Обществото ни толерира сивата икономика

1224
Обществото ни толерира сивата икономика

Обществото ни, на ниво индивиди, толерира сивата икономика, макар да осъзнава и високата социална цена на неформалната икономика. Запазването на жизнения стандарт и съхраняване на семейството са сред мотивите това да е така. Икономическата принуда е и основният стимул за работодателите да прибегнат до практики от сивата икономика, а в условията на криза той е и решаващият фактор. Интересното е, че и бизнесът също осъзнава нелегитимността на използваните „сиви" практики.

Това са само две от констатации, които са на база данните, получени от националното проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), с председател на УС Васил Велев, „Неформалната икономика в представите на работодателите и на населението: два погледа към сенчестата страна на икономиката", част от проекта „Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на АИКБ, финансиран от Европейския социален фонд.

Тук е редно да се уточни, че получените оценки от изследването се базират на субективните мнения на представителите на населението и на работодателите.

Обобщените данни на проучването сочат, че в представите на населението, относителният дял на сивата икономика в страната е 58.0%, докато среднопретеглената оценка на работодателите формира дял от 42.2% от БВП. Над половината от населението и над една трета от работодателите са на мнение, че през последните три години е налице нарастване на относителния дял на неформалната икономика.

Според данните на официалната статистика обаче, делът на неформалната икономика не само не расте през последните години, но дори намалява, като през 2008 г. той е 10.4%, задържайки се на нивото от 2007 г., при 11.4% за 2006 г.

Поради различната методология на събиране на данните данните от двете изследвания те не бива да се сравняват едни с други, като те са по-скоро съвместими.

Като говорим за толерантност, е редно да се спомене, че всеки четвърти българин е готов да работи без трудов договор, а близо 44% са склонни към трудов договор за една сума, плюс устни договорки за по-голямо заплащане. Не малък процент от анкетираните (25.7%) приема да бъде социално и здравно осигуряван върху по-ниски суми от реално получаваните. Изискването на касови бележки, фактури при пазаруване и плащане на сметки е също често срещана практика у нас, сочат още данните от изследването.

Челната листа на населените места в страната по работили без трудов договор през последната една година се държи от Кърджали (38.9%), Смолян (35.3%) и София - Област (30.6%), сочат още данните от изследването.

Пак там може да се види, че делът на лицата, заети по трудов договор за определена сума, плюс устни договорки за по-голямо заплащане е най-голям в Монтана (45.8%), Ямбол (38.9%), Кюстендил (35.3%), Разград (27.8%) и Сливен (35.3%).

Ямбол, Смолян и Сливен пък са областните градове, в които делът на лицата на трудов договор за определена сума при удължено работно време, без то да е заплатено, е най-голям.

Интересни са и представите и мненията на работодателите за неформалната икономика. Предприемачите възприемат сивата икономика като обективно присъстващ неизбежен елемент от икономическата среда. Неформалната икономика, според тях, е упражняване на стопанска дейност, при която съзнателно и системно не се спазват законовите изисквания. Целта е да се осигури конкурентно предимство, позволяващо постигане на бързи и лесни печалби.

Сред представите на работодателите за неформална икономика е, че същата е стопанска дейност, която не е официално декларирана и не е обявена пред съответните държавни органи. Работодателите, според авторите на изследването, имат обективна, реална и земна представа за сивата икономика, формирана около проявите и практиките, чрез които съществува явлението, включително и с помощта на техните действия и принос.

Бизнесмените гледат на сивия сектор като необходимо „зло", което компенсира съществуващите пропуски в данъчното и социалноосигурителното законодателство на страната. Според тях неформалната икономика е механизъм за оцеляване на гражданите и фирмите, както и проява на гъвкавост от страна на работодателите и проява на балкански манталитет за заобикаляне на законите. Нещо повече, на прибягването до непозволени практики, у нас се гледа като на вид предприемаческа култура, отчете Емилия Ченгелова, ключов експерт по проекта.

Сред причините за сенчестите дейности, освен икономическата рационалност на стопанските субекти в България, са изобилието от скъпоструващи правителствени разпоредби, разрешителни и всякакви други видове регулации. Сред тях битува дори мнението, че ако всичко се спазва, то те няма как да излязат на печалба. Бизнесът е на мнение също така, че държавата е и основен генератор на неформална икономика, с което си бездействие и слаб контрол се цели стимулиране на сивия сектор.

Дефицитът на доверие към държавните институции е друг един отговор на въпроса защо работодателите прибягват до практики от сивия сектор.

В хода на дискусията бе посочен и друг един водещ мотив за бягство към сивата икономика и това е лиспата на чувство за справедливост у работодателите в страната.

А кои са типичните сиви практики у нас?

Това са плащанията под масата (в пликче), работа без договор, нередовно изплащане на възнагражденията, отчитане на по-ниски обороти и печалби от действителните, укриване на печалби и данъци, плащане на социални и здравни осигуровки върху възнаграждения по-ниски от реалните, нефактуриране на сделките, неиздаване на финансови документи, некоректни практики при обществените поръчки (възлагане на поръчки с „нагласен" конкурс), неспазване и заобикаляне на данъчното и осигурителното законодателство, източване на ДДС, двойното счетоводство като инструмент за прикриване на доходи и разходи, суровините се „генерират" без финансови документи, което създава свободни парични потоци и задвижва веригата на частичното отчитане на дейността (осчетоводяват се 30-50% от реалната дейност и обороти, останалото се пласира по механизмите на сивия сектор).

Строителството, здравеопазването и туризма са трите сектора, за които и работодатели, и населението са склонни да вярват, че има концентрация на сиви практики в обичайната дейност.

Красимир Попов, зам. министър на труда и социалната политика, заяви по време на дискусията по повод изнесените данни следното: „От всичко казано до тук се ражда един основен въпрос и той е какво искаме? Бизнес, който да е на 100% регулиран от държавата или държавата да създаде рамките, в които бизнесът да се развива и двигателите на икономическия процес да се саморегулират. Когато има устни договорки, държавата трудно може да изпълнява ефективен контрол. Продължавам да мисля, че работодателите трябва да вземат в свои ръце овладяването на този процес".

Според Васил Велев в бюджета всяка година постъпват с над 10 млрд. лв. по-малко приходи, заради сивия сектор. Самият той е на мнение, че неформалната икономика вреди на всички стопански субекти.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 667.820 0.00%
  • BGREIT 114.350 0.00%
  • BGTR30 547.120 0.00%
  • BGBX40 130.790 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1769 1.1769
  • GBP/USD 1.3195 1.3196
  • USD/JPY 113.7720 113.7840
  • USD/CHF 0.9844 0.9846
  • USD/CAD 1.2626 1.2627
  • AUD/USD 0.7819 0.7821
  • USD/BGN 1.6618 1.6621
Ask Bid
  • DOW JONES 23328.76 23332.76
  • S&P500 2574.72 2575.22
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5371.33 5373.33
  • DAX 12984.97 12986.97
  • FTSE 100 7517.59 7519.09
  • ПЕТРОЛ 52.09 52.14
  • ЗЛАТО 1276.25 1276.75
  • СРЕБРО 16.96 17.00

Видео