Дългочаканата политическа подкрепа за "Набуко" трябва да ускори изграждането на газопровода, който негласно е най-сериозният конкурент на руския "Южен поток". Оттук нататък идват въпросите кой ще финансира проекта и дали ще има достатъчно газ, който да напълни тръбата. Докато тези проблеми не бъдат решени, Набуко остава един виртуален проект.

Участниците

В консорциума Nabucco Gas Pipeline International, реализиращ проекта, влизат австрийската OMV, унгарската МОЛ, турската "Боташ", българската "Булгаргаз", румънската "Трансгаз" и германската RWE. Представители на Турция, Австрия, Унгария, България и Румъния подписаха вчера в Анкара междуправителствен договор за проекта "Набуко". В церемонията по подписването взеха участие около 20 страни, а също председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Както съобщи премиерът на Турция Реджеп Таип Ердоган, след половин година страните ще подпишат допълнително споразумение с по-конкретни детайли. Но вече е известно, че половината от обема газ, транспортиран по "Набуко", ще се използва от акционерите в проекта, съобщи Nabucco Gas Pipeline International, цитирана от Ройтерс.

Инвестицията

За изграждането на първия газопровод, който ще свърже най-богатите на газ в света региони Каспийският басейн, Близкия Изток и Египет с европейските пазари ще са нужни 8 млрд. евро, 200 000 тръби и 2 млн. тона стомана за тях.

Досега обаче са осигурени едва 200 млн. евро. Отпусна ги Европейската комисия. Само с готовност за финансиране засега са Европейската инвестиционна банка и Световната банка. 30% от парите трябва да осигурят акционерите в "Набуко интернешънъл газ пайплайн", сред които е и родният Булгаргаз.

Сумата за българския участък на "Набуко" е около 400 млн. милиона евро. "Булгаргаз" ще ги осигури чрез кредити.

Икономическата криза обаче провокира съмнения дали средствата за "Набуко" ще могат да бъдат осигурени.

Междувременно експерти поставиха под въпрос дали проектът ще бъде готов през 2015 г., както се предвижда.

Доставчиците

Като основни доставчици се посочват Азербайджан, Туркменистан, Ирак и Египет. Турция не изключва, че в перспектива доставчици могат да бъдат Иран и Русия. САЩ вече са съгласни с руско участие, но не и на Иран.

"В бъдеще ние можем да разчитаме на руския газ, но само не на ирански", заяви помощник заместник държавният секретар на САЩ Матю Брайза. Ден преди подписването на договора за проекта

Ирак съобщи, че няма излишен газ, тъй като суровината е необходима на страната за вътрешни нужди. Но вчера иракският премиер Нури ал Малики заяви, че страната планира да доставя за европейския газопровод около 15 млрд. куб.м. газ годишно, съобщи "Блумбърг". Но сроковете за началото на доставките не бяха уточнени. Според ръководителя на отдела за изследване на газовия отрасъл на Института по проблемите на естествените монополи Алексей Белогорьов, подобни обеми Ирак може да осигури за износ не по-рано от 2018-2020 г.

Реалната алтернатива на Иран е само една - Туркменистан, но неговото участие се опира до прословутия въпрос за Транскаспийския газопровод и в напрегната ситуация в Закавказието, отбелязва експертът.

Азербайджан и Египет за момента играят в проекта само ролята на статисти.

Конкурентните проекти

Участието на Русия в "Набуко" ще обезсмисли целия този проект, поставящ си за цел да диверсифицира доставките на газ за Европа. Това е възможно само при радикална промяна на политическите отношения между Русия и Европейския съюз.

За "Газпром" участието в "Набуко" е без съмнение изгодно, но противоречи на цялата му стратегия за експанзия на европейския пазар, отбелязва г-н Белогорьов. Така че за момента проекта фактически няма ресурсна база.

Проблемът се състои в това, че подписи под документа поставиха страните, които нямат газ, съгласява се и директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. Затова за момента "Набуко" остава виртуален проект.

Русия разполага с алтернативен проект "Южен поток". Руският конкурент на "Набуко" обаче също е изправен пред проблем: бъдещият премиер на България Бойко Борисов поиска да се преустановят преговорите с Русия за участие в строителството на газопровода, предаде пресцентърът на българската партия ГЕРБ.

Историята

Преговорите между компаниите по проекта започват през ноември 2002 г.Предварителният график за изпълнение на проект "Набуко" предвижда: "Предпроектно проучване" - 2003-2004 г., "Организация на финансирането и работно проектиране" - 2005-2007 г., "Начало-край на строителството" - 2008-2012 г.

5 февруари 2004 г. Австрийската компанията OMV подписва споразумение с иранската национална компания за износ на газ /NIGEC/ като по този начин Иран се включва в проекта "Набуко".

Февруари 2005 г. Румъния заявява, че ще инвестира 800 млн. евро в проекта Набуко за пренос на каспийски газ от Турция към Централна Европа през територията на България, Румъния, Унгария и Австрия.

Април 2006 г. Проектът Набуко отново е застрашен от провал, след като Турция замразява преговорите с Газ дьо Франс заради френския проектозакон за избиването на арменци в Османската империя, но скоро след това недоразуменията са изгладени.

Декември 2006 г., Датската компания Рамбол е избрана от консорциума, който ще строи газопровода "Набуко", да подготви тръжната документация за фирмите, които ще извършат инженерната работа по проекта.

Март 2007, проектът "Набуко" е замразен. Причината е въвличането на Унгария в алтернативен проект под контрола на руския гигант Газпром.

13 март 2007г., международната компания "Набуко Интернешънъл Пайплайн" внася в енергийните регулатори на петте страни, участващи в проекта, искане за откриване на тръжна процедура.

Май 2007 г. На проведения в Анкара Международния конгрес по петрола и газа IPETGAS07, отново е заявена решителна подкрепа за реализиране на проекта "Набуко" от страна на Турция и нейните партньори.

14 септември 2007 г. Френската държавна компания Gaz de France стартира преговори за проекта с българско участие за транскаспийски газопровод „Набукко".

Ноември 2007г Десети икономически форум на високо равнище на Централноевропейската инициатива в София, сред основните акценти в двудневната програма отново е реализацията на газопроводът "Набуко".

Януари 2008 г. "Набуко Интернешънъл Пайплайн" избира британската компания "Penspen" за координатор по детайлното планиране на инженерните работи по проекта. Цената на договора е приблизително 9 млн. евро. Става ясно, че инвестиционните разходи за реализацията на проекта ще възлязат приблизително на 5 млрд. евро. След завършването на строежа, годишният капацитет на газопровода ще бъде 31 млрд. куб. м.

21 до 24 януари 2008.По време на посещението на българска парламентарна делегация, водена от председателя на комисията по външна политика Соломон Паси в Техеран от е поставен въпроса за участието на Иран в проекта "Набуко". На срещата с аятолах Али Рафсанджани - председател на Събранието на експертите и председател на Съвета по целесъобразност и Голам-Адел - председател на Иранския парламент, се заявява отново готовността на Иран за участие в мащабния проект.

14 февруари 2008 г. ДКЕВР публикува решението си, че работата на европейския газопровод „Набуко" у нас няма да се подчинява изцяло на българския Закон за енергетиката. По искане на международната компания „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл" 50% от капацитета на тръбата ще бъдат заделени за използване с предимство от транзитните страни. Това е изключение от европейските норми, които изискват свободен достъп на всички търговци до преносната мрежа. Освен това „Набуко" ще може 20 години да определя тарифите си сам, без да ги съгласува с регулаторния орган. Българската комисия обаче си е запазила правото да се намеси, ако тарифите за тръбата се отклонят с повече от 10% от средните тарифи за подобни газопроводи в ЕС. Подобна подкрепа „Набуко" вече е получила от Австрия и от Унгария.

14 април 2008 г. Туркменистан обещава да доставя по 10 млрд. куб.м газ годишно на Европа. Доставките от централноазиатската държава ще започнат през 2009 г.

6 май 2008 г. Европейската комисия категорично заявява, че изключва възможността Русия да се присъедини към проекта за газопровод "Набуко".

19 януари 2009 г. председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и турският премиер Реджеп Тайип Ердоган заявяват, че ЕС и Турция са постигнали съгласие относно необходимостта от строителството на газопровода Набуко.

17 март 2009 г. става ясно, че Газпром е получил покана за участие в проекта „Набуко", но няма да я приеме.

Източник: БНТ, БГНЕС, РИА Новости, РБК Дейли