В началото на текущото десетилетие, когато банките все още се занимаваха с това, за което са създадени, а именно- правеха пари, всички мечтаеха един ден да са като Goldman Sachs- почтената инвестиционна банка, която беше образец за съчетание от висока печалба и разумен риск. Но днес всичко това е минало, пише "The Economist".

От петте независими инвестиционни банки на Уолстрийт, съществуващи в началото на годината, останаха две- Goldman и Morgan Stanley, и това логично повдига въпроса за жизнеспособността на този банков модел. На състоялата се на 16 септември пресконференция директорите и на двете банки трябваше да отбиват въпросите за способността на учрежденията им да оцелеят със собствени средства.

Сега на първа линия се оказаха универсалните банки, които съвместяват инвестиционна и депозитна дейност. Bear Stearns и Merrill Lynch намериха убежище под крилото на JPMorgan Chase и Bank of America, а настроенията в Citigroup, смятана доскоро за една от най-пострадалите от кризата, рязко се подобриха- специалистите открито говорят за стабилността на доходите й и преимуществата на депозитното финансиране.

Позабравена беше и традиционната законодателна "нелюбов" към универсалните банки. Независимо от това, че законът Глос-Стийгъл от 1933 г., който разделяше инвестиционната банкова дейност от дейността по депозитите, беше отменен през 1999 г., подозренията към универсалния модел останаха. Въпреки това редица мерки, оповестени от ФЕД на 14 септември, временно отмениха действията на правилата, ограничаващи обема на парични средства, които една банка може да заеме на структурите си, занимаващи се с банкови инвестиции. Много анализатори са скептични към практическото значение на тази стъпка, но все пак тя показва грандиозната реорганизация, предстояща на Уолстийт.

Ще могат ли Goldman и Morgan Stanley да останат независими? В нормални времена подобен въпрос би бил абсурден- и двете банки са на печалба, при което Morgan Stanley дори надмина очакванията на анализаторите. Слизането от сцената на техните конкуренти ще им позволи да разширят бизнеса си и дори да увеличат капитализацията си ( Morgan Stanley вече получи рекордни доходи от брокерския си бизнес). И двете избегнаха най-големите рискове, могат да привлекат приличен обем капитали и да предявят претенции, че се управляват по-добре от фалиралите си колеги.

Но времената не са нормални и упорито ходят слухове, че Morgan Stanleyтърси партньор. Споменаваха се Citic of China и ... Wachovia.

Всъщност основните критики към инвестиционните банки са три:
1) Риск от неплатежоспособност - инвестиционните банки имат по-висок дял заемни средства в сравнение с останалите (поне в САЩ), което усложнява последиците от спад на стойността на активите. Нямат стабилните доходи на търговските банки или иначе казано- нямат право на толкова грешки.

2)Риск от липса на ликвидност- като група чисто инвестиционните банки напълно разчитат на краткосрочното финансиране, особено на репо. Goldman и Morgan Stanley твърдят, че никога не са си позволявали липса на ликвидност, както правеше това Bear Stearns, и пазарът на депозити на дребно може да е също толкова променлив, колкото и този на стоки на едро ( както личи от съдбата на Northern Rock и IndyMac).

3)Риск от спад на търсенето на услугите им- в условията на оскъдно кредитиране, универсалните банки се съблазняват от мисълта да използва собствените си кредитни възможности, за да отвоюват част от пазара на кредити.

И ако след всичко гореизброено дори и ако независимите инвестиционни банки на Уолстийт оцелеят, те ще имат нужда от промени. Успокоителното за тях е, че не само те трябва да се променят.