След като сме сравнили и подробно анализирали ръстовете при финансовите резултати на дадена компания, добре е да обърнем внимание на някои финансови съотношения, които могат да се пресметнат от данните на отчета.

Това, че резултатите на дадена компания са се повишили в пъти не означава, че е задължително акциите й да продължат да поскъпват. По своята същност борсовата търговия до голяма степен включва в себе си "търгуване на очаквания".

И това важи с още по-голяма сила на неефективните пазари, където информацията не е достатъчна, липсват изобщо каквито и да е прогнози за резултатите на компаниите, било то от самото дружество или от финансовите институции и други медии.

Резултатите на компаниите могат и да са изключително слабо прогнозируеми и "изненадващи" и това не е лошо, когато изненадата е "приятна". Както всеки знае обаче, монетата има две страни.

Пазарната инерция, продиктувана от завишени очаквания или нереално високи такива, залагани от инвеститори въз основа на анализи на минали исторически периоди, може да изиграе лоша шега на инвеститорите.

Не трябва да се забравя, че когато базата е ниска, резултатите лесно могат да бележат значителни ръстове. С нарастването на компанията обаче, много често високите темпове на ръст на финансовите резултати стават все по-трудни за поддържане и особено когато пазарът е ограничен (за такива компании, изключително обвързани с вътрешния пазар).

Лошата шега най-често може да се определи, имайки предвид това, че в цените на акциите на дадена компания се залагат нереално високи и недостижими очаквания, изразени във високи нива на акциите или силното им повишение за изключително кратки периоди.

Понякога се получава изненадващо след "добри" на пръв поглед резултати акциите на дадена компания не само да не се повишат, но дори да спаднат. В случая важи постулатът "купувай на очаквания, продавай на новини".

За да се избегне подобно нещо, анализаторите препоръчват на инвеститорите да следят няколко основни съотношения, обвързани с цената на акциите на дадена компания, като РЕ (цена-печалба), PEG (съотношение между РЕ и очаквания ръст на резултатите на компанията), PB (цена-счетоводна стойност) и др. Тези съотношения отново се сравняват с конкуренти, с компании от сектора, с пазара, с други пазари и т. н.

Естествено няма как да се даде точна формула за това при какви точни стойности на тези съотношения компанията може да се определи като "подценена" или "надценена", а в зависимост от индивидуалната формула, личния опит и наблюдения, всеки инвеститор сам определя това. Положително за всяка компания е, ако стойностите са по-ниски от тези на конкурентни компании или на пазара като цяло.

И докато основната част от инвеститорите се ръководят от съотношението цена-печалба, много анализатори горещо препоръчват и съотношението РЕG, което дава според тях по-точна представа, а именно отговор на въпроса дали в основата на високото съотношение цена-печалба стоят очаквания за високи ръстове на дадената компания.

Като препоръчително се определя стойността на това съотношение да е под единица. Стойност от едно се приема от много анализатори като идеална стойност, докато такива над 2 се сочат за определящи компанията като "скъпа" и необвързана с очакванията за силен ръст.

Това съотношение има и някои недостатъци, а именно, че големите компании с добра дивидентна политика например, (и предпочитани от някои инвеститори) не ги оценяват, точно поради факта че те са с ниски ръстове на резултатите си. Като друг недостатък се сочи това, че работят с прогнозни данни за бъдещето повишение на финансовите резултати.

Този недостатък мисля, че спокойно може да се изключи, поради факта че освен, че малък брой компании изплащат значителен по размер дивидент (предимно държавно-контролираните тютюневи такива), в основата на ръста на цените на повечето от родните дружества стоят очакванията за големи повишения на финансовите им резултати.