черия лебед“, също прогнозира край на единната валута.

Много други също повишиха прогнозите си за разпад. Джонатан Гарнър от Morgan Stanley посочва, че са повишили шансовете от 25% на 35% в срок от 12 до 18 месеца, при предишна прогноза за 3 до 5 години. И сега половината население на Германия вярва, че единната валута повече им е навредила, отколкото са спечелили от нея.

Въпреки все по-честите коментари за разпад на монетарния съюз, еврото вероятно ще оцелее, се казва в коментар на сп. Fortune. Ето четири причини за това:

Разпадът е твърде болезнен (дори за Германия)

Германия е единствената държава в еврозоната с достатъчно икономическа мощ да спаси валутата. Но за последните три години канцлерът Ангела Меркел прави само минималното да помогне на задлъжнелите държави, като срещу това иска орязване на държавните разходи – стратегия, която според критиците по-скоро е засилила кризата.

Ясно се вижда защо германците не приемат еврокризата като толкова сериозна заплаха, колкото периферните държави. Икономиката на страната се развива добре. Въпреки че Европа наближава 3-годишнината от дълговата криза, германската безработица достигна 20-годишно дъно. Въпреки това Германия има нужда от еврозоната толкова (ако не и повече), колкото Съюзът има нужда от Германия, отбеляза инвеститорът Джордж Сорос.

Еврозоната запазва германския износ евтин и съответно конкурентоспособен. Още повече, че спасява останалите държави от Съюза от фалит. А не малко от тези дългове са притежание на германските финансови институции. Така че ако корабът потъне, всички ще са на борда, включително Германия.

Гласоподавателите в еврозоната бягат от рискове

Като се има предвид че повечето граждани на Съюза са заможни и застаряващи, те бягат от риск. Така че ако потенциален риск от срив на еврозоната е налице, гласоподавателите ще се съгласят по-лесно да поемат определени сурови мерки пред това да се изправят през несигурността.

Да уточним, че изборите в Гърция през май бяха изключение, но това е, защото страната е изправена пред единствената по рода си политическа криза.

Въпреки това нито една друга държава от Съюза (дори Италия) няма такива проблеми. В крайна сметка обаче гръцките гласоподаватели, които са несигурни днес, може евентуално да осъзнаят, че трябва да се съгласят със строгите мерки до 17 юни.

Еврото е новост и развитието му продължава

Може би инвеститорите биха били по-малко нервни, ако приемат, че Европейският съюз е фундаментално дефектен експеримент, на който ще му трябват много години, за да се поправи. В началото монетарният съюз помага на Германия да подобри конкурентоспособността си в износа, докато другите членове се възползваха от евтиния кредит. Ясно е какво допринесе за успеха на еврото в началото и какво доведе до проблемите днес.

Въпреки че мометарният съюз бе създаден, проблемът идва от липсата на политически съюз. Повечето политически изследователи твърдят, че еврозоната не би трябвало изобщо да съществува. Но тя съществува заради възможността да се изменя в течение на времето.

Европейската централна банка може да се справи с кризата

В условия на парализиращи дългове се отправяха призиви ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция. Всъщност, да се даде право право на ЕЦБ да печата колкото пари иска, ще облекчи ликвидната криза и гарантира наличието на средства за плащанията по държавните дългове.

Но Германия ожесточено се бори с тази идея. Същото прави и ЕЦБ, въпреки че бяха приети определени мерки да се облекчи регионалната криза. Все още ЕЦБ има мощни средства, които да използва, ако се наложи. Реалността е, че ЕЦБ може лесно, в името на спасението на еврозоната, да изкупи испански държавни облигации за 500 млрд. евро.