Евтиният петрол и газ няма да окажат негативно въздействие върху капиталовите пазари. Или поне така говорят следващите примери от историята.

По време на най-дългия „бичи пазар“ в историята на САЩ, петролът всъщност пада. Да, това не е добре за компаниите от сектора, но останалата част на икономиката се представя отлично. БВП на САЩ нараства с 3.5%.

Същото се повтаря и през 1986 г. S&P и Dow Jones нарастват с 15 и 23 на сто, докато цената на петрола се срива с повече от 40%.

Помните ли технологичния бум от 90-те години на миналия век? Е, тогава цените на петрола също падат с 40 на сто. Инвеститорите купуваха акции, като Amazon, Ebay, Yahoo и др., a Nasdaq се повиши с 40 на сто. В същото време БВП на САЩ нарасна с 4.5%.

В доклад на Oxford Economics от преди седмица става ясно, че големите икономики, като Китай, Индия, САЩ, но също така и други, като Филипините и България, ще са едни от основните печеливши от ниските цени на петрола.

Най-засегнати ще са страни като Русия, Саудитска Арабия, Норвегия и Иран, които са големи производители на петрол.

Проблемът е, че бързият спад, който не се знае докъде ще достигне, може да говори и за слабост на част от икономиките. Да, петролът пада заради поскъпването на долара, от една страна, но това може и да е заради по-ниската консумация от отделни икономики, както и нежеланието на ОПЕК да понижи добива си.

Справка на Profit.bg сочи, че в момента в едва четири страни в ЕС цената на бензина е под 1 евро за литър. Най-евтино е в Полша и Естония, съответно 0.945 и 0.947 евро за литър, следвани от България с 0.987 и Литва с 0.998 евро за литър.

Дизелът е под 1 евро в Литва, Полша, Люксембург и Естония.