Северна Корея буквално взриви света с изстрелването на 5 април на телекомуникационен спътник с помощта на ракета - носител, която САЩ и неговите азиатски съюзници считат за замаскирано изпитание на междуконтинентална балистична ракета. Логиката е проста - ракетата за извеждане в орбита на спътника може да се превърне в оръжие, ако вместо спътник ракетата е въоръжена с ядрена глава. „Кухненският нож също може да се превърне в оръжие", възразяват от Пхенян. Анализ върху ситуацията прави Иван Захарченко, международен наблюдател, който анализ е публикуван от РИА Новости.

Нито дипломацията, нито международните санкции не можаха да попречат на КНДР пред развитието на нейната ракетна програма, която със сегашния пуск на ракета (втора след 1998 г.) се оказва успешна. Извънредната реакция на противниците на Пхенян доведоха единствено до явното усложняване на преговорите по ядреното разоръжаване на Северна Корея. Още повече, че новоизбраният президент на САЩ демократът Барак Обама, на който от Пхенян възлагаха големи надежди, определи изстрелването на ракетата като „провокация" в Прага.

За успеха на ракетата с гордост бе обявено в Пхенян. По оценки на американски и южнокорейски военни опитът за изкарване в орбита на спътника се е провалил, съдейки по това, че всичките три степени на ракетата са паднали в океана, без да е засечен какъвто и да било нов обект в орбитата на Земята. Първоначално американските официални власти, заедно с Барак Обама и пресата в САЩ старателно избягваха думата спътник.

Какво се случи и защо се появиха подобни противоречия в оценките?

През 1998 г. КНДР изстреля своя първи телекомуникационен спътник „Ярка звезда", с помощта на ракета - носител. Американски и японски политици заявиха тогава, че пускът се оказал неуспешен. Но чрез спътникова антена севернокорейската телевизия може да се гледа през цялото това време. Тя се използва и от дипломати в севернокорейското посолство в Москва.

Този път ракетата „Млечен път" е изстреляна със спътника „Ярка звезда - 2", който предаде на земята мелодията на патриотическа песен от КНДР, провъзгласяваща славата на държавния вожд.

Къде е истината? Възможно е руската космическа агенция да внесе малко повече яснота и да разберем всички има ли в орбита спътник на КНДР или не сред няколкото хиляди подобни обекти. Засега обаче нека се опитаме да разберем защо изстрелването на спътника е толкова важен за Пхенян и защо противниците му се опитват да попречат на Северна Корея.

Логиката на Северна Корея

Животът в КНДР никога не е бил лесен. Историята на този народ е една борба за оцеляване. Международната изолация изостря трудностите пред държавата, като достиженията на каквито и да било успехи са от изключителна важност за това да се укрепи авторитета на висшето ръководство в очите на собственото население и идеология, предполагаща развитие на базата на собствените си сили. Така че в изстрелването на собствена ракета със собствен спътник е от особено значение. Дори южнокорейски експерти са принудени да признаят, че по технология в тази област КНДР изпревари Южна Корея, която едва през тази година планира да изстреля първия си спътник от своя територия, а не с помощта на други държави.

Възможно е подобен факт да раздразни силно Сеул, а може и да не е. Но сегашното южнокорейско правителство се присъедини към кампанията на Япония за максимално привличане на вниманието към ракетната програма на Пхенян.

Часове наред след пуска на ракетата националните средства за масова комуникация излъчваха заявления, в които се говори пряко за гордостта т достиженията в космическите технологии, изразявайки се готовност за продължаване на програмата за изстрелване на спътници.

Това ще позволи на страната да разреши не само проблемите си с наблюдаването на природни явления, да провежда геоложки проучвания, да си обезпечи свръзката, но и да заснема от космоса района на Южна Корея. Ето това вече няма как да не раздразни Сеул, подобно на Пхенян, чиято територия се сканира от южнокорейски и американски спътници.

Разбира се, ракетните технологии може освен за изстрелването на спътници да се използва и за пуска на бойни ракети. По оценка на западани експерти Северна Корея разполага достатъчно на брой ракети със среден обхват, които могат да поразят военни обекти на САЩ в Южна Корея и Япония. След войната в Ирак в Пхенян нямаше съмнения, че САЩ могат да сторят с КНДР същото, както и с режима на Садам Хюсеин. Корейците си научиха и урока при смяната на президентските администрации в САЩ. Когато при демократа Бил Клинтън са постигнати и започнали да се реализират през 90-те години договорености в областта на мирното използване на атома и отменени с идването на наследника му Джордж Буш. Според обясненията на Пхенян държавата била принудена да се снабди с ядрено оръжие, изпитано през 2006 г.

Тогава дори и в САЩ се усъмниха дали опитите не са на ядрени оръжия, но резолюцията на СБ на ООН, забраняваща разработката на балистични ракети от Северна Корея, бе приета.

Севрнокорейците нямат гаранция, че в условията на нови договорености с демократическите държави те няма да бъдат потърпевши при смяната на поредната власт. Ето защо средствата за сдържане са така необходими на Пхенян.

Реакцията от изстрелването на КНДР от страна на нейните противници й даде по-голям коз в ръката, отколкото ако стъпката бе игнорирана или незабелязана от света. Сега, когато цялото внимание бе насочено към Пхенян след застоя на шестстранните преговори за ядрения проблем (вътре участват САЩ, Китай, КНДР, Южна Корея, Япония и Русия), преговорите ще започнат с нова сила, а дипломатическата игра ще бъде подновена.

Впрочем едва ли САЩ са готови за нормализиране на отношенията си със сегашната власт в КНДР, надявайки се на смяна на режима в държавата. От друга страна Пхенян едва ли ще е склонен да поеме отговорности по разоръжаване, било то ядрено или в ракетната област, или да продължи разговорите за прекъсване на по-нататъшните разработки на оръжие за масово унищожаване и средствата по доставянето му.

Логиката на САЩ и другите противници на КНДР

Изстрелването на севернокорейска ракета, за което свидетелства едно, че най-великите страни в света не успяха да постигнат нищо и да осуетят обявените по-рано планове на Северна Корея. Примерът й може да последват и други държави, в които, за разлика от КНДР, властите не контролират до такава степен населението си.

Мнението на експертите съвпада в едно, че подобен акт ще поблазни други държави да се снабдят с междуконтиненатлни ракети, като дадат старт на нова надпревара във въоръжаването. Като се отчете това да се признае изстрелването на спътника като мирно и прогресивно достижение на севернокорейската космическа програма, едва ли е удобно. Поради тази причина в САЩ така старателно избягват употребата на думата спътник при изстрелването на ракетата. Ако еднозначно КНДР бъде обвинен в изпитание на военна ракетна технология, то далеч по-лесно е да се мобилизира международното общество за оказване на натиск върху официален Пхенян. Ето защо появата на мирен спътник на КНДР в орбита е така нежелано за американците.

Но какво ни показва половинвековната история - политиката за изолиране на КНДР така и не постигна нито една от поставените си цели. САЩ не стигнаха нито до смяна на режима в държавата, нито прекъснаха ядрената й програма. Дори нещо повече. Едно е сигурно, че силовата и агресивна позиция към Пхенян засега има обратен ефект - те подтикнаха последния до действия, чиято политика се стремеше да ограничи апетита на Северна Корея.