Днес е крайният срок, в който металургичният комбинат Кремиковци трябва да получи комплексно разрешително от Министерството на околната среда и водите. Шансът обаче е никакъв, след като в началото на тази седмица министър Джевдет Чакъров заяви, че процедурата няма да приключи в срок.

Тя вероятно ще продължи около няколко месеца, или колкото е необходимо. Чакъров посочи, че се водят преговори със синдиците на дружеството, за да направят и изпълнят програма за екологичните изисквания. Министърът подчерта, че българската страна няма да допусне налагането на евросанкции заради това, че комбинатът работи без да има право.

В същото време, от 30 октомври 2007 г. Кремиковци работи без издадено по реда на закона разрешително и е в нарушение на директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването.

В комбината към днешна дата има и множество други проблеми. Протестите на работниците са ежедневие, такъв имаше и вчера. Между тях назрява конфликт, тъй като двата синдиката, представени в металургичния гигант, имат различния относно потенциалния му нов собственик.

Същевременно на 20 октомври от компанията на украинския милиадер Константин Жеваго обявиха, че разтрогват договора за ишлеме с Кремиковци. Използват ни като банкомат, оплакаха се от Ворска стил. През двата месеца, в които компанията оперираше в комбината, тя е превела 118 млн. долара на предприятието, обявиха от украинското дружество.

Договорът за доставка на суровини от Ворскла Стийл България за Кремиковци АД беше подписан на 11 юли тази година. До него се стигна след почти 10-часова блокада на административната сграда на комбината от работниците, които се опасяваха, че изпълнителният директор ще избяга.

Реакцията на Министерството на икономиката и енергетиката: изпратихме писмо до ArcelorMittal да поднови договора си като оператор, заяви пред журналисти министър Петър Димитров. Това е изпратено по искане на синдиците на комбината. Димитров информира, че има интерес към комбината и от други компании, включително и чуждестранни.

Кремиковци АД е най-голямото стоманодобивно дружество на Балканите, сочи информацията на сайта на компанията. Мажоритарен акционер в него е „Финметалс Холдингс" АД (дружеството беше закупено през август 2005 г. от „Глобал Стийл Холдинг Лимитид") със 71% от издадения акционерен капитал, а държавата, в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката, запазва миноритарно участие (25.29%).

Дружеството е основано през 1959 г. като Металургичен комбинат Кремиковци. Изграждането на производствените мощности започва на 5 октомври 1960 г. След приемането на Търговския закон в България, Кремиковци е регистрирано като акционерно дружество с първоначален капитал от 720.36 млн. лв., разпределени в 720 363 акции, всяка от които с номинална стойност от 1000 лв.

Този капитал впоследствие е увеличен през декември 1995 г. на 18.5 млрд. лв. (18 520 995 дяла) след преоценяване на дългосрочните активи в съответствие с Държавен указ № 179. След хиперинфлацията през 1997 г. активите са отново преоценени на 296.99 млрд. лв., което е постигнато по-скоро чрез промени в резерва на преоценката, отколкото чрез издаването на нов капитал.

В процеса на масова приватизация, през 1996 и 1997 г., 3.71% от акциите на дружеството са закупени от частни инвеститори, като тези акции са листвани на Българска фондова борса.

През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс" за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД). През август 2005 г. „Глобал Стийл Холдинг Лимитид" придобива мажоритарния дял на „Финметал Холдингс" АД в „Кремиковци"АД.

На 6 август тази година състав на Софийски градски съд (СГС) постанови решение, с което е обявена неплатежоспособността на Кремиковци. По-рано - на 29 юли облигационерите, които са кредитори на комбината с 325 млн. евро, спечелиха и делото срещу собствениците му в Лондонския съд. По силата на Европейското законодателство трябва да започне изплащане на техните средства или те да придобият собственост върху предприятието.

Кремиковци формира значителен дял от икономиката на страната - близо 2% от БВП, посочват още от комбината. Над 10 % от експорта на България за ЕС също се държи от комбината, както и над 13% от Осигурителния пенсионен фонд.

Над 30% от товарните превози на БДЖ са за и от Кремиковци, както и над 70% от товаропотоците на пристанище Бургас и над 90% от товаропотока на пристанище Лом. Над 1000 български производители са доставчици и клиенти на предприятието, което формира над 18% от приходите на Национална електрическа компания (НЕК) и над 17 % от митническите сборове.

Според последния отчет на компанията от 31 декември 2007 г. общите задължения възлизат на 1.67 млрд. лв.

Активите, според този отчет, са общо 2.63 млрд. лв., като дълготрайните са оценени, според баланса, както следва - земи (терени) - 245.195 млн. лв., сгради и конструкции - 300.477 млн. лв., машини и оборудване - 779.915 млн. лв., съоръжения - 230.502 млн. лв., транспортни средства - 32.855 млн. лв., а в графа „Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материалини активи" имаме 105.747 млн. лв.

При текущите активи материалите са за общо 557.373 млн. лв., а продукцията - 64.197 млн. лв.

Снимка: БГНЕС